5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60523 София, 01.11. 2021 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на шести октомври две хиляди двадесет и първа година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова Евгений Стайков изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№185/2021г. и за да се произнесе взе предвид следното : Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. А. М. и М. В. Ч. срещу решение №12073 от 09.10.2020г., постановено по в.гр.д.№1729/2020г. на Софийски апелативен съд, ГО, 14 с-в. в частта му, с която (след частична отмяна на решение №8806/23.12.2019г. по гр.д.№3713/2018г. на СГС, ГО, І-5 състав), са отхвърлени исковите претенции за обезщетение на неимуществени вреди на Д. А. М. за разликата от 120 000лв. до 200 000лв. и на М. В. Ч. - за разликата от 100 000лв. до 200 000лв, ведно със законните лихви, считано от 06.09.2015г. В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и противоречие с формираната съдебна практика. Твърди се, че присъдените от въззивната инстанция обезщетения за неимуществени вреди са в занижен размер и не съответстват на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД като се излагат аргументи за тежестта на понесените от ищците болки и страдаания. Оспорват се изводите на съда, че майката Д. М. е превъзмогнала тежкото си психическо състоянието си след смъртта на дъщеря й Я. Ч. вследствие на раждането на второто дете, че при определяне размера на обезщетението следва да се отчете поведението на пострадалата при произшествието и липсата на упражнен родителски контрол, както и че обезщетението за бащата М. Ч. следва да бъде в по-нисък размер с оглед факта, че след развода с Д. М., същият не е живеел съвместно с починалата. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част, уважаване изцяло на предявените искове с присъждане на разноски за въззивната и за касационната инстанции, както и на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като въззивният състав се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВС, обективирана в т.11 от ППВС №4/68г. по въпроса : „Как следва да се прилага принципа за справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД и какви са критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя?“. В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е представен писмен отговор на касационната жалба от ответното дружество ЗД „Бул Инс“ АД. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на касаторите по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, приема следното: Касационната жалби е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С обжалваното решение въззивният състав от Соофийски апелативен съд е отменил на решение №8806/23.12.2019г., постановено по гр.д. №3713/2018г. на СГС в частта му, с която ответникът ЗД „Бул Инс“ АД е осъден на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) да заплати на ищцата Д. А. М. и на ищеца М. В. Ч. обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на тяхната дъщеря й Я. Ч., настъпила при ПТП на 06.09.2015г. съответно за сумата над 120 000лв. до 200 000лв. за ищцата Д. М. и за сумата над 100 000лв. до 200 000лв. за ищеца М. Ч. като вместо това е постановил отхвърляне на исковите претенции за посочените разлики. С въззивното решение е потвърдено решението на СГС в останалата му обжалвана от застрахователното дружество част. Въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на исковата претенция на Д. М. до размер на сумата от 120 000лв. и на исковата претенция на М. Ч. до размер на сумата от 100 000лв. и с което е прието, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат, не е обжалвано от застрахователя и в тази му част е влязло в сила. В тази връзка със сила на пресъдено нещо между страните е установено, че е ангажирана (при липса на съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД), отговорността на ЗД „Бул Инс“ АД по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за обезщетяване на претърпените от ищците неимуществени вреди, резултат на смъртта на тяхната дъщеря Я. Ч., настъпила при ПТП на 06.09.2015г. на път ІІ-53, между [населено място] и [населено място], по изключителната вина на застрахования при ответното дружество към датата на злополуката по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ водач на л.а. „Пежо 307“ с ДК № У 99 72 АМ“ – В. К. К.. В обжалваното решение е посочено, че от показанията на свидетелите И. (сестра на ищцата) и Ч. (втора съпруга на ищеца) се установява, че ищцата Д. М. е приела изключително тежко вестта за смъртта на дъщеря си като два дни след катастрофата е била в състояние на шок, пиела хапчета, била е неадекватна и изглеждала така, сякаш не знае къде се намира. Ищците са били разведени от четири години като по време на злополука ищцата живеела заедно с дъщеря си Я., за която се е грижила и към която е била силно привързана. След смъртта на дъщеря си ищцата била депресирана до степен за мисъл за самоубийство. Две - три години след катастрофата ищцата срещнала сегашния си съпруг, от който вече е родила дете. Била е притеснена от тази бременност, защото лекарите я предупредили, че е рискова, пиела е хапчета за задържане, често ходела на прегледи в София, лежала по болници. Макар впоследствие отново да е станала майка, ищцата не е преживяла смъртта на Я., всеки ден става с мисълта за нея, вечер отново мисли за нея като постоянно се тревожи и се страхува за живота на новороденото си дете. Ищецът също тежко е приел смъртта на дъщеря си, която била „негова слабост“, тъй като приличала на него. Независимо, че имал отделно семейство и че не е живеел в едно домакинство с Я., ищецът дълго време не е бил на себе си, съсипан от трагичната загуба. Преди катастрофата е бил весел човек, а понастоящим се е затворил в себе си, не иска да контактува с други хора, вътрешно страда, но се опитв да не го показва като непрекъснато търси нещо, с което да се занимава, за да не мисли за дъщеря си. За да определи дължимия размер на обезщетенията - съответно от 120 000лв. за ищцата и 100 000лв. за ищеца, въззивният състав е отразил, че следва да бъдат разграничени вредите на бащата (който от 2011г. не е живеел съвместно с починалата и е създал свое второ семейство), от вредите на майката, (която е живеела с дъщеря си в едно домакинство). Съдът е отчел, че майката и дъщеря й са били изключително близки, че майката тежко е преживяла смъртта на детото, че е била в състояние на шок, пиела е хапчета и е била неадекватна. От друга страна въззивният състав е приел, че понастоящем ищцата е превъзмогнала това състояние - създала е второ семейство и е родила второ дете. Отделно според съда в случая следва да се отчете и поведението на пострадалата, (въпреки липсата на доказано пълно и главно съпричиняване), която на 14 години се е намирала в компанията на свои приятели в лек автомобил, управляван със скорост от 167 км/ч. от неасекватен шофьор, при това без поставен предпазен колан, като съгласно мотивите на присъдата е правела видеоклипове по време на движение. В решението е акцентирано върху факта, че ПТП е настъпило вечерта в 21.15ч., когато се предполага, че Я. следва да е вкъщи т.е. очевидно е била оставена без правилно упражнен родителски контрол. Подчертано е, че видно от мотивите на присъдата само в рамките на този ден компанията преминавала за четвърти пореден път разстоянието между Ямбол и С. и обратно, с единствената цел да пият кафе в съседния град и да се разходят там. Настоящият състав намира, че не е налице поддържаното от касаторите основание по чл.280, ал.2, предл..3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017г.), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК. Обжалваното решение не е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Отделно следва да се има предвид, че в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите не излагат съображения за очевидна неправилност на въззивното решение, различни от тези, с които обосновават неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК. Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Настоящият състав намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му от касаторите част на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК във връзка с поставения в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос относно критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застраховател с оглед приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Въпросът е от значение за правния спор и е решен от въззивния състав в противоречие с указанията в ППВС №4/1968г. В т.11 от посоченото постановление е прието, че „при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди като в мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства както и значението им за размера на неимуществените вреди“. Според Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно ; то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението като при причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. Без да препраща към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл.272 ГПК, при определяне размера на дължимите обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд се е задоволил да отрази единствено, че майката тежко е преживяла смъртта на детето, че е била в състояние на шок, пиела е хапчета и е била неадекватна, но не е обсъдил свидетелските показания относно физическия и битов дисконфорт на ищцата, пред периода, следващ злополуката. В мотивите на решение не са отразени каквито и да е обстоятелства, релевантни за определяне на дължимото на бащата обезщетение за неимуществени вреди по смисъла на разясненията, дадени в т.11 на ППВС №4/1968г. Изложените от съда аргументи, обусловили извод за обезщетения в по-нисък размер от този, присъден от първата инстанция, биха могли евентуално да бъдат взети предвид при определяне размера на обезщетението (не в контекста на възражение за съпричиняване), но не покриват изискването съдът да вземе под внимание всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, както и да посочи значението им за техния размер. Касаторите не дължат заплащане на държавна такса за производството по чл.290, ал.2 ГПК на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение №12073 от 09.10.2020г., постановено по в.гр.д.№1729/2020г. на Софийски апелативен съд, ГО, 14 с-в. Делото да се докладва на Председателя на IІ-ро ТО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: