О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №522 гр.София, 09.06.2022 год. Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ТАНЯ ОРЕШАРОВА разгледа докладваното от съдия Декова гр.дело № 3618 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от С. П. И., чрез процесуален представител адв.Д., срещу решение от 16.06.2021г., постановено по в.гр.д.№13841/2020г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение № 20211316 от 30.09.2020г. по гр.д.№ 57004/2019 г. на Софийски районен съд са отхвърлени предявените от С. П. И. срещу Инспекторат към Висш съдебен съвет, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ. Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба Инспекторат към Висш съдебен съвет, чрез процесуален представител гл.експерт В., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното: С въззивното решение след отмяна първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от С. П. И. срещу Инспекторат към Висш съдебен съвет, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ за признане за незаконно и отмяна на дисциплинарното й уволнение, извършено със заповед № ЗЧР-13 от 09.08.2019г. на главния инспектор на Инспекторат към Висш съдебен съвет и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „експерт с икономическо образование“. Въззивният съд е приел, че уволнението е законосъобразно на приложеното от работодателя основание – дисциплинарно уволнение за допуснатото от служителката тежко нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 7 КТ – неизпълнение на законно разпореждане на работодателя - пункт I.I. и пункт I.II. oт заповед N З – 53/15.06.2017 г. на главния инспектор на ИВСС, изразяващо се в това, че на 24.06.2019 г. ищцата е предала за публикуване в електронния регистър по чл. 175г, ал. 1, т. 1 ЗСВ, достъпен чрез интернет страницата на ИВСС, 15 файла на декларации на магистрати за 2018 г. по чл. 175а, ал. 1, т. 1 и 2 ЗСВ с незаличени лични данни /описани в заповедта/, както и 66 файла на декларации на магистрати за 2018 г. с пропуски при заличаването на личните данни, е доказано от събраните по делото /пред СРС/ писмени и гласни доказателства. Разпоредбата на чл. 190, ал.1, т.7 КТ дава възможност да се наложи най-тежкото наказание - дисциплинарно уволнение за „други тежки нарушения на трудовата дисциплина“. Въззивният съд е приел, че с оглед допуснатите от служителката нарушения на трудовата дисциплина, работодателят е извършил правилна преценка за съответствие между допуснатите от служителката нарушения на трудовата дисциплина и наложеното й най-тежко дисциплинарно наказание - съобразно с критериите на чл.189, ал.1 КТ. Съдът е посочил, че преценката за тежестта на нарушението се прави за всеки отделен случай, съобразно конкретно установените по делото обстоятелства, като се вземат пред вид значимостта на неизпълненото задължение, преценено с оглед трудовата функция на работника/служителя, обемът на неизпълнение; съобразяват се и последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя, доколко от неизпълнението им за работодателя биха могли да настъпят неблагоприятни последици, съобразяват се конкретните условия и обстановка в предприятието, възприети практики и норми на очаквано поведение; отражението върху останалите работници и служители, а при оценката на поведението на работника/служителя се взема предвид формата на вината, мотивите за извършване на деянието, осъзнава ли неправомерността на същото и неговите последици /вж. в този смисъл решения № 109 от 13.08.2018 г. по гр. д. № 3323/2017 г. на ІV г.о., № 227 от 29.06.2012 г. по гр. д. № 1417/2011 г. на ІІІ г.о., № 156 от 3.07.2018 г. по гр. д. № 4920/2017 г. на ІV г.о./. Въззивният съд е изложил съображения, че с оглед мястото където служителката е упражнявала правото си на труд – Инспекторат към ВСС и допуснатото нарушение при публикуването на декларациите на магистратите за 2018 г. по отношение на които безспорно е налице медиен и обществен интерес, следва да се отчете, че действията й накърняват легитимните очаквания спрямо работодателя й за сигурност в личната и имуществената сфера, предвид общодостъпната информация за възможни злоупотреби с личните данни в момента на разкриването им и за в бъдеще /доколкото към настоящия момент не се сочи магистратите, чийто лични данни са били разгласени да са предявили претенции за обезщетение/. В решение на СЕС от 29 юли 2019 година по дело С-40/17 година, с предмет преюдициално запитване по тълкуване на разпоредби от Директива 95/46/Е № на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободно движение на тези данни/, която е отменена и заменена, считано от 25 май 2018 г. с Регламент /ЕС/2016/679, изрично се посочва, че: "една от заложените в Директива 95/46 цели е да се осигури ефикасна и пълна защита на основните права и свободи на физическите лица, и в частност на правото им на личен живот при обработването на лични данни (вж. в този смисъл решения от 13 май 2014 г., Google Spain и Google, C-131/12, EU:C:2014:317, т. 53 и от 27 септември 2017 г., Puskar, C-73/16, EU:C:2017:725, т. 38). Въззивният съд е посочил, че именно това води до сериозната тежест на извършеното дисциплинарно нарушение. Следва да се отбележи и, че не се касае до публикуване на декларациите с личните данни само на магистратите, но и на членовете на техните семейства, включително и на непълнолетните им деца. Както и самата въззиваема сочи в отговора си по въззивната жалба: Действително, пропуски в 81 файла от 448 файла е показателно. Въззивният съд е приел, че само употребата на израза в обясненията на ищцата „искрено съжалявам“ не може да намали последствията от нарушението, допуснато от ищцата, респ. на тежестта на нарушението. Въззивният съд е посочил, че за последното се налага преценка на цялостното поведение на ищцата в процеса на налагане на дисциплинарното производство. Установено е по делото от докладна записка № РЕГ-02-405/30.07.2019 г. /л.80-82/ по описа на ИВСС, че след разпореждането на Главния инспектор за извършването на повторна проверка на предадените за публикуване декларации за 2018 г., с цел отстраняване на пропуски при заличаване на лични данни /заповед № З-68 от 25.07.2019 г., л.74, допълнена със заповед № З-73 от 29.07.2019 г., л.76//, ищцата отново не е била изпълнила разпореждането като е предала за публикуване 38 декларации с пропуски при заличаване на личните данни. Вйъззивният съд е приел, че това от една страна доказва, че е бил налице „последващ контрол“ , а от друга – липсата на критичност от страна на ищцата по отношение извършеното от същата нарушение. Съдът е отбелязал, че както в процеса на налагане на наказанието, така и в съдебната фаза по установяване законосъобразността на това наказание, ищцата се стреми да прехвърли вината върху други длъжностни лица, вкл. такива неучастващи в процеса. Видно от отразеното на л.91 по делото пред СРС, И. е заявила, че „в конкретния случай няма спомен дали е търсила съдействие от него“/има се предвид от системния администратор Д. Г./. Установено е от приетите по делото доказателства /л.242 – 259 по делото пред СРС/, се установява, че със заповед № З-32/16.04.2018 г. и на основание чл.3, ал.1,чл.7, ал.1 и чл.12 от Закона за финансово управление и контрол на публичния сектор, Главният инспектор е сформирал комисия по Система за финансово управление и контрол на ИВСС, която да актуализира и идентифицира потенциалните рискове. Видно от съдържанието на заповедта, именно ищцата е определеното лице, което „да формулира функционалната област и целите на звеното, в което работи, да идентифицира и оцени потенциалните събитие или рискове, които могат да повлияят негативно върху постигане на целите на звеното, както и да предложи действия за ограничаване на тези рискове. Както сочи в показанията си свидетелят К. „И. взе дейно участие и доколкото съм запознат й гласуваха доверие“. Идентифицираните рискове и действията за ограничаването им следвало да бъдат включени в Риск-регистъра на ИВСС за 2018 г.“ /дословно от заповедта на л.242/. От съдържанието на Протокол № 3 от 02.05.2018 г. е установено, че ищцата е идентифицирала потенциалните рискове при работата на експертите с икономическо образование от специализираното звено за проверки по глава Девета, раздел Първи а от ЗСВ, виж л.250-252 по делото пред СРС. Сред идентифицираните от ищцата рискове действително няма такъв отнасящ се до създаване на контролни дейности с цел намаляване на нивото на допустимия риск в дейността по ръчното изтриване на данни в декларациите. Приет е за основателен доводът на ответника-работодател, че такъв риск ищцата е идентифицирала едва след момента на извършване на нарушението в писмените си обяснения и исковата молба, с която е сезирала съда. Съдът е отбелязал и факта, че свидетелят К. сочи, че „една и съща декларация я проверяваха 3-ма човека“, което опровергава тезата на ищцата, че не е имало последващ контрол. Свидетелят сочи: „веднъж ми провериха файловете, след това аз си ги проверих, след това ми дадоха на мен файловете на колежка, а всички останали се проверяваха помежду си“/виж л.436 от делото пред СРС/. Само за пълнота на изложението съдът е посочил, че по никакъв начин разпита на свидетеля К. в отсъствието на представител на ответника /въззивник/ по никакъв начин не накърнява правата на последния, доколкото това не е задължително, а и освен това показанията се обсъждат в съвкупност с останалите доказателства, събрани по делото. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият касационен състав намира, че при постановяването на решението не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява наличие и на вероятност въззивното решение да е очевидно неправилно. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. Според касатора въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като „въззивният съд е постановил решението си, позовавайки се на факти, извадени от кантеста на доказателствата по делото и цитирани невярно“; че „въззивният съд не обсъжда всички доказателства, свързани с обстоятелствата относноизвършеното нарушение и едновременно с това се позовава на грешна фактическа обстановка“. Твърденията на касатора в случая не могат да обосноват извод, че въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като не обосновават порок на въззивния акт /с него да са нарушени императивни материално-правни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довела до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила/, установим пряко и единствено от съдържанието на последния /без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание/. Основанието по чл. 280, ал. 2, предложение трето ГПК предпоставя наличие на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Настоящият съдебен състав не намира това основание в случая да е налице. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1„Относно това отговаря ли наложеното наказание на степента на дисциплинарното нарушение с оглед преценка по чл.189 КТ за съответствието между нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на работника?“ и 2“Относно задължението на съда в производството по спор за законност на дисциплинарното уволнение да извърши съдебен контрол относно това дали наказващият орган е изпълнил изискванията на чл.189 КТ като обсъди всички обстоятелства, които имат отношение към тази проеценка?“. Сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с приложени рашения на ВКС. Първият от поставените от касатора въпроси е фактически въпрос и е изцяло в зависимост от фактите и събраните доказателства по конкретното дело за да се извърши преценката за наличие на съответствие на тежестта на наложеното дисциплинарно наказание с тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на работника. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане до касационно обжалване, саразлични от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба/чл.290, ал.1 ГПК/. Въпросът е израз на оплакванията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушеня от въззивния съд при преценката си за съобтдетствието на наложеното дисциплинарно наказание с извършеното нарушение. Проверката им е извън приложното поле на производството по селекция на касационните жалби. Вторият поставен въпрос касаторът отнася към оплакванията си, че „въззивният съд в конкретния казус не се обсъдил всички събрани по делото доказателства, в частност показанията на свидетелите на ответника, е наруил разпоредбата на чл.188 ал.1 ГПК/отм./ и е действал в противоречие с ТР №1/2000г.“. Настоящият съдебен състав намира, че такова обосноваване на поставения правен въпрос, което налага дотолкова навлизане в проверка на извършената преценка на свидетелските показания поотделно, в тяхната съвкупност и с останалите доказателства по делото, не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е от значение за правилността на въззивното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и за обсъждане на събраните по делото доказателства. Както се посочи, правилността на въззивното решение не може да бъде проверявана в производството по допускане на касационно обжалване, а само при разглеждане на касационната жалба, ако такова бъде допуснато. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Софийски апелативен съд е извършил подробен и цялостен анализ на наведените от страните доводи и съображения, изследвал е доказателствата, включително и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, обосновал е изводите си. Несъгласието на касатора с изводите на съда не обосноват достъп до касационно обжалване. Само за пълнота следва да се отбележи, че основният критерий за избора на дисциплинарното наказание е тежестта на нарушението, която от своя страна се определя от значимостта на неизпълненото задължение, степента на неизпълнението и последиците от неизпълнението, които в конкретния случай са обсъдени от съда при преценката за съразмерността на наказанието с установените извършени нарушения от служителка. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Не е налице и соченото от касатора допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът само е посочил основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е аргументирал разрешен от въззивния съд въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика, която счита, че се нуждае от осъвременяване. Правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК, вр. чл.78, ал.8 ГПК на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 150лв По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд. О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.06.2021г., постановено по в.гр.д.№13841/2020г. на Софийски градски съд. ОСЪЖДА С. П. И., ЕГН [ЕГН] да заплати на Инспекторат към Висш съдебен съвет, сумата 150лв. – юрисконсултско възнаграждение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: