Р Е Ш Е Н И Е № 226 гр. София, 08.12.2016 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Милена Миланова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 2940 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. И. К. срещу решение № 824 от 24.04.2015г. по в.гр.д. № 3855/2014г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 1547 от 07.03.2014г. на Софийски градски съд по гр.д.№ 13935/2012г. в частта, с която предявените от Д. И. К. против "Застрахователна компания О.“ К. искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени за сумата над 30 000 лева до заявения размер на претенцията от 50 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от получените вследствие на ПТП телесни увреждания, ведно със законна лихва върху тази разлика, считано от 18.03.2012г. до окончателното й плащане, и касаторът е осъден да заплати разноски в размер на 300 лева за въззивната инстанция. В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, поради което се иска отмяната му в обжалваните части. Претендира се присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция, вкл. адвокатско възнаграждение, както и разноските за касационното производство. Ответникът по жалбата, "Застрахователна компания О.“ К., счита, че жалбата на касатора е неоснователна. Претендира присъждане на направените разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение. С определение по чл.288 ГПК по настоящото дело е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касационно обжалване по въпроса: „Как следва да се прилага принципът на справидливостта, въведен в чл.52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя?”. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че автомобилът, с който е причинено ПТП, е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, поради което последният, в качеството си на застраховател, е длъжен да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Съдът е счел, че не е налице съпричиняване, тъй като ищецът с поведението си не е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Според въззивния съд, размерът на пълното обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на 30 000 лева, който според него е съобразен с критериите на съдебната практика за справедливост и с конкретните данни по делото относно възрастта на пострадалия, видът и броят на претърпените увреждания, продължителността и интензитетът на претърпените болки и страдания, продължителността на общия лечебен и възстановителен период, остатъчните негативни последици от уврежданията и лимита на застрахователното обезщетение към датата на ПТП. Решаващият състав е изхождал от следните конкретни обстоятелства: получени от ищеца увреждания при ПТП – контузия на главата, мозъчно сътресение, счупване на двете срамни кости и счупване на лявата седалищна кост, сублуксация на дясната сакраилистична става; издадени пет болнични листа за общо 155 дни; общият възстановителен и лечебен период е около 6 месеца, като болките и страданията са били с интензивен характер през първите два месеца; от началото на третия месец болките са намалели интензивността си и са се проявявали само при преумора на долните крайници и снагата, както и при рязко настъпили климатични промени; от претърпяното мозъчно сътресение не са останали негативни последици; счупените тазови кости са зараснали с малка остатъчна деформация, като движенията на лявата тазобедрена става при „абдукция / отвеждане/ и ротация са в леко намален обем от 10 градуса; пострадалият се предвижва самостоятелно с лека накуцваща походка надясно. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване: Съгласно ППВС № 4/68г. при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като те не само се посочат от съдилищата, но се вземе предвид и значението им за размера на вредите. Това са конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, тъй като понятието „справедливост” по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. При телесните увреждания за размера на обезщетението за неимуществени вреди от значение са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване на състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатяванията, загрозявания и други обстоятелства, а според формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество. Съгласно решение № 1/ 26.03.2012г. по т.д. № 299/ 2011г. на ВКС, II ТО, при определяне на дължимото обезщетение следва да се отчитат в пълна степен и конкретните икономически условия, а като ориентир за обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. Разбирането, че лимитите на застраховане нямат самостоятелно значение, а могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране на критерия за справедливост е застъпено и в решение № 95/ 24.10.2012г. по т.д. № 916/ 2011г. на ВКС, I ТО. Според решение № 179 / 29.01.2016г. по т.д. № 2143/2014г. на ВКС, I ТО, застрахователните лимити са само индиция, а не абсолютен критерий за икономическите условия, поради което преценката за тяхната динамика не води до нарушаване на принципа за равенство на субектите, претърпели неимуществени вреди от непозволено увреждане. По основателността на касационната жалба: С оглед практиката на ВКС по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по приложението на чл.52 ЗЗД в случай на телесни увреждания, касационната жалба е изцяло основателна. Въззивното решение в обжалваната част е постановено в отклонение от задължителната практика на ВКС, при нарушение на материалния закон - чл.52 ЗЗД, като доколкото не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът, на основание чл.293, ал.2 вр. ал.1 ГПК, следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция. Въззивната инстанция е взела под внимание всички конкретни обстоятелства, които са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, но в недостатъчна степен е съобразила значимостта им за размера на вредите, не е отчела в пълна степен икономическите условия и общественото разбиране за справедливост към момента на увреждането, което е довело до неточно приложение на въведения от закона критерий за справедливост, вследствие на което дължимото на пострадалото лице обезщетение е занижено. Според настоящия състав, паричният еквивалент на понесените неимуществени вреди към момента на увреждането, при установените от въззивния съд релевантни обстоятелства, е в размер на 50 000 лева, в който размер искът по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ е основателен. Предвид горното, въззивното решение следва да бъде отменено в обжалваната част, като искът се уважи за разликата от 30 000 лева до 50 000 лева, ведно със законната лихва върху тази разлика от 18.03.2012г. до окончателното й плащане. С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1600 лева за трите инстанции, изчислена върху допълнително уважената част от исковете. На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът дължи заплащане на разноски за въззивното и касационното производство в размер общо на 3240 лева – заплатено адвокатско възнаграждение /1440 лева + 1800 лева/. Водим от горното, на основание чл.293, ал.2, вр. чл.281, т.3 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 824 от 24.04.2015г. по в.гр.д. № 3855/2014г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 1547 от 07.03.2014г. на Софийски градски съд по гр.д.№ 13935/2012г. в частта, с която предявените от Д. И. К. против "Застрахователна компания О.“ К. искове с правно основание чл.226, ал. 1 КЗ и чл.86, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени над сумата над 30 000 лева до заявения размер на претенцията от 50 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от получените вследствие на ПТП телесни увреждания, ведно със законна лихва върху тази разлика, считано от 18.03.2012г. до окончателното плащане на главницата, и са присъдени в полза на „Застрахователна компания О.“ К. разноски за въззивното производство в размер на 300 лева, като ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА, на основание чл.226, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, „Застрахователна компания О.“ К., ЕИК[ЕИК], да заплати на Д. И. К., ЕГН [ЕГН], допълнително 20 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава върху тази сума от датата на ПТП - 18.03.2012г.до окончателното й плащане. ОСЪЖДА „Застрахователна компания О.“ К., ЕИК[ЕИК], да заплати на Д. И. К., ЕГН [ЕГН], разноски в размер на 3240 лева. ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, „Застрахователна компания О.“ К., ЕИК[ЕИК], да заплати по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1600 лева. РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на С. И. С., като трето лице - помагач на страната на ответника, „Застрахователна компания О.“ К., ЕИК[ЕИК]. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.