О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №472 гр.София, 27.05.2020 год. Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА разгледа докладваното от съдия Декова гр.дело №105 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от прокурор от Окръжна прокуратура – Плевен като представител на Прокуратура на Република България, срещу въззивно решение от 08.10.2019г., постановено по в.гр.д.№453/2019г. на Окръжен съд - Плевен, с което след частична отмяна на решение от 17.04.2019г. по гр.д.№8816/2018г. на Районен съд – Плевен са уважени предявените от М. И. Т. и С. Н. Т. искове с правно основание чл.2б ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до размер на по 5 000лв. на всеки един от тях, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 06.12.2018г. до окончателното им изплащане. Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответниците по жалбата М. И. Т. и С. Н. Т., чрез процесуалния им представител адв.А., оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване в общ писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира: Въззивният съд след частична отмяна на първоинстанционното решение е уважил предявените от М. И. Т. и С. Н. Т. искове с правно основание чл.2б ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до размер на по 5 000лв. - обезщетение на всеки един от тях за неимуществени вреди от нарушаване на правото им на разглеждане и решаване в разумен срок на наказателното производство - Досъдебно производство /дознание № 244/2008г. по описа на РУ „Полиция“ - Л., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 06.12.2018г. до окончателното им изплащане. Установено е, че наказателното производството е започнало на 10.09.2008г. срещу неизвестен извършител за това, че на 10.09.2008г. в [населено място], по непредпазливост запалил чужд имот, собственост на ЕТ „Н.“ с.Петревене, вследствие на което пожарът се разпространил върху сграда на значителна стойност, обособена като мебелен магазин, собственост на ЕТ „Т.“ гр.Луковит, което представлява престъпление по чл.331 ал.1 и ал.3 вр. чл.330 НК. В хода на разследването е извършен оглед на произшествието, изготвена е тройна пожаро-техническа експертиза, приобщени са документи за собственост на сградите, изготвена е съдебно-техническа експертиза за установяване стойността на запаленото имущество и съдебно-оценителна за установяване стойността на унищожените вещи, разпитани са свидетели. С постановление на наблюдаващия прокурор от 26.03.2009г. производството е било спряно срещу неизвестен извършител, но постановлението е било отменено, а делото - върнато за допълнително разследване. При допълнителното разследване била назначена тройна пожаро-техническа експертиза, която дала заключение, че отговорността за спазване на нормативните изисквания за пожарна и аварийна безопасност била на управителя Л. А., който бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.331 ал.3 предл.2 вр. ал.1 вр. чл.330 ал.1 НК, с постановление от 12.07.2010г. По делото били събрани нови доказателства и изготвена петорна пожаро-техническа експертиза, която е дала заключение, че не е възможно възпламеняване на наслоени в аспирационния чадър мазнини, а също и че в него не е възникнало запалване и пламъчно горене. Заключението е, че причината за възникналия пожар е внесен външен източник в покривната конструкция на мебелния магазин, откъдето горенето се е разпространило във всички посоки. Въз основа на тези нови доказателства, с постановление от 16.11.2010г. производството по делото било частично прекратено по отношение на привлеченото като обвиняем лице и спряно срещу неизвестен извършител. С определение от 22.12.2010г. постановлението било отменено и били дадени указания за извършване на нови процесуално-следствени действия. В изпълнение на дадените указания били разпитани повторно част от свидетелите и била изготвена повторна петорна пожаро-техническа експертиза, а доказателствата отново сочели, че пожарът е възникнал от външен източник в покривната конструкция на магазина. С постановление от 23.01.2013г. производството е било прекратено срещу Л. А. и с оглед правната квалификация на деянието по чл.330 ал.3 предл.1 вр. ал.2 т.2 вр. ал.1 НК - изпратено по подсъдност на Окръжна прокуратура Л., където с постановление от 10.10.2013г., е било спряно и изпратено на РУП Л. за продължаване издирването на извършителя на престъплението. Въззивният съд е посочил, че не споделя извода на първоинстанционния съд, че прокуратурата не следва да носи отговорност по чл.2б. от ЗОДОВ, за това, че оперативно-издирвателните мероприятия не са довели до установяване на извършителя, като изложените съображения във въззивното решение са, че от една страна, именно прокуратурата ръководи разследването и дава указания за това какви действия да се предприемат за издирване на извършителя и от друга самото неразкриване на извършителя на тежкото престъпление в един 10 – годишен период е обективен факт, който е настъпил. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по правния въпрос: „следва ли Прокуратурата да отговаря по чл.2б ЗОДОВ в случай когато е налице спряно наказателното производство, чието развитие зависи от друг орган, а именно от извършените оперативно-издирвателни мероприятия, провеждани от МВР“, който е от значение за правилното решаване на делото. Поддържа се, че поставеният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Настоящият съдебен състав намира, че поставеният правен въпрос е относим към правния спор. Касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК доколкото по поставения правен въпрос съдебната практика е недостатъчна и следва да бъде развита. По изложените съображения следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 08.10.2019г., постановено по в.гр.д.№453/2019г. на Окръжен съд – Плевен. Определението не подлежи на обжалване. Делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: