Р Е Ш Е Н И Е   №  353   София,  06 октомври 2009 година   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на ....осемнадесети септември.....  две хиляди и девета година в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :САВКА СТОЯНОВА                                                             ЧЛЕНОВЕ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                                        ЖАНИНА НАЧЕВА                                                                           при участието на секретаря…КРИСТИНА ПАВЛОВА……и в присъствието на прокурора …АТАНАС ГЕБРЕВ..............….изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 303 по описа за 2009  година и за да се произнесе взе предвид следното:     Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия З. Н. К. срещу решение № 95/ 07.04.2009 г. по внохд № 77/09 г. на Софийския апелативен съд. С жалбата, поддържана от защитата на подсъдимия в съдебно заседание се прави оплакване на допуснати съществени процесуални нарушения, довели до неправилното му осъждане при липса на доказателства за авторството на престъплението- касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК. Изложени са доводи и за явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че изводите на въззивния съд относно авторството на престъплението са правилни и жалбата следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл.347 НПК установи следното:   С присъда № 248/ 27.10.2008 г. по нохд № 746/ 07 г. Благоевградският окръжен съд признал подсъдимия К за виновен в това, че на 12.06.2007 г., при условията на опасен рецидив, без надлежно разрешение разпространил 10 дози хероин с общо тегло 0.586 гр. на стойност 52.74 лв. и на основание чл.354а ал.2 изр.2 пр.3 т.4 вр. ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. А НК го осъдил на шест години лишаване от свобода и глоба в размер на 30 хиляди лева. С обжалваното решение Софийският апелативен съд изменил присъдата, като намалил наказанието лишаване от свобода на пет години и глобата на 20 хиляди лева.   Жалбата е неоснователна. Оплакванията се мотивират с доводи за едностранно и неточно обсъждане на доказателствата. Ценени са единствено гласните доказателствени средства, които са в полза на обвинението и са игнорирани показанията на свидетелите, които подкрепят обясненията на подсъдимия. Твърди се, че въззивният съд не е отговорил на направените възражения на защитата, като така е ограничил правото му на защита. Върховният касационен съд намира, че контролираната инстанция е изпълнила задълженията си да извърши цялостна проверка на първоинстанционната присъда и е изложила подробни съображения защо намира за безспорно установени фактите, както са отразени в обвинителния акт и са възприети от Благоевградския окръжен съд. Гласните доказателствени средства са подложени на внимателен анализ, като са съпоставени помежду им двете групи свидетелски показания. Софийският апелативен съд е констатирал наличните противоречия в свидетелските показания и в съответствие с изискванията на процесуалния закон е посочил кои от тях кредитира като достоверни и защо отхвърля другите. Липсва тенденциозност и необективност в доказателствения анализ, който е подчинен и на правилата на логиката. Подробните и последователни показания на свидетелите М. Х. , К. Х. , С. , И. , С. и Ж. , съпоставени помежду им и подкрепени от протокола за доброволно предаване, разпечатките от проведени телефонни разговори между подсъдимия и братята Х. и неопровергани от част от свидетелите, посочени от подсъдимия са в основата на решението на апелативния съд за безспорна установеност на правно-релевантните факти. Изводите по фактите са резултат от всестранна, пълна и обективна проверка на доказателствената съвкупност, поради което настоящата инстанция не намира нарушения на процесуалните правила по чл.13 и чл.14 НПК при формиране на вътрешното убеждение на съда. Не е допуснато нарушение и по чл.339 ал.2 НПК, тъй като в решението Софийският апелативен съд добросъвестно е обсъдил възраженията на защитата за недоказаност на авторството на престъплението и ги е отхвърлил като неоснователни със задълбочени аргументи. Върховният касационен съд намира за неоснователно оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в отхвърляне на доказателствени искания на защитата. Съдът не е длъжен да уважава всички искания на страната, а само тези от тях, които биха допринесли за изясняване на обективната истина. В случая, въззивният съд мотивирано е отхвърлил искането за преразпит на свидетели, тъй като обстоятелствата, за които такъв се претендира от защитата, са установени от разпита им пред първоинстанционния съд. Отказът не е довел до неправилно изясняване на фактите, поради което не е нарушено правото на защита на подсъдимия. Не е налице и явна несправедливост на наложеното наказание. То е индивидуализирано в рамките на минималното предвидено в законовата норма, като са отчетени смекчаващите отговорността на К. обстоятелства, в това число и влошеното му здравословно състояние. Наложеното наказание съответства на обществената опасност на деянието и подсъдимия, както и на целите по чл.36 НК. При тези съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение       Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА решение № 95/07.04.2009 г. на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 77/09 г.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ: