2 Р Е Ш Е Н И Е №133 гр. София, 21 юни 2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ МАРИЯ ХРИСТОВА при участието на секретаря Ани Давидова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 1122 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 307, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. Образувано е по подадена от И. Й. П., молба за отмяна на влязлото в сила решение № 20067040/15.03.2021 г., постановено по гр. дело № 9987/2020 г. на Софийския районен съд (СРС), с което молителят е осъден да заплати на Л. С. М.-Д. следните суми: на основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД – сумата 5 241.61 лв. – наемна цена за периода месец септември 2019 г. – 10.01.2020 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.02.2020 г. до окончателното изплащане; на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – сумата 169.41 лв. – мораторна лихва (обезщетение за забава) върху неплатените наемни вноски за периода 06.09.2019 г. - 20.02.2020 г.; на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата 1 510 лв. – разноски по делото. В молбата се навежда основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Молителят поддържа, че поради допуснати процесуални нарушения при призоваването му, той е бил лишен от възможността да участва в производството по делото. На първо място твърди, че в исковата молба по делото е посочен грешен негов адрес – [населено място], [улица]26, а не неговият постоянен адрес – [населено място], [улица]27, като последният е установен при извършена от съда служебна справка относно настоящия и постоянния му адрес, но в отговора на исковата молба, подаден чрез назначения му особен представител, в определение № 20265635/01.12.2020 г., с което съдът е изготвил проекта за доклад по делото, както и в решението отново е посочен грешният адрес. На следващо място молителят твърди, че в нарушение на разпоредбите на чл. 47 от ГПК, с разпореждане № 171779/07.08.2020 г. съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 47, ал. 6 от ГПК за прилагане на „призовката“ по делото, всъщност – на съобщението с преписите от исковата молба и приложенията ѝ. В тази връзка молителят на първо място поддържа, че в приложените по делото четири протокола от 01.06.2020 г., 20.06.2020 г., 03.07.2020 г. и 11.07.2020 г., съставени от служители на кметството в [населено място] и удостоверяващи, че те не са намерили никой на адреса за връчване на съобщението (с преписите от исковата молба и приложенията ѝ), е посочено друго дело – гр. дело № 10007/2020 г., а не действителният номер на делото – гр. дело № 9987/2020 г. по описа на СРС. На следващо място се твърди, че на постоянния адрес на молителя живеят още и съпругата му, родителите му и баба му, като последната е пенсионер и непрекъснато си е в къщи; твърди се и че на адреса не е идвал служител за връчване на съобщения. Излагат се и подробни съображения, че преди да приложи разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК, съдът е следвало да разпореди залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК, но СРС не е сторил това. Изложеното в молбата за отмяна се поддържа от страна на молителя в откритото съдебно заседание. Ответницата по молбата за отмяна – ищцата в производството пред СРС – Л. М.-Д., в отговора на молбата поддържа възражение за процесуална недопустимост на молбата, като подадена след срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК. В отговора и в последващо писмено становище ответницата излага и съображения за неоснователност на молбата, като в тази връзка поддържа, че СРС не е допуснал нарушения при призоваването на молителя, както и че последният бил надлежно представляван в производството чрез назначения му от съда особен представител. Както е прието и в определение № 123/30.03.2022 г., постановено по делото по реда на чл. 307, ал. 1 от ГПК, молбата за отмяната е подадена в рамките тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК и е процесуално допустима. Това се потвърждава и от съвкупната преценка на показанията на двамата разпитани свидетели и писмените доказателства по делото, тъй като най-ранният момент, в който молителят е узнал за решението, чиято отмяна иска, се сочи от свидетелката Б. П. (съпруга на молителя) – месец май 2021 г., както и че те (молителят и свидетелката) са узнали за решението от съдебния изпълнител, което кореспондира с датата на получаването на изпълнителния лист от ответницата по молбата (ищцата) – 19.05.2021 г., като молбата за отмяна е подадена на 29.07.2021 г., т.е. – преди изтичането на три месеца, считано от 19.05.2021 г. По наведените с молбата основания за отмяна, съдът намира следното: От писмените доказателства по делото (както от служебно извършената справка от СРС, така и от преписа от личната карта на молителя, представен с молбата за отмяна) се установява, че постоянният и настоящ адрес на молителя е [населено място], [улица]. С приложените по делото четири протокола от 01.06.2020 г., 20.06.2020 г., 03.07.2020 г. и 11.07.2020 г., съставени от двама служители на кметството в [населено място], е удостоверено, че те са посетили именно този адрес (с. К., [улица]), на който не са намерили молителя или друго лице за връчване на съобщението (заедно с преписите от исковата молба и приложенията ѝ). При това положение обстоятелството, че адресът на ищеца е погрешно посочен (като [населено място], [улица]) в исковата молба, в самото съобщение (с което са изпратени за връчване преписите от исковата молба и приложенията ѝ), в отговора на исковата молба (подаден чрез назначения от съда особен представител на молителя), в определение № 20265635/01.12.2020 г. (с което съдът е изготвил проекта за доклад по делото) и в съдебното решение, не обосновава извод за нередовно връчване и призоваване на молителя по делото. Неоснователен е и доводът на молителя, че в четирите протокола, съставени от двама връчители – служителите на кметството в [населено място], погрешно е посочен друг номер на дело (гр. дело № 10007/2020 г.), тъй като в самото съобщение (с което са изпратени за връчване преписите от исковата молба и приложенията ѝ) е посочен действителният номер на делото (гр. дело № 9987/2020 г. по описа на СРС). Съдът намира, че с показанията на двамата разпитани по делото свидетели Б. П. и М. П. (съответно – съпруга и майка на молителя), преценени съгласно чл. 172 от ГПК, не се опровергават по несъмнен начин, официално удостоверените по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, с четирите протокола от 01.06.2020 г., 20.06.2020 г., 03.07.2020 г. и 11.07.2020 г., съставени от двамата служители на кметството в [населено място], обстоятелства, че тези служители са посетили постоянния и настоящ адрес на молителя на посочените четири дати и не са го намерили на този адрес или друго лице за връчване на съобщението (заедно с преписите от исковата молба и приложенията ѝ). Това е така, защото двамата разпитани по делото свидетели не сочат с категоричност да са били на адреса на тези четири дати, а сочените от тях лица – бащата и бабата на молителя, за които свидетелите дават показания, че постоянно се намират на адреса, не са разпитани по делото; молителят не е поискал разпит и на двамата връчители, съставили протоколите, респ. – имащи непосредствени впечатления за удостоверените от тях обстоятелства. Основателен е обаче последният наведен от молителя довод за отмяна на влязлото в сила решение. Съгласно разпоредбите на чл. 47, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 5 от ГПК, когато ответникът (в случая – молителят) в продължение на един месец не може да бъде намерен на неговите постоянен и настоящ адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата и пуска такова в пощенската кутия; в уведомлението се посочва, че книжата са оставени в канцеларията на съда или в общината (когато връчването става чрез неин служител, както в случая), както и че те могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от залепването на уведомлението; съобщението се смята за връчено с изтичането на този двуседмичен срок. Съгласно чл. 47, ал. 6 от ГПК, едва когато установи редовността на връчването при спазване на горните разпоредби, съдът разпорежда съобщението да се приложи по делото и назначава особен представител на ответника на разноски на ищеца. Целта на тези разпоредби е да се осигури в максимална степен реално връчване в случаите, когато ответникът не може да бъде намерена на адреса, като същевременно не се забавя неразумно дълго производството по делото. В случая залепване на такова уведомление обаче нито е било разпоредено от съда, нито фактически е било извършено и удостоверено в обсъдените по-горе протоколи от двамата връчители – служителите на кметството в [населено място]; напротив – от свидетелските показания по делото се установява, че уведомление нито е било залепвано на вратата, нито е било пуснато в пощенската кутия на адреса на молителя – [населено място], [улица]. При така установените обстоятелства, в нарушение на разпоредбите на чл. 47, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 5 от ГПК с разпореждане № 171779/07.08.2020 г. съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 47, ал. 6 от ГПК и е приложил по делото „призовката“, всъщност – съобщението с преписите от исковата молба и приложенията ѝ, и е дал указания на ищцата (ответницата по молбата за отмяна) да внесе депозит за разноски за особен представител, а след това – с определение № 20216873/06.10.2020 г. е и назначил такъв на ответника (молителя), който го е представлявал до приключването на делото. Доколкото по последното няма данни молителят да е узнал за същото преди приетата за установена по-горе дата – 19.05.2021 г., респ. – преди влизането на решението в сила, то вследствие така допуснатото нарушение на процесуалните правила, молителят е бил лишен от възможността да участва както лично, така и чрез свой пълномощник в производството по делото, респ. – бил е лишен от възможността да упражни процесуалното си право на защита (в този смисъл са и разясненията, дадени в мотивите към т. 11 от тълкувателно решение № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС). Доводът на ответницата по молбата за отмяна, че молителят бил надлежно представляван в производството чрез назначения му от съда особен представител, е неоснователен, тъй като след като не е било налице редовно връчване на преписите от исковата молба и приложенията ѝ съгласно разпоредбите на чл. 47, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 5 от ГПК, то съгласно чл. 47, ал. 6 от ГПК не са били налице и предпоставките за назначаване на особен представител. По така изложените съображения, молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК на влязлото в сила решение на СРС, следва да бъде уважена и делото следва да се върне на същия съд – за новото му разглеждане от друг съдия. Новото разглеждане на делото следва да започне с редовно връчване на преписите от исковата молба и приложенията ѝ на молителя (ответника). По претенциите на страните за присъждане на разноските, направени в настоящото производство за отмяна на влязлото в сила решение, компетентен да се произнесе е също СРС, който при за новото разглеждане на делото ще се произнесе по тях с крайния си съдебен акт по спора, с оглед изхода на същия – чл. 78 от ГПК (в този смисъл са и задължителните указания и разяснения, дадени с т. 4 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС). Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, влязлото в сила решение № 20067040/15.03.2021 г., постановено по гр. дело № 9987/2020 г. на Софийския районен съд. ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за ново разглеждане от друг съдия, което следва да започне с редовно връчване на преписите от исковата молба и приложенията ѝ. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: