Ключови фрази
Нищожност на нотариални действия * нищожност на нотариално действие * Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * нотариално удостоверяване * недопустимост на иск * нередовност на исковата молба * съществено нарушение на съдопроизводствените правила * публична държавна собственост * отмяна на констативен нотариален акт

4
Р Е Ш Е Н И Е №207

гр. София, 12.02.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в откритото съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова

при секретаря Райна Стоименова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 4909 по описа за 2017 г.
Производството е по чл. 290 -293 ГПК, а се разглежда по реда до влизане в сила на ЗИДГПК, обн. ДВ бр. 86/ 27.10.2017 г. – арг. от § 74 ПЗР към това изменение.
До касационно обжалване е допуснато решение № 1770/ 19.07.2017 г. по гр. д. № 3942/ 2017 г., с което Софийски апелативен съд е обезсилил решение № 999/ 01.02.2016 г. по гр. д. № 2868/ 2008 г. на Софийски градски съд и е прекратил производството по иск на Министерство на здравеопазването на Република България срещу „Трудово-лечебно стопанство“ ЕООД.
Касационното обжалване е допуснато за проверка правилността на решението при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (общо и допълнително) по процесуално-правния въпрос: Допустим ли е иск за нищожност на нотариален акт, съставен в свидетелство на право на собственост върху недвижим имот?
По повдигнатия въпрос настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че нотариалното удостоверяване е нищожно, когато при съставяне на нотариалния акт, удостоверяващ вещно право върху недвижим имот, или при съставяне на нотариалния акт за правна сделка относно вещно право върху недвижим имот е бил нарушен чл. 576 ГПК (чл. 472 ГПК (отм.)) Нищожното нотариално удостоверяване е факт с правно значение. Съгласно чл. 124, ал. 4 ГПК (чл. 97, ал. 3 ГПК (отм.)), иск за установяване на съществуването или несъществуването на факт с правно значение е допустим само в случаите, изрично предвидени в закона. Законът урежда основанията за нищожност на нотариалните удостоверявания, но законът не предвижда иск за установяване на нищожност на нотариалното удостоверяване. Следователно такъв иск е недопустим. Нарушените изисквания на чл. 124, ал. 4 ГПК (чл. 97, ал. 3 ГПК (отм.)) са непреодолими и не подлежат на поправяне по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК.
Възможно е обаче чрез „иска за нищожност на нотариалния акт“ ищецът да твърди, че е трето лице, на което правна сфера се засяга от съставения привиден (нищожен) титул за вещно право върху недвижим имот. Тогава предявеният иск може да осъществи изискванията на чл. 537, ал. 2 ГПК, макар и при спестяване на всички твърдения от значение за индивидуализирането на конкретния гражданско-правен спор и/ или на искането за защита, като отмяната на констативния нотариален акт, чиято нищожност се твърди, е само законна последица от уважения иск. Възможно е също чрез „иска за нищожност на нотариалния акт“ ищецът да се позовава на неспазената специална форма за действителност на сделката за вещно право върху недвижим имот. Тогава, и при надлежна процесуална легитимация, предявеният иск може да намери основанието си в чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 3, вр. чл. 18 ЗЗД, но формираният петитум е несъответен на иска за нищожност на сделката. В тези случаи предявеният иск не е за нищожност на нотариалния акт. Допусната е нередовност на исковата молба (не са удовлетворени съдържателните изисквания на чл. 127, ал. 1, т. 4 и/ или 5 ГПК), а тя подлежи на поправяне по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК. Указанията, които съдът е длъжен да даде, трябва да са обективно годни да индивидуализират конкретният гражданско-правен спор и/ или искането за защита.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, като констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо и извърши проверка за неговата правилност съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК, намира касационната жалба основателна. Съображенията са следните:
Касаторът е поискал съдът да прогласи нищожността на нотариален акт № 161/ 18.02.2008 г., със съставянето на който ответникът „Трудово-лечебно стопанство“ ЕООД е признат за собственик на едноетажните постройки в един урегулиран поземлен имот в [населено място]. Обосновал го е с твърдения, че при съставянето му нотариусът е надхвърлил материалната си компетентност (нарушил е чл. 465, б. „б“ ГПК (отм.)). Постройките са с временен характер, изградени при условията на чл. 120 ППЗТСУ (отм.), евентуално – представляват преместваеми съоръжения (чл. 120а ППЗТСУ). За подобни строежи законът не допуска съставяне на нотариален акт. Правният интерес е изведен от това, че са разположени върху УПИ, публична държавна собственост, предоставен за управление и стопанисване на Министерство на здравеопазването.
Първоинстанционният съд е квалифицирал иска по чл. 576, вр. чл. 569, т. 2 ГПК и го е отхвърлил.
Решението е било обжалвано от касатора, а въззивният съд е третирал исковата молба като нередовна. Дал е указания и срок ищецът да уточни обстоятелствата, от които извлича правния си интерес от предявения иск за нищожност на нотариалния акт и тези, с които обосновава активната си материална и процесуална легитимация, но да съобрази, че иск за собственост или друго вещно право не е предявяван.
В срока за изпълнение на дадените указания ищецът е потвърдил, че правният интерес извлича от твърденията, че УПИ е публична държавна собственост, а му е предоставен за стопанисване и управление.
С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството. Развил е две групи съображения. Първо, искът за нищожност на нотариалния акт е недопустим. Второ, ищецът не е изпълнил дадените указания, а след изтичане на срока за това исковата молба е останала нередовна. Въззивният съд е заключил, че изложеното осъществява съответно чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК и чл. 129, ал. 4, вр. ал. 3, изр. 1 ГПК. Обезсилил е първоинстанционното решение, е прекратил производството по предявения иск.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че правилно въззивният съд е приел за недопустим иска за нищожност на нотариален акт, но предявеният не е такъв. Твърденията в исковата молба са обективно годни да осъществят предвиденото в чл. 537, ал. 2 ГПК, но ищецът не е изложил всички твърдения, които да индивидуализират конкретния гражданско-правен спор, а и искането до съда, производно на този спор. Въззивният съд е дал указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, но те са обективно негодни да удовлетворят изискванията на чл. 127, т. 4 и 5 ГПК. Допуснатото нарушение на чл. 129, ал. 4, вр. ал. 2 ГПК е съществено, а въззивното решение - неправилно. К. състав е длъжен да го отмени и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд, доколкото се налага извършване на ново съдопроизводствено действие (чл. 293, ал. 3, пр. 2 ГПК).
Преди да пристъпи към новото разглеждане на делото, въззивният съд е длъжен на основание чл. 129, ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК да даде указания и срок, в който ищецът да заяви в молба с препис за ответника какво е конкретното искане за защита – да се признае за установено, че ищецът е собственик на сградите в имота-публична държавна собственост, предоставен за стопанисване и управление на Министерство на земеделието; да се признае за установено, че ответникът не е собственик на тези сгради или ответника да бъде осъден да ги премахне.
Въззивният съд е компетентен да се произнесе по искането за разноските в касационното производство (чл. 294, ал. 2 ГПК).
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1770/ 19.07.2017 г. по гр. д. № 3942/ 2016 г. на Софийски апелативен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд, който е длъжен да процедира при условията на чл. 129, ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК съответно на дадените указания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.