Р Е Ш Е Н И Е
№96
[населено място], 01.07.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на втори юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
при участието на секретаря Зоя Якимова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1116 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение №VІ-123 от 20.11.2014г. по гр.д. № 1441/2014г. на Бургаски окръжен съд, с което е отменено решение № 71 от 30.05.2014г. по гр.д.№ 456/2013г. на Айтоски районен съд в частта, с която е уважен иска по чл. 108 ЗС по отношение на второстепеннна сграда с площ 46 кв.м. и вместо това е постановено ново, с което е отхвърлен предявения от Р. Р. Х. против Г. Х. М. и Х. О. А. иск за предаване владението върху второстепеннна сграда със застроена площ от 46 кв.м., построена в дворно място с площ 427 кв.м. в [населено място], съставляващо неурегулиран поземлен имот № 123 в кв.2 по плана на селото.
Касационната жалба е подадена от ищцата Р. Р. Х. чрез пълномощника адв. И. и касае отменителната част на решението. Изложени са съображения за необоснованост на извода за недоказаност на правото на собственост върху второстепенната сграда. Същото произтича от разпоредбата на чл. 92 ЗС, а и от самия характер на сградата като второстепенна и предназначена да обслужва основната жилищна сграда.
Ответниците не са подали писмен отговор.
С определение № 107 от 11.03.2015г. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: намира ли приложение правилото на чл. 92 ЗС по отношение на второстепенна постройка, която изрично не е упомената в нотариалния акт за прехвърляне на собствеността върху поземления имот.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
Предявен е ревандикационен иск относно поземлен имот в [населено място], заедно с построените в него двуетажна жилищна сграда и второстепенна сграда с площ 42 кв.м. Ищцата е закупила имота през 2013г. от С. Ж. Х., който от своя страна го е придобил с постановление за възлагане при публична продан, извършена през 2011г. В постановлението за възлагане е отразено, че имотът е бивша собственост на ответниците Г. М. и Х. А.. Не се спори, че те упражняват фактическа власт върху имота.
Налице е спор относно сградите, които са собственост на ищцата, с оглед на обстоятелството, че в постановлението за възлагане освен жилищната сграда е описан гараж от 55 кв.м., а в нотариалния акт на ищцата е описана второстепенна постройка с площ 42 кв.м. Приетата техническа експертиза, след извършен оглед установява, че втората постройка в имота е второстепенна сграда с площ 42 кв.м., която е с височина 1,90м. и не би могла да бъде гараж. Според събраните свидетелски показания в имота освен двуетажната жилищна сграда, има стара кирпичена къща, която е необитаема; имало е нещо като гараж, който е паднал вследствие натрупан сняг.
В. съд е намерил за основателен предявения иск за собственост по отношение на поземления имот и двуетажната жилищна сграда. Спрямо второстепенната постройка е приел, че ищцата не е доказала своето право на собственост, доколкото праводателят й е притежавал гараж с площ 55 кв.м., а не тази постройка, поради което не е могъл да й прехвърли собствеността върху описаната в нотариалния акт второстепенна сграда. Приел е, че ответниците са запазили правото на собственост върху тази сграда и предявеният иск по отношение на нея е неоснователен.
Обект на касационно обжалване е решението именно в частта, с която се отхвърля иска за собственост на второстепенната постройка.
По основанието за допускане на касационно обжалване.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: приложимо ли е правилото на чл. 92 ЗС спрямо второстепенни постройки, които не са изрично упоменати при извършване на разпореждане с поземления имот. В решение № 183 от 18.06.2012г. по гр.д. № 88/2012г. на ІІ г.о. се приема, че прехвърлянето на правото на собственост върху земята прави приобретателя собственик и на всички постройки и насаждения, освен ако не е уговорено нещо различно при сключване на договора, т.е. ако постройките не са изрично изключени от предмета на разпореждане. В същия смисъл са и Решение № 529 от 09.07.2010г. по гр.д. № 1129/2009г. на І г.о. и Решение № 120 от 22.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2928/2014 г., II г. о. Настоящият състав споделя посочената практика. Предвид особеностите на настоящия случай е необходимо да се уточни следното: Когато поземлен имот е застроен с жилищна сграда и със спомагателни, обслужващи постройки, които нямат самостоятелно предназначение, то последните представляват принадлежност към сградата на основното застрояване и съгласно чл. 98 ЗС следват нейната собственост.
По касационната жалба.
В. решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с която е уважен иска за собственост по отношение на поземления имот и двуетажната жилищна сграда. При възприетото разрешение на правния въпрос, решението се явява неправилно в обжалваната част, с която е отхвърлен иска за собственост на второстепенната сграда с площ 46 кв.м. Съгласно обясненията на вещото лице това е сграда, която е с височина 1,90 кв., не представлява гараж /какъвто е описан в постановлението за възлагане/ и не може да се ползва, без да се извърши ремонт. При тези данни е видно, че се касае за сграда, която представлява допълващо застрояване по смисъла на чл. 41, ал.1 ЗУТ, тя няма самостоятелно предназначение и не представлява отделен обект на правото на собственост. Поради това, тя не може да бъде придобивана отделно от поземления имот и от основната сграда в имота, която обслужва. Като второстепенна, помощна сграда тя следва собствеността на жилищната сграда и мястото, в което са построени. Поради изложеното, купувайки поземления имот и жилищната сграда, ищцата Р. Х. е придобила и процесната второстепенна сграда, независимо, че постройката не е изрично описана в нотариалния акт от 22.03.2013г., нито в постановлението за възлагане от 03.11.2011г.
При горните изводи решението на Бургаски окръжен съд следва да бъде отменено като постановено в нарушение на закона и вместо това да бъде постановено друго, с което да се признае правото на собственост на ищцата и върху тази сграда, наред с основната жилищна сграда и поземления имот, като бъдат осъдени ответниците да предадат владението и върху нея.
К. има право на направените разноски за водене на делото в настоящата инстанция, възлизащи на 143лв. за държавни такси.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение №VІ-123 от 20.11.2014г. по гр.д. № 1441/2014г. на Бургаски окръжен съд в обжалваната част, с която е отхвърлен предявения от Р. Р. Х. против Г. Х. М. и Х. О. А. иск за предаване владението върху второстепеннна сграда със застроена площ от 46 кв.м. и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. Х. М. и Х. О. А. от [населено място], [улица], че Р. Р. Х. от [населено място], [улица] като собственик на дворно място с площ 427 кв.м., съставляващо неурегулиран поземлен имот № 123 в кв.2 по плана на [населено място], [община] и на построената в него двуетажна жилищна сграда, е собственик и на находящата се в имота второстепенна сграда със застроена площ от 46 кв.м., като ОСЪЖДА Г. Х. М. и Х. О. А. да предадат на Р. Р. Х. владението върху посочената второстепенна сграда, както и да й заплатят сумата 143/сто четиридесет и три/ лв. разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |