6 Р Е Ш Е Н И Е № 292 гр. София, 11 януари 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на осми декември две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря Мира Недева и на прокурора Антони Лаков, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 1088 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производството по реда на чл. 346, т. 1 от НПК е образувано по протест на прокурор от Софийска апелативна прокуратура и жалба от частния обвинител С. В. Б., чрез повереника й адв.Р. М., против въззивно решение № 293/23.06.2017 г., постановено по внохд № 147/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд. В протеста е заявено наличието на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Според представителя на държавното обвинение допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилната оценка на част от писмените и гласни доказателства по делото са довели до неправилното приложение на закона. Прокурорът счита, че от наличните заповеди по делото се установява, че на подсъдимата по предвидения законов ред са възложени функции на орган по безопасност и здраве, поради което тя е годен субект на вмененото й във вина престъпление по чл.123, ал.1 от НК и тъй като немарливо е изпълнила възложената й правно регламентирана дейност, следва да бъде ангажирана наказателната й отговорност. Отправено е искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. В касационната жалба на повереника адв. М. се съдържат идентични с развитите от прокурора доводи. Изложени са съображения относно постановяването на въззивното решение в противоречие с доказателствата по делото и за неговата материална незаконосъобразност. Претендира се да бъде отменен съдебния акт. Представителят на ВКП поддържа протеста и счита, че същият и жалбата на частния обвинител следва да бъдат уважени по изложените в тях съображения. Частният обвинител С. В. Б. и повереникът адв. М., редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание. Подсъдимата С. П. Н. и упълномощеният й защитник адв.Д. П. пледират протеста и касационната жалба да се оставят без уважение. Считат, че направените възражения от държавното и частното обвинение сочат на необоснованост на решението, което не е сред касационните основания. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл. 347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 35/15.12.2016 г. по нохд. № 560/2015 г. на Софийски окръжен съд, подписана с особено мнение на председателя на съдебния състав, подсъдимата С. П. Н. е призната за невиновна в това на 03.02.2014 г., в [населено място], на площадка за извършване на товаро-разтоварни работи, находяща се в двора на фирма [фирма], в качеството й на длъжностно лице, определено със заповед № 8.3/17.09.2012 г., издадена от управителя на [фирма] да изпълнява функциите на орган за безопасност и здраве при работа към посоченото дружество, да е причинила смъртта на В. П. Б. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – товаро-разтоварна дейност – натоварване на машина „шредер” с мотокар - високоповдигач марка „Тойота”, управляван от П. М. П., на товарен автомобил марка „Мерцедес” с рег. [рег.номер на МПС] при извършването, на която не е изпълнила задълженията си по чл. 19, ал.1 от Наредба № 12/30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи и чл. 5 от Инструкцията за извършване на товаро-разтоварни работи в предприятието на [фирма] - [населено място] и да е допуснала В. П. Б. в зоната на възможно падане на товара, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдана по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.123, ал. 1, пр. 2 от НК. С присъдата съдът се е разпоредил с приложените по делото веществените доказателства, като е постановил връщането им на частния обвинител. По протест на прокурор от Окръжна прокуратура - София и жалба на частния обвинител чрез повереника адв.М. е образувано внохд № 147/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд. С постановеното по делото решение, предмет на настоящата касационна проверка, е потвърдена изцяло първоинстанционната оправдателна присъда. Протестът и касационната жалба съдържат идентични оплаквания, подкрепени със сходни доводи, което позволява те да бъдат разгледани едновременно. Отправените възражения са насочени срещу правилността на фактическите констатации на въззивния съд, въз основа, на които са формирани изводите му за отсъствието на обективните и субективни елементи на вмененото във вина на подсъдимата престъпление. Същевременно с това те навеждат на необоснованост на постановения съдебен акт, което не е сред касационните основания и ще бъдат разгледани единствено на плоскостта като твърдени пороци при формиране на вътрешното убеждение на инстанциите по същество. При извършената касационна проверка настоящият състав не установи заявените пороци в доказателствената дейност на въззивния съд. Софийският апелативен съд в изпълнение на задълженията си по чл. 13 и чл. 107, ал. 2 и ал. 5 от НПК е събрал доказателства с оглед изясняване функциите на подсъдимата като на орган по безопасност и здраве. Дължимият отговор на въпросите, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК е даден след цялостен и самостоятелен анализ на наличните по делото доказателства, като са изведени правилни изводи относно приложимия материален закон. Направените от страните възражения пред предходната инстанция, които на практика са възпроизведени както в касационния протест, така и в жалбата, са получили обстоен отговор, съответен с изискването по чл.339, ал.2 от НПК. С оглед обстоятелството, че нормата на чл. 123, ал. 1 от НК е с бланкетен характер, съдът е анализирал задълбочено твърденията за допуснати от подсъдимата нарушения на правилата за безопасност, причинно-следствената връзка между тях и настъпилия съставомерен резултат. Детайлно са обсъдени всички писмени доказателства, включително и заповедите, издадени от управителя на [фирма] - № 8.1/17.08.2012 г., № 8.1/20.08.2012 г., № 8.3/17.09.2012 г. относно възлагането на подсъдимата на изпълнението на функциите на орган по безопасност и здраве и извършването на инструктажи. Мотивите на обжалваното решение /л. 11-14/ съдържат подробна аргументация относно възприетото отсъствие на притежавано от работещата като склададжия Н. качество на орган по безопасност и здраве. Безспорно установена е невъзможността да й бъдат възложени такива функции от работодателя, след като не са спазени законовите изисквания и ред за това, както и отсъствието на съответно обучение за изпълнението им. От доказателствената съвкупност е изяснено, че не е проведено обучение на подсъдимата съгласно изискванията на Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. Проведено първоначално такова на 30.08.2012 г. е било валидно за период от една година, който срок е изтекъл шест месеца преди инкриминираната дата. По делото не се установява за 2013 г. дружеството [фирма] да е имало сключен договор за обслужване по трудова медицина, да е извършвано ежегодно обучение на група по условия на труд, да е провеждано обучение на С. Н. в съответствие с изискванията на Наредба № 3/27.07.1998 г. В този смисъл правилен се явява правният извод на въззивния съд, а именно, че подсъдимата Н. не може да бъде годен субект на вмененото й във вина престъпление, респективно липсва основание да бъде ангажирана наказателната й отговорност. Изложените в тази насока доводи не са произволни, а почиват и на направеното в пълнота изследване на наличните по делото писмени доказателства, поради което се споделят изцяло и от касационната инстанция. Неоснователна се явява и отправената към въззивния състав критика досежно оценката на гласните доказателства. Показанията на свидетелите - очевидци и участници в извършването на товаро-разтоварните дейности на инкриминираната дата - Н. Н., Н. Л. и П. П. /на последния приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК/ са внимателно обсъдени и съпоставени, както по между им, така и във връзката им с останалите писмени и веществени доказателства. Извършената проверка на тяхната достоверност и надеждност е довела съда до законосъобразния извод за кредитирането им в една част и отхвърлянето им в друга, за което са изложени убедителни и в достатъчен обем доводи. Конкретната причина за възникналия инцидент с летален изход за пострадалия Б. е обстоятелството, че същият се е намирал в каросерията на камиона в момента на товаренето на машината - шредер за натрошаване на пластмаса, от свидетеля П. П.. Действията на П. като мотокарист в [фирма], при управление на превозното средство и начинът, по който е извършено посоченото товарене са непосредствена причина за настъпилата злополука. В хода на досъдебното производство е установена концентрация на алкохол в кръвта му – 1,00 на хиляда, като споделената от него версия, че е консумирал ракия непосредствено след инцидента е останала непроверена, очевидно и с оглед настъпилата му близо четири месеца след инцидента - на 30.06.2014 г. смърт. С оглед на гореизложеното касационната инстанция приема, че при постановяване на атакувания съдебен акт не са допуснати нарушения на процесуалните правила, обезпечаващи правилността на формирането на вътрешното убеждение на съдебния състав. Липсата на пороци в доказателствената дейност на въззивния съд сочи, че не е налице касационното основание по чл.348 ал.3 вр. с ал.1 т.2 от НПК и не може да бъде поставена под съмнение правилността на възприетата фактическа обстановка. В този смисъл напълно обоснован се явява изводът, че след като подсъдимата Н. не е имала качеството на орган по безопасност и здраве, следователно не е имала и задължения във връзка с извършването на товаро-разтоварните дейности. За нея по силата на чл. 19, ал.1 от Наредба № 12/30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи и чл. 5 от Инструкцията за извършване на товаро-разтоварни работи в [фирма] е съществувала забрана да присъства на площадката, на която са се извършвали процесните дейности. При положение, че не е следвало да се намира в опасната зона на възможното падане на товари при извършваните на площадката товаро-разтоварни работи, няма как да й бъде вменено задължение по отстраняване на пострадалия или на други лица от същата тази зона. Поради това, изводът на въззивния съд за отсъствие на проявено от страна на Н. бездействие като форма на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК е законосъобразен. Правилно второинстанционният съд е отчел, че различието във формираните мнения в състава на окръжния съд се дължи на отстранената в хода на въззивното производство доказателствена непълнота. С оглед на изложеното, настоящият състав не намира основание да не се съгласи с направената констатация, че възникналата злополука се дължи на липсата на добра организация и координация между самите участващи в товаро-разтоварните дейности лица. Ето защо, при отсъствието на допуснати от въззивния съд нарушения от процесуално естество и недоказаност на обвинението по несъмнен начин в съответствие с изискването на чл. 302 от НПК, подаденият касационен протест и жалба следва да бъдат оставени без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 293/23.06.2017 г., постановено по внохд № 147/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: