7 Р Е Ш Е Н И Е № 321 София, 26.09.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 54/2012 година Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 474 от 15.06.2012г. е допуснато касационно обжалване по касационна жалба на Е. Ч. Ш. - С., представлявана от адвокат П., и по касационна жалба на Ц. Т. Д. и Й. Т. Ш., представлявани от адвокат К., на въззивно решение на СГС от 15.07.2011 год., постановено по гр.дело № 14564/2010год. С това решение СГС е отменил решение от 10.06.2010г., гр.д.905/1993г., СРС, 24 с-в, с което се допуска поправка на очевидна фактическа грешка на решение от 27.10.2005г. по същото дело, в частта, с която се отхвърля иска с правно основание чл.7, ал. 1 ЗВСОНИ за установяване недействителност на договор за покупко-продажба от 02.09.1963г. поради нарушение на чл.8 от Закона за наемите /отм./, предявен срещу Й. Т. Ш. и Цени Т. Д. и вместо него е постановил ново, с което е признал за установено на основание чл.7, ал.1 ЗВСОНИ спрямо В. Я. К., С. Д. К., Й. Т. Ш. и Ц. Т. Д., че договор за покупко-продажба, сключен на 02.09.1963г. по реда на НПЖДЖФПНС /отм./ между И. Т. - председател на ИК на БлРНС като продавач и Т. П. Х. и М. А. П. като купувачи , с предмет - недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], ет.З, ап. № 8, представляващ четиристаен апартамент, с площ 154.50 кв.м., заедно с таванско помещение № 8 от 28.80 куб.м., мазе № 8 от 40.08 куб.м. и 57/1300 ид.ч. о.ч. сградата и мястото, съставляващо парцел I, кв.393, м."Ц." е недействителен поради нарушение на чл.8, б."б" от Закона за наемите /отм./ вр. чл.7, ал.1 и 2 от НПЖДЖФПНС /отм./; оставил е в сила решение от 10.06.2010г., гр.д.905/1993г., СРС, 24 с-в, с което се допуска поправка на очевидна фактическа грешка на решение от 27.10.2005г. по същото дело, в частта, с която се отхвърля иск с правно основание чл.7, ал.1 ЗВСОНИ за установяване недействителност на договор за покупко-продажба от 02.09.1963г. поради липса на съгласие от сънаемателя на жилището, предявен срещу Й. Т. Ш. и Ц. Т. Д.; обезсилил е решението от 10.06.2010г., гр.д.905/1993г., СРС, 24 с-в, с което се допуска поправка на очевидна фактическа грешка на решение от 27.10.2005г. по същото дело, в частта, с която са отхвърлени искове с правно основание чл.7, ал.1 ЗВСОНИ предявени от В. Я. К. и С. Д. К. срещу Е. Ч. Ш. и Б. П. Д. и е прекратил производството в тази част; осъдил е В. Я. К. и С. Д. К. да заплатят на Й. Т. Ш., чрез адв.К. и Ц. Т. Д., сумата 329.10 лв. - разноски, а на Е. Ч. Ш. да заплатят сумата 600 лв. - разноски. В касационните жалби са изложени оплаквания за за недопустимост на въззивното решение,евентуално за неправилност и необоснованост на въззивното решение, поради нарушение на процесуалните правилаи материалния закон. Ответниците по касация не вземат становище по жалбите. С цитираното по-горе определение № 474 от 15.06.2012г. е допуснато касационното обжалване за извършване на преценка за допустимостта на решението във връзка с въпроса - кога е налице очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 ГПК /чл. 192, ал. 2 от ГПК (отм.)/ и относно правната същност и характеристика на решението за поправка на очевидна фактическа грешка. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Явна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Такава грешка представляват погрешното посочване в решението на съда на имената на страните, на границите на спорния имот, на размера на присъдената сума, погрешните пресмятания на суми, не отразяването в диспозитива на решението волята на съда, личаща от мотивите. Пропускането да се изрази в решението част от формираната, а следователно налична воля на съда, трябва да се разграничава от липсата на формирана воля, в който случай сме изправени пред непълно Решение. Налице ли е очевидна фактическа грешка, тя може да бъде отстранена по реда на чл. 247 ГПК. Следва да се държи сметка за това, че не представляват очевидни фактически грешки и не могат да бъдат поправени по реда на чл. 247 грешките, които съдът е допуснал при формирането на своята воля, както и пропускът да се вземе становище по част от иска или по някой от исковете. Тези грешки могат да бъдат отстранени само по пътя на обжалването или на допълнителното решение, защото те изискват да се замести неправилно формираната или липсващата воля на съда с ново решение, а поради това е и недопустимо да се отстраняват служебно от съда. На следващо място поправянето на очевидна фактическа грешка никога не представлява изменяне или отменяне на вече формираната воля на съда. По тази причина поправянето се възлага на съда, постановил решението, без това да представлява накърнение или изключение от забраната сам съдът да изменя или отменя собствения си акт. Според нормата на чл.247 ГПК поправянето на очевидна фактическа грешка може да стане по почин на съда или на която и да било от страните без ограничение във времето ; поправянето става в открито заседание, на което се призовават и двете страни, след устни състезания, на които се обсъжда допустимостта на поправката. Данни за грешката се черпят обикновено от мотивите; относно поправката на грешката съдът се произнася с решение, с което искането за поправка се оставя без уважение или поправката се допуска, като и в двата случая решението подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва основното решение, за чиято поправка се касае. Решението за поправката подлежи на обжалване даже и решението, за чиято поправка се касае, да не подлежи на обжалване. При обжалване въззивната инстанция разполага със същите правомощия, както и първата инстанция, касаещи производството по поправка на очевидна фактическа грешка. По повод на подадената въззивна жалба против решение, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, въззивният съд проверява само дали има допусната очевидна фактическа грешка в основното решение, правилно ли е отстранена грешката или не, но не и ревизия на първото решение при липса на жалба против основното решение. В тази връзка е важно да се отбележи, че поправяне на очевидна фактическа грешка по пътя на обжалването е недопустимо поради липса на правен интерес с оглед на уредената в чл.247 ГПК процедура. Наличието на тази процедура обаче не лишава страните от правен интерес от обжалване на основното решение при несъгласие с вече формираната воля на съда. Тук е необходимо да се извърши и следното уточнение: Решението за поправка на очевидна фактическа грешка, след като влезе в сила, се инкорпорира в първоначалното решение и те съставляват едно цяло. Затова първоначалното решение важи с поправеното съдържание от деня, в който е било постановено, а не от деня на поправката. Това е така, защото целта на поправката е само да премахне несъответствието между волята на съда и нейния външен израз. Ето защо наличието на очевидна фактическа грешка не лишава страната, която е несъгласна с вече формираната воля на съда, да обжалва основното решение. Тази жалба обаче ще бъде разгледана след приключване на производството по чл.247 ГПК с влязъл в сила съдебен акт. В настоящия случай, за да постанови атакуваното решение, СГС е приел, че първоначалното решение от 27.10.2005г. на СРС съдържа мотиви и относно основанията за нищожност на договора за покупко-продажба от 02.09.1963г. поради нарушение на Закона за наемите/отм./ и липса на съгласие на заварен наемател в жилището, които представляват самостоятелни съединени евентуални искове по чл.7 ЗВСОНИ, но въпреки формирания извод за неоснователност на тези претенции, липсва произнасяне с отхвърлителен диспозитив. Според въззивния съд това е пречка за формиране на сила на пресъдено нещо в тази част на спорното право. Счел е, че ищците не са разполагали с правен интерес от обжалване само на мотивите на решението и техният способ за защита произтича от самостоятелната обжалваемост на решението за поправка на допусната очевидна фактическа грешка, който предлага същите възможности и гаранции, както обжалването на основното решение. Посочил е, че очевидна фактическа грешка е налице при несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в решението,както и, че същия характер има и пропускът да се отрази в диспозитива произнасяне по някой от исковете, когато становището на съда намира израз в мотивите. С оглед на това е обосновал извод, че обжалваното решение правилно е постановеното по реда на чл.192, ал.2 ГПК/отм./ и се явява допустимо. Последният извод според съда се налага и с оглед постановяването му по допустими искове. Заявените в тях основания за нищожност са поради нарушение на Закона за наемите /отм./ - на четиричленно семейство се полага да придобие само двустайно жилище, като едно от децата е било пълнолетно, както и липса на съгласие на сънаемател в жилището за закупуването. Тези основания са релевирани в исковата молба, предявена в рамките на първоначалния 1-годишен преклузивен срок 25.02.1992 - 25.02.1992г. Независимо, че след изтичане на срока за неговото продължаване 22.11.1997 - 21.03.1998г. е подадена молба от 28.10.2003г., същата има характер на уточнение на тези вече предявени искове, в частта й по т.4 и 10 -четиричленното семейство е било с жилищни нужди от 2 стаи според чл.8 от Закона за наемите /отм./ и не е имало право да заема и купува четиристайно жилище, както и по т. 8 - няма декларация за съгласие на сънаемателите -семейството на О. Т., за продажба със запазване на ползване на заеманата стая. Съдът е приел и това, че ищците доказват своята материалноправна легитимация по чл.З, ал.1 вр. чл.1, ал.1 ЗВСОНИ в качеството си на законни наследници на бившия собственик, от който процесният имот е одържавен на основание ЗОЕГПНС, а след това с писмен договор за покупко-продажба от 02.09.1963г. е прехвърлен от държавата в полза на наследодателите на ответниците; че имотът съществува реално до размерите при одържавяването; че независимо от временното преустройство чрез премахване на една вътрешна преградна стена, имотът е със запазени външни граници и няма пречка за реституция, стига собствеността да не е валидно прехвърлена от държавата - т. 1 от TP № 1/1995г. ОСГК на ВКС. Отчитайки , че с нормата на чл.8 от Закона за наемите /ред, Изв.,бр.11/1956г./ се установяват норми за ползване на жилищни помещения, като б."б" предвижда за тричленно и четиричленно семейство - две стаи, както и, че към момента на сделката, семейството на купувачите се състои от трима членове - съпрузите Т. Х. и М. П. и 17-годишната им дъщеря - ответницата Ц. Д., род.1946г., а другата им 22-годишна дъщеря - ответницата Й. Ш., род.1941г. като пълнолетна вече не е била член на семейството съобразно 2 ЗЛС, макар и редовна студенка, е приел, че в нарушение на чл.8, б."б" от Закона за наемите /отм./, вместо две стаи, тричленното семейство на Т. Х. заема под наем три стаи от процесния апартамент и съответно купува същия, състоящ се от четири стаи и хол. Обединяването на третата ползвана стая с хола в общ салон, не следва да се разглежда в полза на купувача само като хол по смисъла на забележка 1 към чл.8, според която кухни, коридори, вестибюли (холове) и др. не се считат за стаи, а за сервизни помещения и подлежат на ползване от всички обитатели. Извършеното преустройство води до заобикаляне на нормите за ползване на жилищни помещения. Затова не може да се приеме, че обединената с хола стая е изгубила жилищния си характер и преустроеният салон представлява само сервизно помещение, предназначено за ползване от всички обитатели. Приел е също, че е нарушена и нормата на т.7 НПЖДЖФПНС/отм./,както и, че не е установено нарушение на т.10 от същата. При тези данни в контекста и на изложеното по-горе досежно производството за поправка на очевидна фактическа грешка касационната инстанция констатира, че с атакуваното въззивно решение второинстанционният съд е излязъл извън рамките на своите правомощия, което обосновава извод за недопустимост на решението. Задължение за въззивния съд е като втора инстанция по същество да провери дали постановеното от първостепенния съд решение, постановено в производство по чл.247 ГПК, е валидно и допустимо, а след това и дали е правилно, тоест има ли наистина допусната в основното решение очевидна фактическа грешка по смисъла на закона, в какво се изразява тя и правилно ли е поправена от първоинстанционния съд, респективно правилно ли е отказано поправянето. Това задължение произтича, както от функцията му на въззивен съд, така и поради императивното изискване за валидност на сезирането и произнасянето – преценка, предхождаща тази по разглеждането на спора по същество. В конкретния случай извършените процесуални действия на въззивния съд представляват по своята същност пререшаване на спора, поправка на формираната с основното решение воля на първоинстанционния съд без надлежно подадена в законния срок въззивна жалба против първото решение и служебно допълване на последното. Тези действия имат пряко отношение към допустимостта на постановеното решение, а за нея ВКС е задължен да следи служебно, дори и без изтъкнати доводи и съображения в касационната жалба по този въпрос съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС на РБ от 19.II.2010г. Изложеното обуславя недопустимост на постановения от въззивния съд съдебен акт, поради което настоящият състав приема, че по реда на чл. 293, ал. 4 ГПК обжалваното решение следва да бъде обезсилено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г. о. РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА въззивно решение на СГС от 15.07.2011 год., постановено по гр.дело № 14564/2010год. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: