ОПРЕДЕЛЕНИЕ   № 309   София 25.05.2009 година   Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди и девета година в състав:           ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА                  ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА                                        ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА   при секретар и с участието  на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева  ч. т. дело № 328/ 2009   год.   Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на “С” Е. - гр. П. срещу Определение № 552 от 30. Х.2008 г. по ч.гр.д. № 952/ 2008 г. на Пловдивски апелативен съд. По изложените съображения, че е неправилно, жалбоподателят иска да се отмени и да се постанови друго, с което се остави в сила първоинстанционното определение, като се приеме, че компетентен да разгледа спора на страните, е българският съд. В Изложение за допустимост, жалбоподателят сочи, че е решен съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос - въпросът за подсъдността и кой е компетентният съд да разгледа спора - българският или френският, който е от съществено значение за точното прилагане на закона и развитие на правото - чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Жалбоподателят излага подробни съображения за неправилност на определението, поддържа, че е оспорил клаузата на чл. 9 от сключения Договор за доставка на захарни изделия, неправилно прието от въззивния съд за неоснователно по съображения, че макар договорът да не носи подписа на управителя и представляващ дружеството, посочената клауза е санирана с презумпцията на чл. 301 ТЗ. Жалбоподателят счита, че въпросната клауза има характер на самостоятелен договор в рамките на неформалния търговски договор за доставка, за която не се прилага презумпцията на чл. 301 ТЗ и при липса на съгласие за промяна на установената в ГПК подсъдност, клаузата на чл. 9 от Договора е нищожна, възражението за неподсъдност на делото пред българския съд е неоснователно и обжалваното определение е неправилно - основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Като представя Определение № 29 от 26.ІV.2007 г. по ч.т.д. № 69/ 2007 г на Бургаски АС за условията, на които следва да отговаря уговорена арбитражна клауза, жалбоподателят поддържа, че е налице въпрос, решаван противоречиво от съдилищата - основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК и иска обжалваното определение да се отмени. Ответникът по частната жалба “С” (“Европейско дружество за захарни изделия”) АД - Ф. , чрез адв. В. И. - САК, по съображения, изложени в писмен Отговор, счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване, но частната жалба по същество е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е отменено първоинстанционно определение, с което е приет за разглеждане предявения иск, вместо което е приет отвод за възлагане на спора на френски съд, по чл. 23 КМЧП и е прекратено производството по делото, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна. С обжалваното определение е отменено Определение № 1314/ 9.VІІ.2008 г. по т.д. № 355/ 2006 г. на ПОС, с което е приет за разглеждане искът, предявен от “С” Е. - гр. П. срещу “С” АД - Ф. и не е уважено възражението за възлагане на делото на чуждестранен съд по чл. 23 КМЧП и е постановено друго, с което на основание отвода по чл. 23 КМЧП, е приет френският съд за компетентен да разгледа спора и е прекратено делото, образувано пред ПАС. Изложени са съображения, че с Договор за доставка на захарни изделия - т. 9 - страните са уговорили, споровете им да се разрешават в съответствие с френското законодателство, чрез френската правна система, като е неоснователно възражението на ответника за нищожност на клаузата поради неподписване на Договора от упълномощено лице. Съдът е приел, че Договорът има характер на търговска сделка, че доставката, предмет на предявения иск, е в изпълнение на Договора, и че дори договорът да е подписан от лице без представителна власт, търговецът не се е противопоставил на изпълнението по реда на чл. 301 ТЗ. Съдът е заключил, че търговецът не е доказал неговият печат, положен под подписа на лицето в договора, да е придобит чрез измама или че не е на търговеца, поради което страните са обвързани от Договора, включително и от клаузата на чл. 9 за възлагане на спора на чуждестранен съд. Касационно обжалване на въззивното определение следва да се допусне, тъй като разрешеният от въззивният съд процесуален въпрос за възможността, когато предмет на делото е имуществено право и спорът не е от изключителна компетентност на българските съдилища, страните с писмено споразумение да го възложат на чуждестранен съд - чл. 23 КМЧП, е съществен - от правилното му решаване зависи определянето на компетентния български или чуждестранен съд. Разпоредбата на чл. 23 КМЧП е сравнително нова - от влизане в сила на КМЧП (Д.в. бр.42 от 17.V.2005 г.) - и по прилагането й не е налице задължителна съдебна практика - въпросът е от значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото - основание за касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като жалбоподателят не сочи противоречива съдебна практика по въпроса за действителността на клауза за възлагане на спора на чуждестранен съд - в представеното Определение № 29 от 26.І.2007 г. по ч.т.д. № 69/ 2007 г. на БАС, е разрешен въпросът за действителността на клауза, уговорена на основание чл. 91 ГПК (отм.). По същество частната жалба е неоснователна. Законосъобразно въззивният съд е приел, че въпросът за възлагане на делото на чужд съд, е уреден от специален нормативен акт - Кодекса за международно частно право - и че не може да се приложи Регламент (ЕО) № 44/ 2001 г. на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, тъй като съгласно чл. 66 от същия, регламентът се прилага само по отношение на съдебни производства, които са образувани след влизането му в сила, а към датата на предявяване на иска 23. Х.2006 г., РБългария не е била приета за член на ЕС и неговите актове не могат да намерят пряко и непосредствено приложение към спора. Законосъобразно въззивният съд е преценил като основателно възражението на ответника по чл. 23 ал. 1 КМЧП за възлагане от страните на спора на френския съд и в съответствие с френското законодателство, като не е уважил възражението на “С” Е. - гр. П. за нищожност на клаузата по чл. 9 от Договора поради неподписване на Договора от негов упълномощен представител. За да се уважи възражение за възлагане на делото на чуждестранен съд и да се приложи чл. 23 КМЧП, следва да са налице предвидените в тази разпоредба условия: да е налице писмено споразумение между страните за възлагане на спора на чуждестранен съд, предмет на делото да е имуществено право и спорът да не е от изключителната компетентност на българските съдилища, и отводът да е заявен посочения в закона срок. Неоснователно е оспорването от жалбоподателя на клаузата по чл. 9 от Договора за отнасяне делото за решаване пред френски съд. Както сочи и жалбоподателят, изискванията за клаузата, с която делото се възлага на чуждестранен съд, са изисквания за самостоятелен и формален договор, въпреки че неоснователно се позовава на чл. 91 ГПК (отм.), неприложима разпоредба, която касае местната, но не и международната компетентност на съдилищата. В тази връзка неправилно въззивният съд е посочил, че клаузата за възлагане делото на чуждестранен съд, се съдържа в търговски договор, който е неформална сделка и е приложил разпоредбата на чл. 301 ТЗ, но съдът правилно е приел, че тъй като договорът е подписан за “С” ООД - гр. П. от лице, посочено за негов представител, върху който подпис е сложен печатът на търговеца, и последният не твърди печатът да не е негов, да е неправомерно придобит или да е положен чрез измама, нито ангажира доказателства в този смисъл, оспорването на уговорената клауза за възлагане на спора на френския съд, е неоснователно. По изложените съображения частната жалба е неоснователна. За касационното производство жалбоподателят следва да заплати на ответника по частната жалба разноски 5476.32 лв., съгласно Фактура № 307/ 30.ІІІ.2009 г. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение     О П Р Е Д Е Л И:     ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 552 от 30. Х.2008 г. ч. гр.д. № 952/ 2008 г. на Пловдивски апелативен съд. ОСЪЖДА “С” Е. - гр. П. да заплати на “С” (“Европейско дружество за захарни изделия”) АД - Република Ф. , чрез адв. В. И. - САК сумата 5476.32 лв. - разноски за касационното производство. Определението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: