Ключови фрази
Иск за отговорност за вреди причинени от администрацията * обезщетение за вреди по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление * обезщетение за неизпълнение


РЕШЕНИЕ
N 417

С., 14.09.2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на десети май , две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Василка Илиева

При участието на секретаря В. П. като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 2994 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
По подадената от М. А. Б. касационна жалба срещу решение № 766 от 16.05.2008 г. по гр.д. № 745 от 2008 г. на Пловдивския окръжен съд, Гражданско отделение, ХІV състав , с което е оставено в сила решение № 92 от 23.10.2007 г. по гр.д. № 3079 от 2006 г. по описа на Пловдивския районен съд и е отхвърлен предявеният от нея иск по чл.1, ал.1 ЗОДОВ е постановено определение № 1053 от 23.09.2009 г. , с което е допуснато касационно обжалване на решението в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Обжалването е допуснато поради противоречие с практиката на ВКС по съществен процесуално правен въпрос за предмета на спорното право. Отклонение от практиката на ВКС е решението и по релевантният материално правен въпрос за задължението на общинската администрация да предприеме действия за поправяне на сградата, с което да охрани здравето и живота на гражданите.
Ответника Община “П.” не е взел становище.
Върховна касационна прокуратура взема становище за основателност на жалбата.
Третите лица помагачи И. Н. Х. , Е. И. Р., А. Т. Л. – И. и К. А. Ж. не са взели становище по жалбата.
Жалбата е допустима, защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, които засяга материалните й права, в срока по чл.283 ГПК.
Жалбата е основателна и постановеното решение е неправилно поради следното :
М. А. Б. е предявила срещу община “П.” иск по чл.1,ал.1 ЗОДОВ от за присъждане на обезщетение в размер на 6 000 лв. за неимуществени вреди , произхождащи от бездействие на администрацията на общината, която Пловдивския окръжен съд е отхвърлил защото е приел , че общината е изпълнила задължението си като е издала административен акт за премахване на опасният архитектурен елемент от сградата.
Въведеното спорно материално право с исковата молба обаче не кореспондира с предмета на решението , независимо , че се опира на фактите, които са посочени в обстоятелствената част на иска и които са безспорни по делото. Безпротиворечиво е установено, че М. Б. работи в ресторант “Х.” , намиращ се в[населено място], [улица], които е в близост до сградата, разположена на [улица]. На 23.09.2006 г. в 8,50 ч. сутринта, отивайки на работа се спира до сградата на [улица] . В този момент от фасадата й падат парчета мазилка, който удрят по главата и раменете ищцата като й причиняват сериозни наранявания и леко мозъчно сътресение. При тази фактическа обстановка ищцата е поискала обезщетение за неимуществени вреди , изброени в четири точки , произлезли от неизпълнение на императивните задължения на общината , установени в чл.195 и чл.196,т.6 от Закона за устройство на територията, т.е. при тази фактическа обстановка е направила искане за обезщетение за това, че общината е проявила бездействие и не е премахнала за сметка на собственика саморазрушаващите се части от сградата .
Въззивният съд е намерил, че след като администрацията е издала акт по чл.179 ЗУТ , с който е установила необходимостта от санирането на сградата и е дала предписание и срокове е изпълнила своето задължение, поради което липсва бездействие от нейна страна. Въззивният съд не е отговорил на заявеният петитум, че се претендира бездействие и поради липсата на преки действия по премахването на самосрутващите се елементи , каквато възможност е предвидил закона. Намерил е че това са нови юридически факти, които не са въведени с исковата молба , поради което не следва да се отговори на тях , което не е вярно. В исковата молба се претендира обезщетение за неизпълнение на всички задължения по чл.195 и чл.196 от Закона за устройство на територията.
Решението не кореспондира изцяло със заявеното спорно право, поради което следва да се отмени и делото да се върне за ново произнасяне от друг съдебен състав на същия съд.
По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 766 от 16.05.2008 г. по гр.д. № 745 от 2008 г. на Пловдивския окръжен съд, Гражданско отделение, ХІV състав .
ВРЪЩА делото за повторно разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: