Р Е Ш Е Н И Е № 37 гр. София, 23.08.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при секретаря Галина Иванова в присъствието на прокурора Момчил Бенчев изслуша докладваното от председателя съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 1080 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС e по реда на чл. 420, ал. 1, вр. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и е образувано по искане на заместник на главния прокурор (определен по силата на заповед № РД – 05-3888 от 05.11.2021г. на главния прокурор да изпълнява правомощията му в периода от 08.11.2021г. до 12.11.2021г.) за възобновяване на НОХД № 4262/2020г. по описа на Софийски градски съд. Иска се отмяна на постановените по делото с протокол от 23.08.2021г. определение , с което е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство по отношение на Г. Е. Ч. и определение по реда на чл. 383, ал. 3 вр. чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК, в частта, с която е определен първоначален режим на изтърпяване на наложеното и на приведеното в изпълнение наказание „лишаване от свобода“ на осъдения Ч.. В искането, поддържано и в съдебно заседание пред ВКС, се изтъква довод за допуснато нарушение на материалния закон, тъй като съдът неправилно не е наложил кумулативно предвиденото за престъплението по чл. 354а, ал. 1, т. 1, алт. 1 от НК, наказание „глоба“, което е следвало да се наложи на подсъдимия при налагане на основното наказание „лишаване от свобода“, определено по реда на чл. 54 от НК, неправилно посочено основание за режима на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, определено за извършеното престъпление и поради неправилно определен спрямо осъдения Ч. първоначален „строг“ режим за изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание „лишаване от свобода“ по реда на чл. 68 от НК. Претендира се възобновяване на делото и отмяна на определенията в атакуваната част. Назначеният при условията на чл. 94, ал. 1, т. 6 и 9 от НПК, служебен защитник на осъдения Г. Ч. – адвокат Е. Х. Ж., заявява, че постановените съдебни актове не противоречат на закона и първоинстанционният съд правилно е приложил чл. 57 от ЗИНЗС. Счита, че искането не е в интерес на осъдения и моли съда да не го уважава. Осъденият Г. Ч. прави искане за определяне на „общ“ режим на първоначално изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“. В последната си дума моли съда да уважи искането му за определяна на „общ“ режим на първоначално изтърпяване на наказанието. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение взе предвид следното: С протоколно определение от 23.08.2021г., постановено по НОХД № 4262/2020г., Софийски градски съд е одобрил споразумение за решаване на делото в съдебно заседание между прокурор от Софийска градска прокуратура и защитника на осъдения Г. Е. Ч.. С одобреното споразумение, което е окончателно и не подлежи на инстанцнионна проверка, осъденият Ч. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 и 5, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“б“ от ЗИНЗС е определено да изтърпи при първоначален „строг“ режим на изтърпяване. С второ определение, по реда на чл. 383, ал. 3 вр. чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК, съдът на основание чл. 68, ал. 1 от НК е привел в изпълнение наказанието от една година и шест месеца „лишаване от свобода“, наложено на осъдения Г. Ч., с влязла в законна сила на 06.10.2015г. присъда по НОХД № 2067/2015г. на СГС, за чието изпълнение на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС, определил първоначален „строг“ режим на изтърпяване. Постановеното по реда на чл. 383, ал. 3 вр. чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК определение било обект на въззивна проверка по протест на прокурора и с решение № 330 от 27.10.2021г. по ВНЧД №1022/2021г., Софийски апелативен съд потвърдил първоинстанционния съдебен акт. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, доводите на страните и извърши проверка за наличието на основание за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е депозирано не 12.11.2021г. и се вмества в изискуемия по чл. 421, ал. 1 от НПК 6 – месечен срок, считано от влизане в сила на определението за одобряване на споразумението на 23.08.2021г., което не подлежи на проверка по касационен ред. Поради това то е допустимо, а при разглеждането му по същество ВКС намира, че е основателно, предвид следните съображения. Основателен е доводът на главния прокурор за неправилно приложение на материалния закон с неналагане на кумулативно предвиденото наказание „глоба“ наред с основното наказание „лишаване от свобода“, за престъплението предмет на споразумението. За престъплението по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 и 5, от НК, извършено от осъдения Ч., за което е одобрено споразумението, е нормативно предвидено кумулативно наказание от глоба, в размер от 5000 лв. до 20 000 лв. и лишаване от свобода за срок от две до осем години. С одобряване на споразумението и налагане по реда на чл. 54 от НК, спрямо осъдения наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 и 5, от НК, първоинстанционният съд е нарушил материалния закон, като не е определил кумулативно предвиденото наказание „глоба“. Предвиденото кумулативно наказание „глоба“ би могло да не бъде приложено само при условията на чл. 55 от НК, дори и да не са на лице изискуемите се условия, на основания чл. 381, ал. 4 от НПК. Въпреки, че в диспозитива на споразумението не е изрично посочено, че наказателната отговорност не е била определена при условията на чл. 54 от НК, видът и размерът на наложеното наказание сочат на този извод. Основателни са доводите на главния прокурор и относно неправилно посоченото от първоинстанцнионния съд основание по чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“б“ от ЗИНЗС за първоначално изтърпяване на наказанието за престъплението, предмет на споразумението. Неправилно Софийски градски съд е определил на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“б“ от ЗИНЗС първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, наложеното за престъплението по чл. 354а, ал. 1, т. 1, алт. 1 от НК на осъдения Ч.. Със споразумението от 23.08.2021г., по НОХД 4262/2020г. на СГС, за престъплението по чл. 354а, ал. 1, т. 1, алт. 1 от НК е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години. Същото е извършено в рамките на изпитателния срок, определен на осъдения с влязла в законна сила присъда на 06.10.2015г. по НОХД № 2067/2015г. на СГС. С посочената присъда, спрямо осъдения Ч. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, което е отложено по реда на чл. 66 от НК с 3- годишен изпитателен срок. Видно от направените констатации, първоначалният режим на изтърпяване на наказанието за престъплението по чл. 354а, ал. 1, т. 1, алт. 1 от НК е следвало да бъде определен на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС, тъй като сборът от двете наказания надвишава минимално предвидения от две години. На следващо място, съдът намира за основателно искането на главния прокурор и в частта относно определения спрямо осъдения Ч. „строг“ режим на първоначално изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, активирано по реда на чл. 68 от НК. Първоинстанционният съд е определил на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието от една година и шест месеца „лишаване от свобода“, наложено на осъдения с влязла в сила на 06.10.2015г. присъда по НОХД № 2067/2015г. на СГС и това е потвърдено с решение № 330 от 27.10.2021г. на САС по ВНЧД №1022/2021г. Приведеното в изпълнение наказание „лишаване от свобода“ от една година и шест месеца, не се обхваща от хипотезите на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а - б. „в“ от ЗИНЗС, предвид което следва да бъде определен общ режим на първоначално изтърпяване на наказанието по реда на чл. 57,ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира, че са налице условията по чл. 422, ал. 1, т.5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, поради което и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК: Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда на възобновяването, влезлите в сила две определения от 23.08.2021г., постановени по НОХД № 4262/2020г. по описа на Софийски градски съд, първото, с което е одобрено споразумение и прекратено наказателното производство, в частта относно определяне на кумулативно предвиденото наказание „глоба“ и основанието, на което е определен първоначалният „строг“ режим на изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ и второто определение по чл. 383, ал. 3 вр. чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК, за приложението на чл. 68, ал. от НК, в частта, с която е определен първоначалният режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ спрямо осъдения Г. Е. Ч.. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд, за ново разглеждане в посочените части от друг състав, от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.