Ключови фрази
Подправяне, разпространение, ползване и унищожаване на официални удостоверителни знаци * липса на нарушения по правилата за проверка и оценка на доказателствата

Р Е Ш Е Н И Е

№ 324

гр. София, 17 януари 2018 г.


Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ
СПАС ИВАНЧЕВ

при секретар Марияна Петрова, при становището на прокурора Тома Комов, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 1109 по описа за 2017г.

Производството по реда на чл.346 т.2 от НПК е образувано по касационен протест на прокурор от СГП срещу обратна оправдателна присъда от 19.04.2017 по ВНОХД № 460/2017г. по описа на Софийски градски съд.

В протеста жалбата се навеждат доводи за наличието на две касационни основания - нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуални правила.
Твърди се, че анализът на доказателствата от страна на първостепенния съд е правилен, а е допуснато съществено процесуално нарушение при анализа на съдът от втората инстанция., като оценката на доказателствата не следвало да е произволна. Позовава се на събраните по делото доказателства, най-вече на показанията на св.П. В..
Позовава се на протокол за опис, подписан от подсъдимия, който не бил възразил, че запорираната стока не е на дружеството длъжник.
Съдът бил игнорирал доказателства и превратно ценил част от тях, като частичното или цялостно игнориране,превратно тълкуване или изопачаване на доказателства противоречи на нормата на чл.107, ал.5 от НПК.
Поради това прокурорът счита, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушение и на материалния закон. Иска отмяна на оправдателната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция.
Прокурорът от ВКП в съдебното заседание заявява, че поддържа касационния протест и моли да бъде уважен. Неправилно съдът не се е съобразил с показанията на св.Я. и В., както и с писмените документи по делото. Съдът не се бил съобразил и с обстоятелството, че подсъдимият е бил оставен за пазач на вещите, както и че е бил уведомен по телефона за публичната продан. Поради това направил неправилен извод, че подсъдимият не е извършил деянието по чл.277, ал.2 от НК. Тези нарушения довели до неправилното приложение на материалния закон, като от обективна страна се е разпоредил с вещи на стойност 1562 лв., поставени под запор и оставени му да ги пази. Прокурорът твърди, че подсъдимият е бил управител и пълномощник на „К. маркет“ по отношение на тази фирма имало изпълнително дело, като на 22..12.2011г. бил извършен опис и оценка на движими вещи, 831 броя хранителни продукта. Св.Я. е бил разяснил на подсъдимия задълженията като пазач на запорираните вещи, а за датата на проданта го уведомила св.В. по телефон. На самата продан подсъдимия не присъствал, като се бил разпоредил с оставените му под запор вещи. Прокурорът заявява, че от субективна страна деецът съзнателно се е разпоредил с вещите в разрез с поетите от него задължения да ги пази. Приема, че материалния закон е приложен неправилно в рамките на установените факти, като оправдателната присъда била неправилна и незаконосъобразна. Пледира за отмяна на тази присъда и връщане на делото за ново разглеждане на СГС за отстраняване на нарушенията на материалния закон и на съществените процесуални нарушения.
Подсъдимият се явява, представлява се от защитник, който оспорва протеста и твърди, че не се налице конкретни процесуални нарушения. От протеста не ставало ясно в какво точно се състои процесуалното нарушение, а най- общо било посочено, че въззивния съд не се е съобразил с доказателствения материал.
Според защитата въззивната инстанция цялостно и комплексно за разлика от съда от първата инстанция е изследвал доказателствения материал и така е намерил от една страна, че подсъдимият С. няма нищо общо с фирмата длъжник по изпълнителното дело, от друга- описаните вещи не са точно идентифицирани и точно определени и няма данни същите да са продадени и подсъдимият да се е разпоредил с тях.
Въззивният съд е установил, че няма данни подсъдимият да е уведомен за състоялата се публична продан, поради което и той не се явил. Признал е подсъдимия за виновен, тъй като не е осъществена формата на вината, нито е пък фактическия състав на деянието. Моли да се потвърди оправдателната присъда като правилна, законосъобразна и подробно мотивирана.
Подсъдимият С. в лична защита поддържа казаното от защитата си.
При последната си дума подс.С. заявява, че не е виновен и моли да бъде оправдан.



Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното:

С присъда от 29.02.2017г. по НОХД № 9038/2014г. на Софийски районен съд,97-ми състав, н.о., подс.Й. С. С. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.277, ал.2 от НК в периода от 28.12.2011г. до 05.04.2012г. в [населено място], като на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1 000 лева.
Подсъдимият е осъден да заплати и направените по делото разноски.
По жалба на подсъдимия е образувано въззивно производство, по което с атакуваното понастоящем обратна въззивна присъда първоинстанционната присъда е изцяло отменена, а подсъдимият С. е признат за невинен да е извършил престъплението по чл.277, ал.2 от НК

Касационната инстанция намери, че касационният протест е подаден в срок, допустим е, но преценен по същество, се явява неоснователен.

Въззивната инстанция не е допуснала претендираните процесуални нарушения. Направила е съответен внимателен прочит на доказателствата по делото, анализирайки ги поотделно и в тяхната съвкупност, като е изложила достатъчно съображения защо не възприема обвинителната теза на прокурора.
Изтъкнатите доводи са достатъчно убедителни и подробно аргументирани, като в цялост се споделят от касационната инстанция. Подсъдимият не е бил, както се изразява въззивната инстанция“ „органен или договорен представител“ на дружеството, длъжник по изпълнителното производство, по което е наложен запор на движими вещи от частен съдебен изпълнител, св.С. Я., възразил е, че запорираните вещи не са собственост на длъжника, независимо от това е бил назначен за пазач. В този смисъл са и показанията на св.Я., на които следва да се даде вяра, тъй като той естествено и по необходимост защитава обвинителната теза. В случая показанията му са в подкрепа на защитната теза и няма основание да се приеме,че се повлияни от положението му в производството. Тези показания опровергават и тезата на прокурора, че по делото има опис, при съставянето на който не било отбелязано, че подсъдимият е имал възражения. Очевидно е, че те могат да бъдат депозирани и устно, и точно така е сторено.
Подсъдимият очевидно не се е възпротивил (доколкото по смисъла на чл.470,471 от ГПК поемането на това задължение само доброволно), но от друга страна не са събрани доказателства запорираните вещи да са били отделени, така че да могат да бъдат на разположение както на пазача, така и на изпълнителя по всяко едно време. Посочените вещи, на стойност 1562.11лв., са освен всичко друго и напълно заместими. Не са събрани по делото доказателства в това магазинни помещение, без обособен склад, продажбите да са извършвани изцяло или отчасти от назначения пазач. Напротив има доказателства, че това се е извършвало от назначени за целта продавачи, без значение дали са били наети от дружеството длъжник или от това, собственост на подсъдимия.
Държавното обвинение не е представило доказателства, че вещите са били предмет на разпоредителни действия точно от назначения пазач, лично или чрез издадени от него разпореждания към назначените продавачи. Може да се приеме безусловно, че след като е назначен за пазач, подсъдимият е имал процесуални и фактически задължения по отношение на тези вещи, независимо от направените възражения за собствеността. Това обаче не означава, че фактическите разпоредителни действия са извършени от него или по негово нареждане, обратните изводи са правилно определени от въззивната инстанция като продукт на предположение. Виновното поведение, което е само умишлено ( в една от двете проявни форми, пряк или евентуален умисъл) трябва да бъде установено по един несъмнен и категоричен начин.
Подсъдимият може да не е бил добър стопанин, да е проявил небрежност, дори може съвсем целенасочено да не се е възпротивил на извършено разпореждане от трето лице (да е бездействал) но това не означава, че той носи наказателна отговорност по смисъла на чл.277, ал.2 от НК. Очевидно е, че св.Я. не се е съобразил с нормата на чл.470, ал.3 от ГПК и личността на дееца ( баща на собственика на дружеството-длъжник), нито с естеството на вещта и на мястото, където се е намирала, като резултатът е виден от доказателствата по делото. Последните обаче не могат да установят, както изисква законът, вината на дееца по един безусловен, несъмнен начин, защото липсата на грижа като добър стопанин, една напълно възможна и реална хипотеза, не покрива изпълнителното деяние от състава на чл.277, ал.2 от НК. Когато назначеният пазач не се справя, съзнателно (при такова формирано желание за несправяне) или поради небрежност, със задълженията си като такъв, законодателят е предвидил съобразно чл.471, ал.2 от ГПК смяната му с друг, но това далеч не означава поведението на подсъдимия да осъществява признаците на изпълнителното деяние по чл.277, ал.2 от НПК и лични действия по разпореждане със запорираните вещи.
Изложени са законосъобразни мотиви относно правната страна на деянието, липсата на доказателства, които да подкрепят обвинителната теза ( като представянето на такива основно е задължение на обвинителната власт), са довели до законосъобразния извод, че авторството не е установено по изискуемия се от закона несъмнен и безспорен начин. Трябва да се отбележи, че са събраните необходимите по делото доказателства, като за съда е било невъзможно да прояви служебна инициатива по смисъла на чл.107, ал.2 от НПК.

По изложените съображения касационната инстанция намери, че не се налага ревизия на атакувания с протест съдебен акт на въззивната инстанция, а като правилен и законосъобразен той следва да се остави в сила.
С оглед на това и на основание чл.354 ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила оправдателна присъда от 19.04.2017 по ВНОХД № 460/2017г. по описа на Софийски градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.


Председател:

Членове: