РЕШЕНИЕ N 36   София, 27 януари 2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари............…..................две хиляди и девета година в състав:                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков............................                                                         ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова...........................                                                                              Блага Иванова........................... при секретар..............…..........Р.Виденова..........................................и в присъствието на прокурора.............…..........Р.Карагогов...............................изслуша  докладваното от председателя(съдията).......Р.Ненков............…...……...........……............................. наказателно дело № 753/2008 година. Подсъдимата В. М. И.а е подала касационна жалба против въззивно решение № 133 от 17.11.2008 г. по в.н.о.х.д. № 163/2008 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 78 от 11.06.2008 г. по н.о.х.д. № 114/2008 г. на Бургаския окръжен съд. В жалбата са посочени две касационни основания – допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния наказателен закон. Твърди се, че правото на защита на подсъдимата е било ограничено от това, че предходните инстанции не били изяснили отношенията между нея и пострадалата от престъплението, както и приноса на странични фактори (неадекватна медицинска помощ) към настъпването на съставомерния резултат. Направено е искане за преквалифициране на деянието по чл. 118 НК и съответно - за намаляване на наказанието. Конституираният като частен обвинител и граждански ищец Г. Л. Н. не е изразил становище по жалбата. Представител на Върховната касационна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: С горепосочените съдебни актове е постановено: А) Подсъдимата В. М. И.а е призната за виновна в това, че на 04.09.2007 г. в гр. Б. умишлено е умъртвила Т. Г. Н. чрез нанасяне на прободно-порезно нараняване в коремната област с кухненски нож, поради което и на основание чл. 115 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъдена на осем години лишаване от свобода при “строг” първоначален режим на изтърпяване, съгласно чл. 47, ал. 1, б. “а” ЗИН, и приспадане на предварителното задържане по мярка за неотклонение от 07.09.2007 г., съгласно чл. 59 НК; и Б) Подсъдимата В. И. е осъдена да заплати на бащата на убитата Г. Н. обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане в размер на три хиляди лева, заедно със законната лихва от 05.09.2007 г. до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част до пълния предявен размер гражданският иск е отхвърлен. Касационната жалба е неоснователна. По доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: Пред първата инстанция е било проведено съкратено съдебно следствие след като подсъдимата В. И. е направила изявление по чл. 371, т. 2 НПК. При това положение фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, са обвързвали и двете предходни инстанции. На досъдебното производство са били събрани достатъчно доказателства в подкрепа на самопризнанието. Освен извършеното деяние и участието на подсъдимата в него, както и причинения съставомерен резултат, същите са изяснявали всестранно и другите обстоятелства по смисъла на чл. 103, т. 3 НПК, които са били свързани с личността на извършителя.становеното за отношенията между дееца и жертвата, предхождащи деянието, в никакъв случай не подкрепят тезата, изложена в касационната жалба, че И. е била подложена на постоянен тормоз от страна на Н. Вярно е точно обратното – че подсъдимата, особено след употреба на алкохол, е била инициатор на конфликтите, както е станало и в конкретния случай. Причинната връзка между фаталния удар с кухненски нож, нанесен от подсъдимата И. в жизненоважната коремна област на пострадалата Н. , и съставомерния смъртен резултат е точно и вярно отразена както в обвинителния акт, така и в съдебно-медицинската експертиза. Въпросът дали е съществувала хипотетична възможност лекарската помощ да бъде по-ефективна и да доведе до спасяване на живота на Н. е получил напълно адекватен отговор, а и поначало е бил без значение за наказателната отговорност на И. И двете предходни инстанции са оценили събраните доказателства съобразно принципните предписания по чл. 14, ал. 1 НПК – всестранно, пълно и обективно, като съдържанието на първоинстанционната присъда отговаря на изискванията по чл. 373, ал. 3 НПК, а на въззивното решение – по чл. 339, ал. 2 НПК. По доводите за нарушение на закона: Материалният наказателен закон е приложен правилно, тъй като в обстоятелствената част на обвинителния акт е описано деяние, което осъществява всички обективни и субективни признаци на престъплението по чл. 115 НК. В никакъв случай в рамките на тези параметри не може да се приеме, че агресията на подсъдимата е била предизвикана от пострадалата с насилие, тежка обида, клевета или с друго противозаконно действие по смисъла на чл. 118 НК. Затова няма основание за прилагане по по-леко наказуем текст на Особената част на Наказателния кодекс. При условията на чл. 373, ал. 2 НПК е наложено наказание по чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, което е справедливо, тъй като е съответно на тежестта на престъплението и личната обществена опасност на неговия извършител. С още по-голяма снизходителност не биха били постигнати целите на наказателната репресия по чл. 36 НК. По гореизложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 133 от 17.11.2008 г. по в.н.о.х.д. № 163/2008 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 78 от 11.06.2008 г. по н.о.х.д. № 114/2008 г. на Бургаския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.