Ключови фрази
Частна касационна жалба * осъществена евикция * обективно съединяване на искове * нередовност на исковата молба


1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 147

гр. София 31.03.2015 г.


Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и петнадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА


изслуша докладваното от съдията Ж. СИЛДАРЕВА ч. гр. дело № 1034/2015 год.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена частна касационна жалба от С. И. И., приподписана от адв. К. И. срещу определение № 318/10.11.2014 г. по в. ч. гр. д. № 264/2014 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1933/21.07.2014 г., постановено по гр.д. 801/2014 г. на Бургаски окръжен съд, с което е върната исковата й молба като нередовна и производството по делото е прекратено.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане касационна проверка на определението по въпроса дали при нередовност на единият от кумулативно съединените искове, следва да се прекрати производството по делото и по отношение на редовния от тях. Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК твърди, че формулираният процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с определение № 462/15.11.2010 г. по ч. гр. д. № 368/10 г. на ВКС, І г.о. За да обоснове основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК представя преписи от определение от 05.11.2010 г. по ч. гр. д. 473/2010 г. на Сливенски окръжен съд и определение № 186/08.07.2011 г. по ч. гр. д. № 498/2011г. на Хасковски окръжен съд. Излага съображения, че поставения въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна.
Настоящият състав на ВКС, І г. о. като взе предвид изложените доводи и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 278, ал. 1 и сл. ГПК, намира следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск с правно основание чл. 189, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предявен от С. И. срещу Р. П. и В. П., за разваляне на договор за продажба на недвижим имот в [населено място], поради установено право на собственост върху същия имот в полза на трети лица с влязло в сила решение по гр. д. № 120/2011 г. на Районен съд Царево по предявен от тях ревандикационен иск. Наред с този иск ищцата е предявила и претенции за възстановяване на платената по договора цена, заплатените при сключването му такси, а също и съдебните разноски по делата за съдебно отстранение, ведно със законните лихви и разноски.
Бургаският окръжен съд, действащ като първа инстанция, е оставил исковата молба без движение с разпореждане № 2217 от 25.04.2014 г., връчено на ищцата на 22.06.2014 г., като е дал указания да бъдат отстранени следните нередовности по иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД като се представят: доказателства за вписване на исковата молба; удостоверение за данъчна оценка на имота и скица (кадастрална схема). С определение № 1933 от 21.07.2014 г. първоинстанционният съд е констатирал, че посочените нередовности нe са отстранени и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върнал исковата молба. За да постанови обжалваното определение, Бургаският апелативен съд е приел, че посочените нередовности действително са налице и същите не са отстранени в указания едноседмичен срок. По отношение на довода, че исковата молба е редовна в частта по исковете за връщане на платената по договора за продажба цена, нотариални такси и разноски по делото по иска по чл. 108 ЗС, въззивният съд е приел, че тези претенции черпят своето основание от иска за разваляне на продажбата, като същият е основен, а паричните претенции са зависими от него и доколкото не са въведени други фактически основания исковете за връщане на претендираните суми не могат да бъдат разгледани самостоятелно.
Поставеният в изложението процесуалноправен въпрос е обусловил правните изводи на въззивния относно вида на обективното съединяване на предявените искове, поради което този въпрос съставлява общо основание за допускане до касационна проверка.
Незаконосъобразен е изводът на съда, че след като исковата молба е нередовна в частта по иска за разваляне на договора за продажба, то това е основание да се върне исковата молба като нередовна и в частта по исковете за връщане на платената от този договор цена, както и за обезщетение за претърпяните имуществени вреди от заплащане на разноски за сключване на договора и тези в производството по предявения срещу нея осъдителен иск по чл. 108 ЗС. Редовността на исковата молба в частта по иска за разваляне на договора не е процесуална предпоставка за допустимостта на паричните искове. Паричните искове могат да бъдат предявени и в самостоятелно производство, както и искът за разваляне на договора поради евинциране на купувача от закупения имот.
Въпросът дали исковете следва да се разгледат съвместно и обусловеността помежду им е въпрос по съществото на спора.
Разрешеният от съда процесуален въпрос за допустимост на самостоятелно предявяване на парични искове за вземане от договор за покупко-продажба възникнало поради евикция на купувача от закупения имот и за вземане за имуществени вреди от разноските за сключване на този договор и по проведения срещу ищеца петиторен иск, обуславя общо основание за допускане касационна проверка на определението по чл. 280, ал. 1 ГПК
Процесуалният въпрос е разрешен при неправилно прилагане на закона и в противоречие със задължителната практика на ВКС.
Допустими са предявените исковете за връщане на платеното по разваления договор и за заплащане на претърпяните имуществени вреди, произтичащи от направени разноски за сключване на договора и по делото по иска по чл. 108 ЗС. Няма процесуална пречка те да бъдат предявени самостоятелно и след предявяването им да се предяви и иск за разваляне на договора за покупко-продажба поради съдебна евикция на купувача.
Исковата молба в частта по тези парични искове е била редовна, не е оставяна без движение, поради което не е било налице основание за прекратяване производството и по тях.
Обжалваното определение ще бъде отменено в частта, с която е прекратено производството по имуществените искове и делото върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по тях.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на І г.о.:


О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационна проверка на определение № 318 от 10.11.2014 г. по ч. гр. д. № 264/2014 г. на Б. Апелативен съд.
ОТМЕНЯВА същото в частта, с която е прекратено производството по предявените от С. И. И. срещу Р. Л. П. и В. К. П. осъдителни искове за осъждане на ответниците да й заплатят сумата 72000 лева, представляваща стойността на закупения от нея недвижим имот, от който е евинцирана; сумата от 462 лв., представляваща стойността на направените разноски в нотариалното производство за сключване на договора за покупко-продажба и сумата от 12350.0 лв. разноски по предявения срещу нея иск по чл. 108 ЗС, с уважаването на който е съдебно отстранена от имота.
ВРЪЩА делото на Бургаски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по тези искове.
Определението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: