Ключови фрази
Частна жалба * запис на заповед * менителнично задължение


3


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№211
С.,16.02.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и единадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА


при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 729/2010г.


Производство по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. П. П. срещу определение № 1946 от 29.01.2010 г. по ч.гр.д.№ 9144/2009 г. на С. градски съд, с което е оставена без уважение подадената от него частна жалба срещу разпореждане от 22.01.2009 г. по гр.д.№ 45661/2008 г. на С. районен съд, 72 състав. С последното е отхвърлено заявлението на Д. П. П. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Ч. С. Г. въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК – запис на заповед от 29.08.2006 г. за сумата 6 000 лв.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, депозирано съобразно изискването на препращащата норма на чл.274, ал.3 ГПК, жалбоподателят обосновава допустимостта на касационното обжалване с приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса съставлява ли основание за нищожност на записа на заповед посочването в същия при алтернативност на повече от един падеж, за който се твърди, че е обусловил съдържанието на обжалвания съдебен акт.
Ответникът по частната касационна жалба Ч. С. Г. не е изразил становище по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страната, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е редовна.
Въззивният съд потвърдил разпореждането на СРС, с което е отказано издването на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК - запис на заповед от 29.08.2006 г. по съображения, че менителничният ефект е недействителен, тъй като съдържанието му не отговаря на изискването на чл.535, т.3 във вр. с чл.486 във вр. с чл.537 ТЗ относно реквизита „падеж”. Според съда едновременно съдържащите се в него уговорки „платим на предявяване” и на конкретно определен ден – 29.08.2007 г. не позволяват изискуемостта да бъде еднозначно определена.
Следователно посоченият от жалбоподателя материалноправен въпрос валиден ли е запис на заповед с оглед изискването по чл. 535, т. 3 ТЗ, когато съдържа като падеж определена дата, както и израза, че е "платим при предявяване" е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и отговаря на основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК
Твърдяното основание за допускане на касационно обжалване не е налице, тъй като по поставения въпрос има задължителна практика на ВКС и обжалваното определение е в съответствие с нея.
В Определение № 749 от 23.12.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 857/2009 г., II т. о., ТК е посочено е, че строго формалният режим за валидност на записа на заповед, установен от закона, включително за определяне на падежа, съгласно чл. 535, т. 3, вр. чл. 486, ал. 1, вр. чл. 537 ТЗ налага извода, че в записа на заповед падежът следва да бъде посочен ясно и по начин, който не буди съмнение и не дава основание за различно тълкуване. Въз основа на това е прието, че запис на заповед, в който падежът е посочен едновременно на предявяване и на определена дата е нищожен поради липса на валидно определен падеж - чл.486, ал.2 ТЗ, поради което не съставлява годно изпълнително основание.

По изложените съображения настоящият състав приема, че частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение


О П Р Е Д Е Л И:


ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1946 от 29.01.2010 г. по ч.гр.д.№ 9144/2009 г. на С. градски съд.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1946 от 29.01.2010 г. по ч.гр.д.№ 9144/2009 г. на С. градски съд.
Определението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: