О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 141 Гр. София, 16.03.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 08.12.2021 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА Като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА т. д. № 569/2021 год., за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. И. Н., ЕГН [ЕГН], чрез процесуален пълномощник, против решение № 12523 от 22.12.2020 г., постановено по в. гр. д. № 1956/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 4 състав, в частта, с която след частична отмяна на решение № 20 от 11.02.2020 г. по т. д. № 92/2019 г. по описа на Врачанския окръжен съд е отхвърлен искът на касатора с правно основание чл.432 ал.1 КЗ, предявен против ЗАД ДАЛЛБОГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на баща й – И. Н. В., настъпила при ПТП на 13.01.2017 г., за разликата над 30 000 лв. до присъдените от първата инстанция 100 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.11.2017 г. В касационната жалба се сочи, че са налице всички основания на чл.281 т.3 ГПК за отмяна на решението в обжалваната част като неправилно. По подробно изложени съображения, свързани с неправилно прилагане на критериите за определяне на справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за претърпените неимуществени вреди, се моли въззивното решение в обжалваната отхвърлителна част да бъде отменено. Претендират се разноските за всички инстанции. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване се навежда основанието за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, по следните въпроси – 1/ Следва ли съдът при определяне на справедливия размер на застрахователно обезщетение да вземе предвид, наред с указаните в ППВС № 4/1968 г. обстоятелства, и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица, както и икономическата конюнктура в страната, съобразена с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените; 2/ Следва ли при определяне на справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък съдът да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономически параметри от загубата на дадена личност, като – размерът на неговите доходи приживе, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното положение и принос за обществото, респ. загубата на тези доходи и принос в резултат на смъртта му при ПТП; 3/ Кои са конкретно съществуващите обстоятелства, които съдът следва да вземе предвид при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост, на основание чл.52 ЗЗД, при предявен пряк иск срещу застрахователя. В подкрепа на доводите за противоречие между въззивното решение и практиката, относима към приложението на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, се сочат и прилагат решения на ВКС по чл.290 ГПК. Против жалбата е постъпил писмен отговор от ЗАД ДАЛЛБОГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, чрез процесуален пълномощник, със становище, че решението не следва да се допуска до касационно обжалване, по подробно изложение съображения, евентуално, че е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с приложението на чл.280 ГПК и материалите по делото, констатира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да достигне до атакувания резултат относно размера на дължимото по чл.432 ал.1 КЗ обезщетение, съставът на Софийския апелативен съд е намерил, че определеното от първоинстанционния съд такова в размер на 100 000 лв. е прекомерно, с оглед събраните по делото доказателства и принципа за справедливост, залегнал в нормата на чл.52 ЗЗД. Посочил е, че съгласно ППВС 4/1961 г., 5/1969 г. и 2/1984 г. правото на обезщетение в полза на най-близките на пострадалия не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако претендиращият не докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени. В случая въззивният съд е съобразил установените от гласните доказателства нормални и безконфликтни отношения между ищцата и нейния баща през последните години от живота му; както и факта, че те не са живеели в едно домакинство, нито в един град, но често се виждали, т.к. пострадалият редовно е посещавал семейството на дъщеря си. Отчетени са преживяванията на ищцата непосредствено след смъртта на баща й – прилошавало й, плачела, не можела да приема факта, че е загинал, затворила се в себе си. Загубата се отразила зле на психическото й здраве – според заключението по проведената СПЕ ищцата е преживяла остра стресова реакция, състояние на атипична /усложнена/ скръб, за срок от няколко седмици до 6 месеца е имала и остро стресово разстройство, съпроводено от повишена тревожност и депресивност. Съдебният състав е съобразил и мнението на психолога, че при ищцата е налице травмирана психика, характеризираща се с тревога, раздразнителност, повишена чувствителност към външни въздействия, болезнени спомени, довеждащи я до границата на нервно изтощение, хронична психическа умора и депресивност. Преценени са възрастта на ищцата /28 г./ и на загиналия й баща /48 г./ към момента на ПТП, както и липсата на данни пострадалият да е полагал грижи за отглеждането на възпитанието на дъщеря си до навършването на пълнолетие /съобразно данните, събрани от вещото лице психолог при изготвяне на заключението му, той е напуснал нея и майка й, докато е била бебе/. Не са ангажирани доказателства за отношенията между баща и дъщеря в периода на детството й, преди да създаде свое семейство и да отиде в друг град. Показанията на свидетелите не установяват нито приноса на бащата в осигуряване на физически и материални грижи в периода на израстването на дъщеря му, нито участието му при формиране на моралните ценности и виждания за живота на неговата дъщеря. Липсва конкретика в изложението на фактите относно съдържанието на отношенията между ищцата и баща й в периода преди израстването й и преместването й в [населено място]. Съобразявайки гореизложеното, както и обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът, обществено-икономическите условия в страната към датата на процесното ПТП и размера на застрахователно покритие към този момент, съставът на въззивния съд е приел, че справедливото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да се определи в размер на 30 000 лв. С оглед мотивите на обжалваното решение, настоящият съдебен състав намира, че обобщеният правен въпрос относно обстоятелствата /критериите/, които съдът следва да вземе предвид при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД, е обусловил изхода на спора по конкретното дело. По него следва да се допусне касационно обжалване за проверка съответствието на въззивното решение с указанията на ППВС № 4/1968 г., посочената практика на ВКС по чл.290 ГПК, както и служебно известната на съдебния състав такава. Съгласно чл.83 ал.1 т.4 ГПК, в случая не се дължи предварително внасяне на държавна такса. Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, ІІ-ро отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 12523 от 22.12.2020 г., постановено по в. гр. д. № 1956/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 4 състав в обжалваната му част. ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на ІІ т.о. за насрочването му в публично съдебно заседание. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: