Р Е Ш Е Н И Е № 90 София, 13.07.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публичното съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА ИВАНКА АНГЕЛОВА при секретаря Валерия Методиева изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 1291/2021 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по съвместна касационна жалба на: Н. И. М., Н. Ц. М., И. Ц. М., П. Б. М. и Х. Б. Б. /наследници на починалия в хода на делото първоначален ищец Ц. Н. М./, чрез процесуалния им пълномощник, срещу решение № 10145 от 10.02.2021 г. по в.гр.д. № 406/2020 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, десети състав, в частта, с която след отмяна на решение № 7043 от 17.10.2019 г. по гр.д. № 10338/2017 г. на Софийския градски съд, е отхвърлена основаната на чл.432, ал.1 КЗ искова претенция за сумата от 80 000 лв., предявена срещу ЗД”Евроинс” АД - за заплащане на обезщетение за претърпени от първоначалния ищец неимуществени вреди от смъртта на дъщеря му Д. Ц. Б., настъпила при ПТП на 06.01.2017 г., ведно със законната лихва от 21.07.2017 г., както и в частта за разноските. С определение № 221 от 14.04.2022 г. настоящият съдебен състав е допуснал касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по обобщен и конкретизиран материалноправен въпрос, свързан с приложението на визирания в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост, при определяне на размера на дължимо обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди, в хипотезата на предявен пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ, и критериите, които следва да бъдат съобразени. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК - за извършване на проверка за съответствие на възприетото от въззивния съд разрешение със задължителната практика на Върховния съд, обективирана в ППВС № 4/1968 г. В жалбата и в публичното съдебно заседание на 08.06.2022 г. касаторите, чрез своя процесуален пълномощник, поддържат оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното решение, с искане за касирането му и постановяване на ново решение за уважаване на иска за сумата от 80 000 лв., ведно със законната лихва и разноски по делото. Считат, че въззивният съд не е извършил самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото, а освен това, лаконично определеното от апелативния съд обезщетение не съответства на принципа на справедливост. Макар съдът да е посочил, че обезщетението в размер от 70 000 лв. /доброволно заплатено от ответника в хода на делото по сметка на първоначалния ищец/ съответства на: обществено-икономическите условия в страната, лимитите на застрахователно покритие и на предвидените в ППВС № 4/1968 г. критерии, те всъщност не са отчетени съобразно конкретните обстоятелства по делото. Касаторите твърдят, че съдът: не е съобразил в достатъчна степен характера и интензитета на търпените от първоначалния ищец вреди; не е отчел в пълна степен преживените от него негативни емоции от внезапната смърт на 48-годишната му дъщеря, която е подкрепяла своите родители не само емоционално, но и финансово, като е имала особено силна връзка със своя баща. От ответника – „Застрахователно дружество Евроинс” АД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, е депозиран писмен отговор, в който се твърди правилност на въззивното решение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, и след проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното: За да постанови атакуваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – София е приел за безспорно, че: в резултат на настъпило ПТП на 06.01.2017 г. е починала Д. Ц. Б., с ЕГН [ЕГН], дъщеря на първоначалния ищец Ц. Н. М.; по отношение на виновния за произшествието водач – Б. П. Б. е налице влязла в сила присъда, с която е признат за виновен за престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” НК; към момента на произшествието гражданската отговорност на виновния водач е надлежно застрахована при ответника; след завеждане на настоящото исково производство ответникът е превел по посочената от първоначалния ищец банкова сметка обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на неговата дъщеря Д. Б., в общ размер от 70 000 лева. В мотивите към въззивното решение е отразено, че в първоинстанционното производство е разпитана св. Б. П. за установяване на претърпените болки и страдания от първоначалния ищец, която е заявила, че живее на съпружески начала с един от синовете на ищеца, без да уточни с кой от двамата синове. Въззивният съдебен състав е счел, че исковата претенция с правно основание чл.432, ал.1 КЗ е доказана по основание, а за определяне на нейния размер е приложима разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Според съда, размерът на пълното обезщетение възлиза на вече заплатената от застрахователя сума от 70 000 лв., който е съобразен с критериите на съдебната практика за справедливост, установени с ППВС № 4/1968 г., както и с конкретните данни по делото относно възрастта на ищеца и възрастта на пострадалата, и тяхното обществено положение; обстоятелството, че ищецът и пострадалата са живеели в различни и отдалечени населени места и, че пострадалата е имала свое семейство и свой личен живот, отдаден на нейния съпруг и на низходящите й; обществено-икономическите условия в страната и лимита на застрахователно обезщетение към датата на произшествието. След като така определената от съда сума е вече изплатена от ответника в хода на първоинстанционното производство, то съдът е формирал извод за неоснователност на предявения иск за разликата до 150 000 лв. Решението е валидно и процесуално допустимо, но е частично неправилно. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, са приложими задължителните за съдилищата постановки в т.II от ППВС № 4/1968 г., според които понятието справедливост по чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с всеобхватна преценка на установените по делото обективни обстоятелства, при съобразяване на общите критерии за определяне на обезщетенията за претърпени от деликт болки и страдания при причиняване на смърт: причинените морални страдания, възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, търсещ обезщетение за неимуществени вреди, обстоятелствата, при които е настъпил деликтът. Посочените задължителни за всички съдилища указания са възприети и доразвити във формирана по реда на чл.290 ГПК /в редакция преди ЗИД на ГПК – ДВ бр.86 от 2017 г./ практика на ВКС, вкл. и в решенията, на които се позовават касационните жалбоподатели. Според дадените разрешения от касационната инстанция, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, решаващият съд е длъжен да извърши цялостен анализ и оценка на всички установени по конкретното дело обстоятелства, имащи значение за точното прилагане на принципа за справедливост, при отчитане на икономическите условия в страната към момента на увреждането, включително и нивата на застрахователно покритие към посочения релевантен момент. При постановяване на атакуваното решение е допуснато отклонение от практиката по приложението на чл.52 ЗЗД, което е довело до значително занижаване на претендираното обезщетение от първоначалния ищец – баща на загиналата при процесното произшествие Д. Б.. При определяне на неговия размер, апелативният съд не е отчел в необходимата степен причинените на първоначалния ищец изключителни страдания от внезапната смърт на 48-годишната му дъщеря, с която са имали силна емоционална връзка. Решаващият състав не е извършил задълбочена преценка на установените от свидетелката Б. П. факти, относими към размера на обезщетението. Изтъкнатите от съда мотиви в тази връзка – неуточняване от свидетелката, с кой от двамата синове на първоначалния ищец тя живее на съпружески начала, не дават основание за невъзприемане на преките и непосредствени нейни впечатления за тежкото здравословно и психическо състояние на Ц. Н. М., настъпило в резултат на смъртта на дъщеря му Д.. Посочената свидетелка подробно е установила съществувалите между бащата и дъщерята изключително близки отношения, ежеседмичните контакти между тях, независимо от различните населени места, в които са живяли. Според свидетелката, след смъртта на дъщеря си първоначалният ищец е бил жалка гледка, отказал е да се храни, постоянно е плачел и не е искал да живее повече, като се е наложило и хоспитализирането му. Установените от св. П. изключително негативни последици за първоначалния ищец са останали непреодолени до смъртта му, настъпила две години след настъпване на процесния деликт. Посочените по-горе обстоятелства не са съотнесени прецизно към предвидените в т.II от ППВС № 4/ 1968 г. критерии при прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. При съобразяването им, и при отчитане на общественото разбиране за справедливост към момента на произшествието, включително и застрахователните лимити, настоящият състав на ВКС намира, че адекватното обезщетение в случая възлиза общо на сумата от 130 000 лева. След приспадане на доброволно заплатеното от застрахователя обезщетение от 70 000 лв., в полза на ищците, правоприемници на първоначалния ищец, следва да се присъди сума в общ размер от 60 000 лв., ведно със законната лихва от 21.07.2017 г. до окончателното погасяване на задължението. Или, прекият иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ е частично основателен за посочения размер от 60 000 лв., като отхвърлителното въззивно решение за разликата до 80 000 лв. е правилно. Предвид изложеното и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК, атакуваното решение следва да се отмени като незаконосъобразно и необосновано в частта за отхвърляне на иска по чл.432, ал.1 КЗ за 60 000 лв., като на ищците се присъди общо тази сума, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 21.07.2017 г. Въззивното решение подлежи на отмяна и в частите, с които: е отменено решението на първостепенния съд за присъждане в тежест на застрахователя на адвокатско възнаграждение на адв. М. Д. за разликата над 2 630 лв. до 2 930 лв.; е отменено постановеното от СГС, по реда на чл.248 ГПК, определение от 20.12.2019 г. - за присъждане в полза на адв. Д. на адвокатско възнаграждение, на осн. чл.38, ал.2 ЗА, за сумата до 4 130 лв., както и в частта, с която ищците са осъдени да заплатят на застрахователя разноски в размер на 70 лв. – за първата инстанция и 340 лв. – деловодни разноски за въззивната инстанция. Предвид съотношението между уважена и отхвърлена част на претендираното обезщетение, в полза на процесуалния пълномощник на касаторите се дължи адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 ЗА, в общ размер от 5 860 лв. /след приспадане на посочената в решението на СГС сума от 2 930 лв./, от които: още 1 200 лв. – за производството пред СГС и по 2 330 лв. – за въззивното и касационно производство. Ответникът дължи заплащането и на държавна такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК: по сметка на ВКС – сумата от 1 200 лева; по сметка на Апелативен съд – София – сумата от 1 200 лв., а по сметка на Софийски градски съд – 2 400 лв. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 10145 от 10.02.2021 г. по в.гр.д. № 406/2020 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, десети състав, в частта, с която след отмяна на решение № 7043 от 17.10.2019 г. по гр.д. № 10338/2017 г. на Софийския градски съд, е отхвърлена основаната на чл.432, ал.1 КЗ искова претенция за сумата от 60 000 лв., предявена срещу ЗД”Евроинс” АД - за заплащане на обезщетение за претърпени от първоначалния ищец Ц. Н. М. неимуществени вреди от смъртта на дъщеря му Д. Ц. Б., настъпила при ПТП на 06.01.2017 г., ведно със законната лихва от 21.07.2017 г., вместо което постановява: ОСЪЖДА ЗД”Евроинс” АД да заплати на: Н. И. М., Н. Ц. М., И. Ц. М., П. Б. М. и Х. Б. Б. /наследници на починалия в хода на делото първоначален ищец Ц. Н. М./, общо сума в размер на 60 000 лева, на основание чл.432, ал.1 КЗ - обезщетение за претърпени от първоначалния ищец неимуществени вреди от смъртта на дъщеря му Д. Ц. Б., настъпила при ПТП на 06.01.2017 г., ведно със законната лихва от 21.07.2017 г. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана отхвърлителна част – за разликата над 60 000 лв. до 80 000 лева. ОТМЕНЯ въззивното решение в частите, с които: е отменено решението на първостепенния съд за присъждане в тежест на застрахователя на адвокатско възнаграждение на адв. М. Д. за разликата над 2 630 лв. до 2 930 лв.; е отменено постановеното от СГС, по реда на чл.248 ГПК, определение от 20.12.2019 г., в частта за присъждане в полза на адв. Д. на адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 ЗА, в размер до 4 130 лв., както и в частта, с която ищците са осъдени да заплатят на застрахователя разноски в размер на 70 лв. – за първата инстанция и 340 лв. – деловодни разноски за въззивната инстанция, вместо което постановява: ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД да заплати на адвокат М. И. Д. от САК адвокатско възнаграждение, на осн. чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, в общ размер от 5 860 лева. ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД да заплати държавна такса за инстанционното производство по делото, както следва: по сметка на ВКС – 1 200 лв., по сметка на Апелативен съд – София – 1 200 лв. и по сметка на Софийски градски съд – 2 400 лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: