- 7 -
РЕШЕНИЕ
№ 288
гр. София 15.03.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 23.09.2 015 (двадесет и трети две хиляди и петнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 2640 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по повод на подадена от И. Б. А. срещу решение № 55/13.02.2015 година на Окръжен съд Враца, постановено по гр. д. № 26/2015 година, касационна жалба с вх. № 2154/16.03.2015 година.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, а също така се твърди същото е постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поискано е решението на Окръжен съд Враца да бъде отменено с произтичащите от това последици.
Ответницата по касационната жалба С. Г. М. не е подала отговор на същата като не е изразила становище по допустимостта и основателността й.
И. Б. А. е бил уведомен за обжалваното решение на 19.02.2015 година, а подадената от същия касационна жалба е с вх. № 2154/16.03.2015 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК и е подадена от надлежна страна.
Обжалваното решение на Окръжен съд Враца е постановено по реда на чл. 127, ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 9 от СК. С него е изменен реда за упражняване на родителските права по отношение на малолетната Б. И. А., определен с решение № 3/14.01.2013 година на Районен съд Оряхово, постановено по гр. д. № 548/2012 година. С последното упражняването на родителските права по отношение на Б. И. А. е било предоставено на бащата И. Б. А., като на майката С. Г. М. е бил определен режим на лични отношения с детето и същата е осъдена да му заплаща ежемесечна издръжка в размер на 72.00 лева, считано от 03.10.2012 година, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпването на обстоятелства водещи до нейното изменение или прекратяване. С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Враца е приел, че е налице изменение на обстоятелствата, при които е постановено решение № 3/14.01.2013 година на Районен съд Оряхово, постановено по гр. д. № 548/2012 година и с оглед на тази своя преценка е изменил режима на упражняването на родителските права по отношение на малолетната Б. И. А.. С това решение упражняването на родителските права по отношение на малолетната Б. И. А. е предоставено на майката С. Г. М., а на бащата И. Б. А. е определен режим на лични отношения с детето като същият е осъден да му заплаща ежемесечна издръжка в размер на 90.00 лева, считано от датата на влизане на решението в сила, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства водещи до изменението й или до навършване на пълнолетие на детето. Според състава на Окръжен съд Враца промяната на обстоятелствата е свързана с грижата и отношението на И. Б. А. към детето. Прието е, че под грижа за детето се разбират личните усилия на родителя във връзка с отглеждането му, проявените от него лични възпитателски похвати по оформянето на личността на детето. Затова детето трябва да се отглежда от този родител, който лично се грижи за него. Прието е, че през половината от 2013 година и през по-голямата част от 2014 година А. е бил извън страната, през което време грижи за детето са се полагали от неговите дядо и баба по бащина линия. Помощта на последните е била само допълнително обстоятелство, което според въззивният съд, може да подпомогне родителя. Според този съд е недопустимо грижите за детето да се предоставят само на трети лица за продължителен период от време при положение, че другия родител живее в страната и то в близко населено място до местоживеенето на детето и има желание, морални качества и финансови възможности да се грижи за него. Освен това съставът на Окръжен съд Враца е достигнал до извода, че за времето след януари 2013 година и към момента, роднинския кръг на бащата и самият той във времето, в което пребивава в България, са формирали у детето страх да изразява свободно и без задръжки отношението си към другия родител. Върху естествените чувства на Б. И. А. на любов и привързаност към майка й е било въздействано целенасочено в дълъг период от време, от страна на бащата и роднинския му кръг. Това е допринесло за нарушаване доверието на детето към майката, като е накърнена възможността двете да общуват пълноценно.
С постановеното по делото определение № 849/30.06.2015 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса: обстоятелството, че родителят, на когото е възложено упражняването на родителските права отсъства от страната за период от време, поради полагане на труд в друга държава членка на ЕС и за този период е предоставил на родителите си отглеждането на детето представлява ли изменение на обстоятелствата, при които е определен първоначалния режим за упражняване на правата и може ли да се допусне промяна на режима само въз основа на този факт. По така поставения въпрос трябва да бъде съобразено, че съгласно т. V от ППВС № 1/12.11.1974 година основание за изменение на определения режим за упражняването на родителските права са настъпилите след определяне на иска изменения на обстоятелствата, които съществено засягат интересите на детето. Като такова изменение се разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, който упражнява родителските права, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение. При това изменението може за се дължи както на промяна на обстоятелствата, при които определен първоначалния режим за упражняване на родителските права, така и обстоятелства, които са изцяло нови и са настъпили след този момент. В същия смисъл е и решение № 291/07.11.2012 година, постановено по гр. д. № 115/2012 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., съгласно, което под "изменение на обстоятелствата" се разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъжда дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки. Предвид на това, за да се счете, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 във връзка с чл.172, ал. 2 от СК не е достатъчно да се осъществи промяна в обстоятелствата, които са съществували към момента на определянето на режима на упражняване на личните отношения или да са се осъществили изцяло нови такива, а е необходимо това да се отразява на положението на детето като новите обстоятелства влошават положението на детето при родителя, който упражнява родителските права, или биха се подобрило положението му ако родителските права се предоставят на другия родител. Затова обстоятелството, че родителят, на когото е възложено упражняването на родителските права отсъства от страната за период от време, поради полагане на труд в друга държава членка на ЕС и за този период е предоставил на родителите си отглеждането на детето не представлява само по себе си основание за изменение на определения режим за упражняването на родителските права върху детето. За да се допусне такова изменение е необходимо да се установи и втората предпоставка за това, а именно, че това обстоятелство се отразява на положението на детето като води до влошаването му при родителя, който упражнява родителските права или че то би се подобрило положението, ако родителските права се предоставят на другия родител. В този смисъл е и практиката на ВКС обективирана в решение № 165/04.07.2014 година, постановено по гр. д. № 6469/2013 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., съгласно, което обстоятелството, че родителят, на когото след развода е предоставено упражняването на родителските права не полага лично грижите по отглеждането и възпитанието на детето, а ги е предоставил на своите родители, като е заминал извън страната, не представлява самостоятелно основание за изменение на постановените по-рано мерки относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на роденото от брака непълнолетно дете и за определянето на нови. В тази хипотеза материалноправните изисквания на чл. 59, ал. 9 от СК се осъществяват, само ако честотата и продължителността на отсъствието на този родител влошават положението на детето или ако новото разрешение би подобрило неговото положение
С оглед на така дадения отговор на правния въпрос, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че обжалваното решение е неправилно по следните съображения:
Видно от представеното по делото удостоверение за раждане № 482571/08.07.2002 година, издадено въз основа на акт за раждане № 88/08.07.2002 година на [община], И. Б. А. и С. Г. М. са родители на Б. И. А., [дата на раждане] . С решение № 3/14.01.2013 година на Районен съд Оряхово, постановено по гр. д. № 548/2012 година упражняването на родителските права върху малолетното дете Б. И. А. е било предоставено на бащата И. Б. А., а на майката С. Г. М. е бил определен режим на лични отношения с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 до 18.00 часа, както и един месец през лятото-юли или август, когато бащата не е в платен годишен отпуск. Със същото решение С. Г. М. е осъдена да заплата на малолетната Б. И. А., чрез нейния баща И. Б. А., месечна издръжка в размер на 72.50 лева, считано от датата на предявяването на иска 03.10.2012 година, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане или до настъпването на обстоятелства за нейното прекратяване или изменяне.
С искова молба от 27.02.2014 година С. Г. М. е поискала по реда на чл. 127, ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 9 от СК да бъде изменен определения с посоченото решение режим на упражняване на родителските право по отношение на малолетното дете. Искането се основава на твърденията й, че малко след постановяване на решението И. Б. А. е заминал отново за Република Италия, където работела и неговата майка като е оставил детето на грижите на дядо му. Твърди се, че от 2009 година И. Б. А. е почти непрекъснато извън страната. Б. И. А. живеела повече от година без родителски грижи и надзор, като при това се е грижила не само за себе си, но и за своя дядо. Освен това С. Г. М. е твърдяла, че върху детето се упражнява психическо въздействие от страна на бащата, който насажда в детето неприязън към нея. До тези изводи М. стигнала след разговорите си с детето, както и с оглед на факта, че тя не иска или се страхува да дойде при нея, в нейното жилище, през дните, определени от съда за личен контакт. Тези свои твърдения М. подкрепя с показанията на разпитаните по делото свидетели Л. И. М. (нейна майка) и Д. Г. Д.. Първата твърди, че три пъти е придружавала дъщеря си до жилището на И. Б. А., за осъществяването на режима на личните отношения с детето. Първият път А. е бил в жилището, но останалите два пъти го е нямало, като това е било през 2014 година. Свидетелката твърди, че когато са говорили с детето, то е казвало, че ще дойде да поседи в дома на М. два три дена, но след като говори с баща си вече не искало. Самият И. Б. А. бил вдигал скандали, когато те отивали да видят детето. Според свидетелката причината за това била, че детето се привързвало към нея и към майка си, като тя мисли, че причината то да не идва при тях е, че се страхува от баща си, тъй като е казвало, че той ще го спре. Вторият свидетел е придружавал М. до [населено място] през февруари 2014 година, по повод осъществяването на режима й на лични отношения с детето, като при този случай И. Б. А. не си е бил в къщи и детето е приело много добре майка си. Самият свидетел не е присъствал на срещата, а е останала извън жилището. Същият твърди, че от негови колеги, които са придружавали С. Г. М. в други случаи, знае, че А. налитал на бой и се заканвал с разни работи, но какви точно не му е известно. Твърди, че С. Г. М. не е взела детето, тъй като не и го давали. В друг случай свидетелят е придружил М. да [населено място], където освен другите си ангажименти, ответницата по касацията посетила училището на детето, но директорката й отказала контакт с него под предлог, че бащата щял да се сърди.
В обясненията си по чл. 176 от ГПК, дадени в съдебното заседание проведено на 06.02.2015 година, И. Б. А. не е отрекъл обстоятелството, че пътува извън страната. Посочил е, че през 2014 година това е станало два пъти за по два месеца. А. е обяснил, че пътуванията му извън страната са свързани с полаган от него труд, обикновено в строителството. Това се е налагало с оглед осигуряването на средства за издръжка на семейството. В тази връзка е излизал извън страната и през 2013 година като не може да си спомни точните периоди, но това било два или три пъти, пак за по два месеца. Майката на А. също е работила като сезонен работник в Република Италия, като се е редувала със сина си. Не е имало период от време, в който А. и майка му да са били едновременно извън страната. През цялото време в жилището е бащата на касатора, при който се грижи за детето като при него постоянно имало човек. В същия смисъл са и показанията на разпитаната по делото свидетелка В. Д. Д. (майка на касатора), като същата твърди и това, че детето не иска да говори с майка си. Последната искала А. да води детето при нея в дните определени за упражняване на режима на личните отношения. Според разпитаната по делото свидетелка Т. Б. П. е имало случай, при който детето не е пожелало да отиде с майка си, като не желае да я посещава в населеното място, където М. пребивава.
Обстоятелството, че И. Б. А. е напускал пределите на Република България през 2013 и през 2014 година се потвърждава и от представените в хода на производството постановление от 08.07.2013 година за отказ да се образува досъдебно производство на Районна прокуратура П., постановено по преписка вх. № В-3377/2013 година и друго такова от 17.06.2014 година, постановено по преписка вх. № В-1082/2014 година по описа на същата прокуратура. От постановление от 18.05.2011 година за отказ да се образува наказателно производство, постановено по преписка № 6861/2010 година на Районна прокуратура П. обаче е видно, че тези напускания са периодични и началото им е от преди постановяването на решение № 3/14.01.2013 година на Районен съд Оряхово, постановено по гр. д. № 548/2012 година, като продължават и към сегашния момент. С оглед на това продължаващите напускания на страната от А. за определени периоди от време, сами по себе си те не могат да бъдат счетени за нови такива по смисъла на т. V от ППВС № 1/12.11.1974 година и да послужат като основание за изменение на определения с решение № 3/14.01.2013 година на Районен съд Оряхово, постановено по гр. д. № 548/2012 година начин за упражняване на родителските права по отношение на детето Б. И. А.. От събраните по делото доказателства не може да бъде прието за установено, че честотата и продължителността на отсъствията на И. Б. А. от страната е такава, че го поставя в невъзможност да ефективно да упражнява родителските права по отношение на детето Б. И. А.. Същевременно не е установено и това, че тези отсъствия са довели до влошаване на положението на детето. От показанията на двамата свидетели Л. И. М. и Д. Г. Д. не следва такъв извод, а той не може да бъде направен и от останалите събрани по делото доказателства. Показанията на свидетеля Д. са свързани с впечатленията му от двата случая, при които е придружавал С. Г. М. до [населено място], поради което от тях не могат да бъдат правени конкретни изводи за състоянието на детето и положението, в което същото се намира. От друга страна показанията на са във връзка с това, че А. е напускал територията на страната, но в тях липсват данни как тези отсъствия са се отразявали на детето. Видно е от приложения по делото социален доклад на отдел „Закрила на детето” при ДСП [населено място], между Б. И. А. и баща й съществува силна емоционална връзка като А. проявява интерес и притежава необходимите родителски качества, за да се справи с отглеждането и възпитанието на детето. Пред социалния работник Б. И. А. е изявила желание и занапред да остане да живее при баща си, където се чувства сигурна и спокойна. Това си желание Б. И. А. е потвърдила при изслушването й по реда на чл. 59, ал. 6 от СК и чл. 15, ал. 1 от ЗЗдет, проведено в съдебното заседание на 08.09.2014 година, при което е присъствал и изготвилия доклада социален работник, който е заявил, че няма данни детето да е повлияно от чуждо мнение. Наистина съдът не е обвързан от изразеното от детето желание, но в случая то е в съответствие със събраните по делото доказателства. Не са събрани доказателства периодичните отсъствия от страната на бащата, които не са самоцелни, а са свързани с осигуряването на средства за семейството, да са довели до невъзможност той да осъществява ефективно предоставените му с решение № 3/14.01.2013 година на Районен съд Оряхово, постановено по гр. д. № 548/2012 година родителски права върху детето Б. И. А., нито да са довели до влошаване на положението на детето. Същевременно няма и доказателства, че исканата от С. Г. М. промяна би довела до подобряване на това положение. Такъв извод не може да бъде направен от представения по делото социален доклад на отдел „Закрила на детето” при ДСП [населено място], тъй като същият възпроизвежда твърденията на ответницата по касацията, а от частта му за задоволяване на жилищните нужди, той не установява по-добро положение от това, при което се отглежда детето в [населено място]. Предвид на това и доколкото не са установени други изменения на обстоятелствата, при които е постановено решение № 3/14.01.2013 година на Районен съд Оряхово, постановено по гр. д. № 548/2012 година, то искът по чл. 127, ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 9 от СК е неоснователен.
Съгласно т. V от ППВС № 1/12.11.1974 година отчуждаването на детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия родител също представлява основание за изменение на режима на упражняване на родителските права. В исковата си молба С. Г. М. се е позовала на това обстоятелство, но то е останало недоказано. Контактите на свидетелка В. Д. Д. с детето Б. И. А. са епизодични, поради което въз основа на впечатленията на свидетелката от тях не може да бъде направен извод, че детето е настройвано срещу майката. При това свидетелката не възпроизвежда конкретни факти за въздействие върху детето и за отчуждаването му от майката, а излага свои изводи за това. Евентуалното противопоставяне на бащата детето да пребивава за определен период от време при майката, извън определения от съда режим на лични отношения, не може да бъде квалифицирано като настройване на детето срещу М., доколкото е в съответствие със съдебното решение. При това бащата и детето живеят в [населено място], докато М. живее в [населено място], [община]. Разстоянието между двете населени места затруднява осъществяването на режима на личните отношения камо М. не може да изисква от А. всеки път да осигурява присъствието на детето в [населено място] за осъществяване на режима на личните и отношения или пък да оставя детето да се придвижва само до това населено място и обратно. Без съгласието на баща си Б. И. А. не може да отиде и да пребивава за неопределено или определено време в дома на майка си, поради което то не може само да предприеме това действие, дори и да не изпитва страх от баща си. Както се посочи по-горе обаче неговото противопоставяне в този случай не може да се тълкува като настройване на детето срещу майката. Що се отнася до показанията на свидетеля Д. Г. Д. то същите са неконкретни и въз основа на тях не могат да се направят изводи за причините за поведението на директорката на училището. От друга страна влошените отношения между страните по делото, за които твърдят и двамата свидетели, сами по себе си не са достатъчни да се приеме, че И. Б. А. отчуждава Б. И. А. от майка й.
Предвид на изложеното така предявеният от С. Г. М. срещу И. Б. А. иск по чл. 172, ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 9 от СК за изменение на режима на упражняването на родителските права върху детето Б. И. А., определен с решение № 3/14.01.2013 година на Районен съд Оряхово, постановено по гр. д. № 548/2012 година е неоснователен и трябва да бъде отхвърлен. Това налага обжалваното решение на Окръжен съд Враца да бъде отменено и да се постанови друго, с което искът да бъде отхвърлен. С оглед изхода на делото С. Г. М. ще трябва да заплати на И. Б. А. сумата от 745.00 лева разноски по делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА изцяло решение № 55/13.02.2015 година на Окръжен съд Враца, постановено по гр. д. № 26/2015 година и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. Г. М. от [населено място], [община], [улица], с Е. [ЕГН] срещу И. Б. А. от [населено място], област Враца, [улица], с Е. [ЕГН] иск по чл. 172, ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 9 от СК за изменение на режима на упражняването на родителските права върху детето Б. И. А. с Е. [ЕГН], определен с решение № 3/14.01.2013 година на Районен съд Оряхово, постановено по гр. д. № 548/2012 година.
ОСЪЖДА С. Г. М. от [населено място], [община], [улица], с Е. [ЕГН] срещу И. Б. А. от [населено място], [улица], с Е. [ЕГН] СУМАТА ОТ 745.00 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2. |