7 Р Е Ш Е Н И Е № 263 гр. София, 03 август 2020 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА СПАС ИВАНЧЕВ при участието на секретаря….......Мира Недева..............и в присъствието на прокурора..................................Явор ГЕБОВ..........................изслуша докладваното от съдията Топузова дело № 1124 по описа за 2019г. Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия В. Ц. М., подадена чрез защитника му адв. А. К. срещу решение № 201 от 22.10.2019г., постановено по внохд № 151/19г. на Великотърновски апелативен съд. В жалбата се релевират касационни основания по чл.348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК, като се предлага при условията на алтернативност подсъдимият да бъде оправдан или делото се върне за ново разглеждане на въззивния съд. Като съществени нарушения на процесуалните правила се изтъкват липсата на мотиви относно обвинението по п.1, в които да се даде отговор какъв е произходът на средствата, с които е извършено плащането и дали същите са били получени от подсъдимия като пълномощник на бенефициента; разпоредил се е той с тях; липса на анализ на доказателствения материал; избирателно кредитиране на едни и игнориране на други доказателства. Изброените процесуални нарушения според жалбоподателя са довели и до неправилно приложение на закона. Пред касационния съд жалбата се поддържа от защитника на подсъдимия М. – адв. К. както е подадена. Прокурорът от ВКП дава становище за неоснователност на жалбата. Счита, че са изпълнени дадените указания от ВКС, като всички нарушения, допуснати при първото въззивно разглеждане на делото са отстранени. Намира, че в обжалвания съдебен акт е извършен обективен и пълен доказателствен анализ. Моли атакуваното решение да се остави в сила. Подсъдимият М., редовно призован, не се явява в заседанието на касационния съд. Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: По делото са проведени три първоинстанционни, четири въззивни и едно касационно производства, като настоящото касационно дело е второ по ред. С присъда № 8 от 24.01.2013г., постановена по нохд № 765/11г. на Плевенски окръжен съд подсъдимият В. Ц. М. от [населено място], обл. Плевен е признат за виновен по чл.212, ал.4 във вр. с ал.3 във вр. с ал.2 и ал.1 от НК, като му е наложено наказание от три години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години, конфискация на част от имуществото и лишаване от права по чл.37, ал.1 от НК за срок от три години. С решение № 140 от 27.06.2013г. по внохд № 134/2013г. на Великотърновски апелативен съд присъдата е отменена и делото е върнато на прокурора за отстраняване на съществени нарушения на процесуални правила. С присъда № 50 от 17.10.2016г., постановена по нохд № 248/16г. на Плевенски окръжен съд, подсъдимият В. Ц. М. е признат за виновен по чл. 254б, ал.1 във вр.с чл.2, ал.1 и 2 от НК, за което му е наложено наказание от една година и осем месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години. Оправдан е частично за използване не по предназначение на сумата от 864.92 евро, с парична равностойност от 1691.65 лв. и по п.1 от обвинението. С решение № 57 от 01.03.2017г. по внохд № 385/2016г. на Великотърновски апелативен съд първоинстанционната присъда е отменена и делото е върнато на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения. По внесен нов обвинителен акт е образувано нохд № 373/2017г. по описа на Плевенски окръжен съд. С присъда № 29 от 22.06.2017г., постановена по същото дело, подсъдимият В. Ц. М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.254б, ал.1 във вр.с чл.2, ал.1 и ал.2 от НК за което му е наложено наказание от една година и осем месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години от влизане на присъдата в сила. С нова присъда № 348 от 30.10.2017г., постановена по внохд № 400/17г. на Великотърновски апелативен съд първоинстанционната присъда е отменена, а подсъдимият В. Ц. М. е признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение по чл. чл.254б, ал.1 във вр.с чл.2, ал.1 и ал.2 от НК. С решение № 181 от 30.04.2019г., постановено по к.н.д. № 697/18г. по описа на ВКС, III н.о., новата въззивна присъда е отменена поради липса на мотиви и непълнота на доказателствения анализ, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд от стадия на съдебното заседание. С решение № 201 от 22.10.2019г. по внохд № 151/19г., Великотърновският апелативен съд е изменил присъдата по нохд № 373/2017г. на Плевенския окръжен съд, като на основание чл.55, ал.1, т.2 б.“б“ от НК е заменил наложеното на подсъдимия М. наказание лишаване от свобода с пробация със следните мерки : задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. В останалата част потвърдил първоинстанционната присъда. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 247, ал. 1 от НПК, намери следното: 1. Относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Оплакването в жалбата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от въззивния съд е в две насоки – преповтаряне във въззивното решение на фактическите обстоятелства и съображенията на първоинстанционния съд относно възприетите факти и липса на отговор на възраженията на защитата, посочени във въззивната жалба. Обстоятелствата, свързани със сключването на договор между ЕТ „Д. – Т. В.“ и МТСП за безвъзмездна помощ по програма „Развитие на човешките ресурси и насърчаване на заетостта“; разкриването на банкови сметки в лева и евро; упълномощаването на подсъдимия за ръководител на проекта и извършените от него разпореждания с постъпилите по сметките парични средства не са спорни. В тази насока не се възразява от страните, приложени са съответни документи и са изслушани заключения на съдебно - счетоводни експертизи. В мотивите на въззивното решение апелативният съд е отбелязал, че изцяло възприема фактическата обстановка, установена от окръжния съд, като собствената преценка на доказателствата не налага различни изводи по фактите. Извършеният доказателствен анализ от първостепенния съд също е възприет изцяло от въззивната инстанция. В съдебната си практика Върховният касационен съд последователно е утвърдил разбирането, че не е необходимо въззивният съд отново да анализира доказателства, събрани при провеждане на съдебното следствие пред първата инстанция, след като на тяхната основа не се правят различни фактически констатации – р.№ 659 от 21.01.2001г. по н.д. № 323/01г. на II н.о.; р. № 55 от 01.03.2010г. по н.д.№ 697/09г. на I н.о.; р. № 129 от 23.03.2010г. по н.д. № 764/09г. на I н.о.; р. № 201 от 13.11.2018г. по н.д. № 760/18г. на I н.о. и р.№ 236 от 11.03.2019г. по н.д. № 910/18г. на I н.о. В този смисъл отправеният упрек към въззивната инстанция за липса на доказателствен анализ е неоснователен. Твърдението в жалбата, че не е даден отговор на възраженията дали е получена безвъзмездна помощ от подсъдимия като пълномощник на бенефициента и дали той се е разпоредил с получените средства не по предназначение, не отговаря на действителното положение. На л.49 и л.50 от мотивите на въззивното решение апелативният съд е дал отговор на така направените възражения. Съдът е приел за установено въз основа на наличните документи, че по сметка в евро, открита на името на бенефициента ЕТ „Д. – Т. В.“ е постъпило авансово плащане от ИА МТСП по сключения договор в размер на 74 906.86 евро, от които 50 180.15 евро са средства на ЕС, предоставени на българската държава. Посочената сума с три преводни нареждания от страна на подсъдимия М. е прехвърлена изцяло в разплащателна левова сметка на ЕТ „Д. – Т. В.“. Въз основа на гласните и писмени доказателства, кредитирани от въззивния съд, е установено неизпълнението на договора, сключен между бенефициента ЕТ „Д. – Т. В.“ и „НТС“ - Плевен за обучение на курсисти, което обучение е било много под уговорения срок; под отбелязания хорариум, провеждано е от лица, които не отговарят на изискването за преподаватели, а пет от обучаемите лица изобщо не са посещавали курсове и не са били обучавани. На курсистите са били издадени свидетелства за придобита професионална квалификация, които не са действителни. Въпреки неизпълнението на договора подсъдимият е наредил на „НТС“ да се изплати сумата от 3 937.50 евро, равностойни на 7 701.08лв. по фактури от 09.09.2008г. и 30.12.2008г. Възражението във въззивната жалба, че не могъл да се установи произходът на средствата, с които е извършено плащането в полза на „НТС“, след като по разплащателната сметка на ЕТ „Д. – Т. В.“ постъпвали и други средства, е отхвърлено като неоснователно от въззивния съд, за което са изложени и съображения на л.51 от мотивите на решението. В допълнение следва да се отбележи, че прехвърлянето на средствата от сметката в евро, в разплащателната сметка на бенефициента е с цел да се извършват разплащания по проекта. Постъпването и на други суми по разплащателната сметка не води до извод, че от тях са платени сумите на НТС, тъй като това би означавало, че подсъдимият е задържал по сметката на бенефициента постъпилите европейски средства, за разходване по собствено усмотрение, каквито доказателства по делото липсват. Оплакването за избирателно тълкуване на доказателствата относно втория пункт от обвинението във вреда на подсъдимия, не е подкрепено с конкретни аргументи. В мотивите на първоинстанционната присъда са отчетени противоречията в показанията на оформилите се две групи свидетели относно обстоятелството дали работници на „М. 2004“ О. [населено място] са участвали в извършването на СМР на обект „дърводелска работилница и стая за почивка“ в [населено място]. Изложени са подробни съображения кои от гласните доказателства са кредитирани и по какви съображения. На л.51 от мотивите на въззивното решение, апелативният съд се е солидаризирал с изводите на първостепенния съд от фактическа страна, като е възприел изцяло извършения от първата инстанция доказателствен анализ. Касационният съд не може да се произнася по обосноваността на съдебния акт, а единствено следи дали са спазени процесуалните изисквания за събиране, анализ и преценка на доказателствата. В случая първоинстанционният съд е констатирал противоречия в гласните доказателства, като е изложил съображения на кои от тях дава вяра. Изводите на окръжния съд са споделени и от въззивната инстанция. Вътрешното убеждение на инстанционните съдилища е формирано при спазване на нормите на процесуалния кодекс, което не сочи на допуснати нарушения на процесуалните правила. 2. Относно касационното основание по чл.348, ал.1 т. 1 от НПК Възражението за несъставомерност на обвинението по п.1 от обвинителния акт е обсъдено от апелативния съд на л.50 от мотивите на решението и отхвърлено като несъстоятелно. Касационната инстанция споделя извода на въззивния съд относно неприемането на заключението на вещото лице А., че ЕТ „Д.“ не е получила безвъзмездна финансова помощ от програма ФАР, фондове на ЕС и от националния бюджет, тъй като при финализиране на договора направеният разход за обучение на курсисти не е бил признат и е приспаднат от окончателната сума. Аргумент за това е не толкова липсата на задължение за съда да приеме заключението, колкото обстоятелството, че за получаването на европейски средства по сметка на бенефициента са налице съответни документи, а преценката дали тези средства са разходвани по предназначение е правен въпрос, който е извън компетентността на вещото лице. Изпълнителното деяние на престъплението по чл.254б от НК се изразява в използване не по предназначение на получени финансови средства пряко от фондове на Европейския съюз или опосредено чрез съответните български учреждения (изпълнителни агенции в Република България – разпоредители с имущество на Европейския съюз) и се осъществява когато е налице несъответствие – пълно или частично между предназначението, за което са отпуснати средствата и това, за което са били разходвани. Всяко такова несъответствие ще бъде съставомерно по посочения текст от НК, ако е допуснато умишлено. Престъплението ще бъде осъществено и когато в резултат на извършеното имуществено разпореждане извън указаното или договорено предназначение е настъпило положително изменение в имуществената сфера на бенефициента или е настъпило благоприятно изменение в имуществената или неимуществена сфера на трето лице. Престъплението по чл.254б от НК е формално (на просто извършване) и е довършено в момента, в който е осъществено разпореждането с европейски средства в отклонение от договореното им предназначение. Обстоятелството, че впоследствие разходът не е бил одобрен и средствата са били приспаднати при окончателното плащане по проекта не се отразява върху съставомерността на престъплението. Приетите за установени от съдилищата обстоятелства от фактическа страна за извършени от подсъдимия разпореждания с авансово получени средства, предоставени от ЕС на българската държава, по двата пункта на обвинението в полза на трети лица, без да са осъществени дейности по договора, сключен между МТСП и ЕТ „Д. – Т. В.“, сочат на осъществен от обективна страна състав на престъпление по чл.254б, ал.1 от НК. Неизпълнението на дейностите по обучение на курсисти от страна на „НТС“ -Плевен и неполагането на труд по шест от видовете СМР от работници на „М. 2004“ О. е било известно на подсъдимия, но последният е наредил изплащането на суми по сметка на подизпълнителите. Обективираните действия на В. М. основателно са мотивирали съдилищата да приемат, че той е действал при форма на вината пряк умисъл. Като са приели, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.254б, ал.1 от НК, съдилищата са приложили правилно закона. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 201 от 22.10.2019г., постановено по внохд № 151/19г. на Великотърновски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.