1 Р Е Ш Е Н И Е № 630 София, 27 януари 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември 2013 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря .............Д. Околийска........................... и в присъствието на прокурора от ВКП ........Т. Комов................, като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 1921/2013 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на защитниците на подсъдимите по делото И. Д. М., Г. С. К. и П. А. П. срещу постановената нова въззивна присъда № 24 от 03.07.2013 г. от Кюстендилския окръжен съд по ВНОХД № 139/2013 г. по описа на същия съд. С тази присъда е отменена първоинстанционната такава № 116/06.11.2012 г. по описа на РС- Дупница, с която тримата подсъдими са били признати за невиновни за повдигнатите им обвинения и вместо това е постановен съдебен акт по чл. 336 ал.1 т.2 от НПК, с който и тримата подсъдими са признати за виновни в това, че на 17/18.08.2000 г. в с Д., обл. Кюстендил при предварителен сговор и в съучастие със С. Б. като съизвършители чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използване на МПС и техническо средство отнели чужди движими вещи на обща стойност 625 лв. от владението на М. А. П., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като кражбата е извършена от подсъдимите М. и К. при условията на повторност и не представлява маловажен случай, поради което и на основание чл. 195 ал.1 т. 3, 4 и 5 вр. чл. 20 ал.2 /за подс. П./ и т. 7 вр. чл. 28 ал.1 от НК за подс. М. и К. и на осн. чл. 55 ал.1 т.1 от НК им е наложено наказание лишаване от свобода, както следва: на подс. П. - за срок от три месеца, за подсъдимите М. и К. - за срок от по осем месеца. В касационните жалби на тримата подсъдими, подадени чрез защитниците им, се съдържат доводи за наличие на касационните основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. В обсега на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК се навеждат аргументи за това, че подсъдимите са признати за виновни по непредявени с обвинителния акт факт, че липсват доказателства за тяхното авторство, че неправилно е кредитирана одорологичната експертиза, както и не са обсъдени дактилоскопните следи, иззети при огледа на местопрестъплението, че "не е конкретизирано качеството на всеки от съизвършителите". Касационното основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НК се обосновава в жалбите на подсъдимите К. и П. с неправилното приложение на материалния закон, доколкото не е аргументиран от съда предварителния сговор между подсъдимите, както и не е разграничен от съучастието във форма на съизвършителство, а в жалбата на подс. М. и с това, че обвинението е обосновано с показанията на св. П. , които не са проверени, както и с показанията на св. Б., които обаче не са в полза на обвинението. В трите жалби се прави искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд или алтернативно - оправдаване на тримата подсъдими. Пред касационния съд подсъдимите не се явяват; Защитниците и на тримата поддържат жалбите с изложените в тях съображения и направени искания. Прокурорът счита, че и трите жалби са неоснователни и предлага на съда да ги остави без уважение, тъй като авторството на тримата подсъдими е доказано и се установява както от обясненията им, дадени на досъдебното производство пред съдия, така и от показанията на разпитаните свидетели. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Жалбите на тримата подсъдими са основателни. При разглеждането на наказателното дело, контролираната инстанция е дерогирала императивните норми на чл.13, 14 и чл.107 от НПК, предписващи вземане на необходимите мерки от решаващия орган за осигуряване разкриването на обективната истина, и задължаващи го да изследва обективно, всестранно и пълно релевантните по делото обстоятелства, с което е допуснала съществено процесуално нарушение, възпрепятствувало формиране на безпристрастна убеденост на съда. За да постанови въззивния си съдебен акт окръжният съд с пълно основание е провел въззивно съдебно следствие, в хода на което провел разпит на св. С. Б. и е приканил подс. К. да даде обяснения. В мотивите на съдебния си акт по реда на чл. 339 ал.3 от НПК съдът е направил анализ на доказателствената съвкупност, събрана от него и в хода на първоинстанционното съдебно следствие, в резултат на която е стигнал до различаващ се извод от този на първостепенния съд относно авторството на деянието. В хода на цялото наказателно производство основният спорен момент е бил именно въпросът за доказаността на авторството в лицето на тримата подсъдими. Въззивният съд има безспорно право да достигне до различни от първата инстанция фактически изводи относно този елемент от предмета на доказване /чл. 102 от НПК/, но това следва да стори след обективен и всестранен анализ на доказателствената съвкупност. В конкретния случай окръжният съд, независимо от обстойната аргументация в мотивите към въззивната присъда, е нарушил принципа на чл. 14 ал.1 от НПК. Той е приел, че авторството на тримата подсъдими безспорно се установява от гласните доказателствени средства, съдържащи се в показанията на св. Б. /спрямо когото производството е прекратено поради постигане на споразумение/, както и на свидетелите П., И., Н., А., Р., както и от обясненията на подсъдимите П. и К., приобщени съответно чрез процесуалния способ на чл. 279 ал.1 т.2 и т.4 от НПК, а авторството на подс. К. - и от одорологичната експертиза. Безпристрастният и обективен прочит и анализ на тези доказателства, сочи на обстоятелството, че въззивният съд е интерпретирал превратно повечето от тях. Така показанията на св. Б., включително и приобщените от досъдебното производство на основание чл. 282 вр. чл. 281 ал.1 т.1 от НПК, депозирани пред съдия, не съдържат в себе си каквито и да е факти за извършване на престъпление кражба от подсъдимите М., П. и К.. Този свидетел е твърдял, че е бил значително повлиян от алкохол към инкриминираната дата, че няма спомен от извършване на кражба, а че е разбрал за такава от подс. П.. В неговите показания последователно се съдържат твърдения за това, че инкриминираните вещи са намерени на пътя, а подсъдимите са ги взели, като са ги закарали и оставили на съхранение при св. Б. И.. Обстоятелството, че този свидетел е бил обвиняем наред с останалите подсъдими за същото престъпление и се е признал за виновен със споразумение, не следва да се тълкува като презумпция, че той дава неверни показания относно начина на придобиване на инкриминираните вещи. Постигайки споразумение с прокурора, едно лице, обвинено в извършване на престъпление, може да има различни съображения за това, които съдът, одобряващ споразумението, не изследва. Това не означава, че когато в качеството си на свидетел това лице впоследствие отрича извършването на престъплението и участието на съпроцесниците си в него, то дава недостоверни показания. Тяхната оценка изцяло зависи от останалите доказателства. В случая единственият доказателствен източник, който съдържа доказателства относно авторството на М., К. и П., са обясненията на подс. П. /спрямо когото процесът протича задочно/, дадени на досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 279 от НПК. Показанията на останалите посочени свидетели при обективен и пълен анализ не биха могли да доведат до направата на този фактически извод, до който е стигнал въззивния съд, относно авторството на тримата подсъдими в извършване точно на инкриминираното престъпление "кражба". Свидетелите Н., А. и Р. са лица, които са придобили част от инкриминираните вещи от подсъдимите, но в показанията на никой от тях не се констатират факти, свързани с авторството на М., К. и П. в извършване на престъпление по чл. 195 от НК. Точната интерпретация на тези гласни доказателствени източници по никакъв начин не може да доведе до извод, че който и да е от тях е бил наясно с действителния произход на тези вещи и че това е узнал от самите подсъдими. Като цяло в тях изобщо не се съдържа възпроизвеждани на такива факти, а единствено свидетелят А. е посочил, че при закупуването на телевизор от подс. П. последният му казал, че е на негов приятел, който се развеждал. Показанията на св. Б. И. , който за кратък период е съхранявал вещите в своя гараж, също не съдържат възпроизвеждат факти и обстоятелства, които да бъдат отнесени към авторството на престъплението по чл. 195 от НК. Обективният прочит на същите, дадени пред съда, както и на досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281 ал.1 т.1 от НПК, следва да насочи към констатацията, че у този свидетел е съществувало "подозрението, че вещите са крадени, тъй като били донесени през нощта". Оценката на тези показания, направена от въззивния съд, е в противоречие с нормата на чл. 117 от НПК, според която със свидетелски показания могат да се установят всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина. Това, което въззивният съд е приел, че е доказателство в полза на авторството, няма качеството на показания на свидетеля Б. И., доколкото не представлява възпроизвеждане на възприети от него факти и обстоятелства от обективната действителност, а собствените съждения и умозаключения на този свидетел относно произхода на вещите. Те обаче не са доказателство по смисъла на НПК и въз основа на тях съдът не може да изгражда убеждението си относно фактическите обстоятелства, подлежащи на доказване, каквото в случая е и авторството на подсъдимите в извършване на кражба. Като е интерпретирал по този начин показанията на св. И., въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като е придал на същите смисъл, какъвто те нямат. Завишена оценка, несъответстваща на принципите на доказателствения процес, установен в нормите на НПК, е извършил окръжният съд и на показанията на св. М. П. /пострадал от престъплението/. В показанията си той е посочил, че от лице, на което е заплатил 300 германски марки, е разбрал къде се намира "стоката", както и че "И. е предлагал стоката на човека, на който дадох парите. .... , а за другите разбрах от следствието". Съдържанието на тези показания в тази им част ги характеризира като източник на производни доказателства и то относно "предлагане на стоката". Този вид доказателства могат да служат за проверка на първичните и за индиция, че биха могли да съществуват такива. Доколкото обаче този свидетел не е назовал лицето, от което е получил информацията, е недопустимо да се придава такава доказателствена тежест на показанията му, които не биха могли а бъдат проверени чрез съответните процесуални способи. Безспорно положение в доктрината и съдебната практика е, че съдът постановява съдебния си акт по вътрешно убеждение, но то винаги трябва да се основава на обективно, всестранно и пълно интерпретиране на всички доказателства по делото съобразно правилата на НПК. Изводите на съда, разглеждащ делото и решаващ въпросите – извършено ли е престъпното деяние и автор ли е подсъдимият на престъплението, представляващи фактическите положения по делото, не биха могли да бъдат променяни от касационната инстанция. Тя обаче има правомощие да провери дали е спазен процесуалния ред за събиране, проверка и анализ на доказателствата, въз основа на които са направени тези фактически изводи. Допуснатите съществени процесуални нарушения при събиране на очертаните гласни доказателства, са осуетили стриктното изпълнение на предвидените в процесуалния закон задължения за обективно, всестранно пълно доказателствено обсъждане, с последваща юридически издържана оценка на значимите за авторството на инкриминираното престъпление факти. Това мотивира касационният съд да приеме, че са налице процесуални нарушения, допуснати в процеса на оценката на доказателствата, поради което е налице касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК, налагащо отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. Изложеното мотивира касационната инстанция да приеме, че визираните доказателствени източници не са интерпретирани по изискуемия се начин, поотделно и във взаимовръзка с останалите доказателства. Повърхностно са маркирани някои от тях по начин, който остава впечатлението, че те съдържат доказателства относно авторството на престъплението, което обаче се опровергава от действителното им съдържание. Този недостатък следва да бъде отстранен при новото разглеждане на делото от въззивната инстанция чрез обективна, пълна и вярна интерпретация на доказателствените източници. В рамките на инстанционната проверка, настоящият състав констатира, че атакуваното решение е постановено и при нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Подсъдимите са признати за виновни в извършва не кражба "при предварителен сговор", но и "в съучастие като съизвършители", кумулативната даденост на които е невъзможна като юридическа конструкция, защото институтът на съучастие се поглъща от квалифициращия признак - предварителен сговор. Това нарушение принципно би било отстранимо от касационния съд в случай, че той не беше констатирал при проверката наличие на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК, налагащо отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Именно в хода на същото въззивният съд следва да съобрази това обстоятелство и отстрани нарушението на материалния закон в зависимост от това кое от въззивните си правомощия по чл. 334 от НПК реши да упражни. С оглед изложената аргументация и на основание чл.354, ал.1, т.4, вр.чл.354, ал.3, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда № 24 от 03.07.2013 г. на Кюстендилски окръжен съд, постановена по ВНОХД № 139/2013г. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане, от друг състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.