Р Е Ш Е Н И Е
№ 46
гр. София, 25.03.2019 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря Р. Иванова .
при участието на прокурора Раева
изслуша докладваното от съдията Е.Томов гр.д № 1651/2018г и съобрази следното
Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Прокуратурата на Р.България,чрез прокурор от Пловдивска апелативна прокуратура срещу решение №20 от 05.02.2018г по в.гр.дело № 640/2017г. на Пловдивски апелативен съд , с което е потвърдено решение от 29.09.2017г по гр.д № 59/2017г на Старозагорски окръжен съд, присъдил поискано от Т. В. Г. обезщетение за неимуществени вреди по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ в пълния размер на иска от 30 000 лева.
Въззивният съд на свой ред е приел за установена описаната в исковата молба фактическата обстановка, обуславяща отговорност на държавата за веди от незаконно обвинение в извършване на престъпление , за което ищцата е оправдана с влязла в сила присъда.С постановление от 11.12.2012 година на Следствения отдел на специализираната прокуратура Г. е била привлечена като обвиняема по досъдебно производство и спрямо нея била взета марка за неотклонение „подписка“.След приключване на разследването,на 28.12.2012 година бил изготвен обвинителен акт и внесен за разглеждане в Специализирания наказателен съд , образувано е НОХД № 2208 от 2012г , като на 04.03.2013 година е било одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство по отношение на една от обвиняемите. Наказателното производство е продължило спрямо останалите четирима подсъдими, между които и ищцата. След като НОХД № 2208/2012 година на СпНС е било разпределено за разглеждане от нов състав, същото е прекратено на 18.03.2013 и върнато на Специализираната прокуратура за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.На 08.08.2013 година по посоченото досъдебно производство на ищцата е било повдигнато ново обвинение.Специализираната прокуратура е изготвила нов обвинителен акт, който внесла в съда и било образувано НОХД № 1309/2013 година,по което с определение е одобрено още едно споразумение за прекратяване на наказателното производство ,по отношение на друго обвиняемо лице. По този начин производството останало висящо по отношение на ищцата и останалите трима подсъдими.След одобреното споразумение делото продължило с нов съдебен състав,като с присъда от 26.11.2014 година ищцата е била призната за невинна по повдигнатото обвинение и оправдана.Присъдата е потвърдена изцяло по ВНОХД №38/2015 по описа на СпНС,като по този начин на 17.06.2015г ищцата Г. е изцяло оневинена и оправдана. Тя е била служител на МВР и е изпитвала чувство на унижение и срам, колегите променили отношението си към нея, съмнявали се. В тази насока са показанията на изслушаните свидетели. Влошило се здравословното й състояние.По тези твърдения въззивният съд е изтъкнал ,че от събраните доказателства – писмени и гласни ,първоинстанционният съд правилно е достигнал до извод за понесени вреди и предвид личността на ищцата - служител към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР както и от отражението,което повдигнатото обвинение е дало върху цялостното и битие, обосновано е присъдено обезщетение от 30 000лв,с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД .По отношение на оплакванията за завишен размер на обезщетението ,поддържани от Прокуратурата е изтъкнато, че същите са неоснователни предвид негативите в личния и професионален живот на ищцата ,както и че тя е служител в органите на МВР, което „ води до отрицателна нагласа на обществото към правораздавателните органи”.
Касационната жалба на Прокуратурата съдържа искане за отмяна на решението като постановено в съществено нарушение на съдипроизводствени правила необоснованост и незаконосъобразност , при накърняване на принципа в чл. 52 ЗЗД за справедливо обезщетение, поради необоснованото завишаване на същото без да се обсъдят всички релевантни обстоятелства. Не е преценен в конкретна степен ефекта на обвинението, това че ищцата е била служител на трудов договор,който не е бил прекратен и обвинението не е произвело твърдяното злепоставяне, няма отражение върху здравословното състояние и спрямо ищцата е наложена най-леката мярка за неотклонение.
В отговор ответницата по жалбата,чрез пълномощника адв.П.П. оспорва жалбата на Прокуратурата на РБ като неоснователна.Съобразени са установените факти ,въззивният съд се е солидаризирал с изводите на първата инстанция , поради това се е въздържал от детайлен анализ на доказателствената съвкупност, но не може да се приеме,че не е извършена пълна оценка на доказателствата.Изтъкват се влезли в сила решения на ОС Пловдив за случаи , при които от обвиненията са увредени и обезщетявани служители на МВР и обезщетения са присъждани в значително по- високи размери.
С определение №807 от 27.11.2018г настоящият състав на ІІІ г.о на ВКС е допуснал до разглеждане касационната жалба на основание чл. 280 ал.1 т. 1 от ГПК по въпроса за прилагането на критерия за справедливост в чл. 52 ЗЗД в хипотеза на чл. 2 ал. 1 т.3 от ЗОДОВ.Противоречие с практиката на ВКС е констатирано поради това,че въззивният съд не е посочил кои от указаните в ППВС№4/1968г групи обстоятелства са взети предвид при решаващата му дейност.
По въпроса, обусловил допускане на решението до касационно обжалване, Върховен касационен съд изтъква трайно установената своя практика в т.ІІ от ППВС № 4/1968г и постановена по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС в реш. №350 от 2011г по гр.д №1382/2010г на ІV г.о, реш.№70 от 2012г по гр.д № 748/2011г ІІІ г.о,реш. № 158 от 2012г по гр.д № 708/2011г ІV г.о.,реш.№187 от 03.12.2015г по гр.д №829/2015г ІІІ г.о, решение №59 от 2016г по гр.д №3340/2015г ІІІ г.о, реш. №215/2014г по гр.д №1287/2014г на ІІІ г.о, реш № 182/2016г по гр.д № 1331/2016г ІІІ г.о по прилагането на чл.52 ЗЗД, съгласно която практика, споделяна и от настоящия състав на ВКС въззивният съд следва да обоснова критерия на чл. 52 ЗЗД не абстрактно , а въз основа на конкретните обстоятелства , които собствено преценява като решаващ съд. Обсъжда се конкретното проявление на претендираните вреди и относимите обстоятелства , като тежестта и характера на повдигнатото обвинение,неговата продължителност,принудителните мерки за неотклонение и ограничения и как са се отразили те на личността, без да отдава изолирано или прекомерно значение на едни от тях за сметка на други.Преценява се и степента на вредоносния ефект от обвинението върху социалната,професионалната, или друг вид реализация на лицето, отчита се каква е била същата преди,по време и след приключване на наказателното производство.Връзката на тези факти с наказателното преследване за извършено престъпление по служба е предпоставка да се преценят конкретно и обезщетят съответно накърнените морални ценности от злепоставящото въздействие на незаконното обвинение върху личността.
По касационната жалба .
Въззивно решение на Пловдивски апелативен съд е в противоречие с практиката на ВКС относно задължението на съда да прецени кръга обстоятелства при определяне на обезщетението по справедливост.Обстоятелствата,които конкретно е следвало да бъдат преценени във връзка с размера на обезщетението за вреди в случая , са следните :
Макар и назначена на трудов договор и на работа , свързана с прием на документи (ЛРТП) ,от 2010г. ищцата Г. е служител в системата на МВР и воденото наказателно производство е било във връзка с нейното длъжностно качество,като обвинението е злепоставящо. Обвинението (по постановлението от 08.08.2013г на СО при Специализирана прокуратура ) е по чл. 321,ал.3, пр. второ и пр. 4, вр чл.2 НК в това ,че ищцата Г., заедно с други обвиняеми , вкл. длъжностни лица за периода от 01.02.2010г до 08.02.2012г е участвала в организирана престъпна група, създадена с корстна цел и за извършване на престъпления по чл.308, ал.3,т.2,вр. ал.2 НК,по чл.311 НК и др. Първоначално обвинението , предявено с постановлението от 11.12.2012г е било за същото престъпление , включващо период от 2009-2011г. Обвинението е тежко наказуемо при така поддържаната квалификация,с участие на длъжностно лице в организирана престъпна група(ОПГ) .Наложената мярката за неотклонение е подписка и не е променяна .По първоначалното обвинение е образуваното НОХД № 2208 от 2012г на СпНС, прекратено на 18.03.2013 и върнато на Специализираната прокуратура за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. По внесения отново обвинителен акт е образувано НОХД № 1309/2013 година , по което наказателно дело с присъда от 26.11.2014 година ищцата е била призната за невинна по повдигнатото обвинение и оправдана от съда на първа инстанция. Присъдата е потвърдена изцяло по ВНОХД №38/2015 по описа на СпНС и влязла в сила на 17.06.2015г.Ищцата тогава е на 45 години, работи в системата на МВР от 2010г.и понастощем, не е разследвана за други престъпления и е с чисто съдебно минало. Заявените с иска вреди са резултатни от притеснението огорчението,срама и унижението, които ищцата е изпитала.
Налага се изводът за претърпяна неимуществена вреда,изразила се в накърняване на частта и професионалната репутация на ищцата като честен и отговорен служител,както и понесени негативни психически изживявания,преживян стерс и безпокойство, предизвикани от обвинението.С участие на ищцата са провеждани следствени действия-разпознаване,от което тя се е почувствала унизена.Колегите по служба са отбягвали контакти с нея, под съмнение са били поставени интегритетът и професионалните й качества. Съпругът на ищцата също е полицейски служител в криминалния отдел на същата Дирекция ,което не е спорно.Това е увеличило напрежението както у дома,така и в службата.
Следва обаче да се отчете и конкретната проява на вредите, засвидетелствана в показанията на изслушаните от първоинстанционния съд двама свидетели,която проява не обуславя извод да е била засегната социалната и професионална реализация на ищцата в тежка степен, с необратими последици. Воденото разследване не е разгласявано.Ищцата е продължила да изпълнява трудовите си задължения като системен оператор в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора и към датата на завеждане на исковата молба продължава да заема същата длъжност.
Нервното напрежение,огорчението,безпокойството и стреса,причинен от воденото наказателно разследване несъмнено се е отразило негативно на ищцата,която към 2013г е на 43 години.Тогава Г. е имала и здравословни проблеми,като нейните заболявания,съгласно представените епикризи,не обуславят извод да са предизвикани от обвинението и причинно свързаните с него притеснения .
При степента на засягане на моралните ценности и неимуществени права предвид факта каква е била длъжността и работата на ищцата и в какво е обвинена, обстоятелствата не обуславят определения от съдилищата размер на обезщетение от 30 000 лева, включително като се съобрази завишената чувствителност и човешка реакция спрямо незаконни обвинения към лице на длъжност в системата на МВР Следва да се отчете недългата продължителност на наказателното преследване от две години и няколко месеца , вкл. наложената на ищцата най-лека мярка за неотклонение ”подписка„ и в решаваща степен обстоятелството, че ищцата е продължила да изпълнява работата си . Негативният ефект на незаконното обвинение при ищцата е понесен в една активна от гледище на трудовата реализацията възраст,но на практика разследването не е попречило на тази реализация. Претърпените вреди ,без да се подценява това ,че ищцата е била служител в Пътна полиция и е водено разследване от специализирани органи,не се изразяват в загуба на социален и професионален статус и обществено злепоставяне на лицето извън запознатите със случая служебни лица и колеги, както вече се изтъкна. Неправилно въззивният съд е приложил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД като без да изложи конкретни и относими към фактите съображения, е определил завишено по размер обезщетение в нарушение на обществения критерии за справедливост,предвид икономическите условия в страната.
Като се вземе предвид тежестта на обвинението и неговата продължителност в конкретния случай ,също така отражението му върху личността и професионалното положение на ищцата - както са установени в конкретна степен по делото , справедливият размер на обезщетението а неимуществени вреди според настоящата инстнация възлиза на 10 000 лева. Този размер удовлетворява най -пълно общественият критерии за справедливост при съществуващите в страната обществено – икономически условия на живот и с оглед конкретните обстоятелства по делото , репарира вредите .
Предвид гореизложеното, оплакванията в касационната жалба на Прокуратурата на РБ за неправилно присъдено от въззивния съд обезщетение в размер на сумата 30 000 лева като незаконосъобразно завишено,са частично основателни.За разликата до претендирания и присъден от съдилищата размер искът следва да се отхвърли ,тъй като обезщетение над посочения размер би се явило прекомерно. Неоснователни са доводите на ищцата в отговор на касационната жалба ,че вредите за нея като служител на МВР обуславят като справедлив претендирания размер на обезщетение.Действително,при определени професии,за които очакванията изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване на законите са изключително завишени, незаконното обвинение може да има по- силно негативно отражение върху неимуществената сфера, но това не подкрепя довод ,че присъждани в такива случаи по-високи обезщетения са ориентир и за настоящия случай. За всеки отделен случай се преценява действителното отражение на незаконното обвинение във всички сфери на живот на обвиняемия ,дискредитирането на личността , засягането на авторитета ,преценява се в каква степен обвинението е попречило на професионалната реализация и кариерното развитие,поради това конкретната преценка на обстоятелствата в случая не обосновава претенциите до размера,присъден от съдилищата .
Поради несъвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на въззивния съд по въпроса за дължимия размер на обезщетението, решението на Пловдивски апелативен съд в една част следва да се отмени и да се постанови по същество решение, с което искът на основание чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ да се отхвърли за разликата над сумата 10 000 лева , със законните последици .Лихва върху обезщетението се дължи от момента на прекратяване на наказателното преследване ,в случая от датата 17.06.2015г, както правилно са приели съдилищата.До пълния предявен размер от 30 000 лева претендираното обезщетение е прекомерно завишено, поради това за разликата над 10 000 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На ищцата следва да се присъдят разноски съобразно изхода на спора.От установените разноски за защита по делото, които са в размер на 1798лв за адвокатско възнаграждение , следва да се присъдят 599 лева за всички инстанции ,в тежест на ответника .
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІг.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение №20 от 05.02.2018г по в.гр.дело № 640/2017г. на Пловдивски апелативен съд в частта , с което е потвърдено решение от 29.09.2017г по гр.д № 59/2017г на Старозагорски окръжен съд и Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Т. В. Г. от [населено място] обезщетение на основание чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, за разликата над сумата от 10 000 лева , до размера на сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение,по което е образувано ДП 33/2012г по описа на Следствения отдел при Специализирана прокуратура и н.о.х.д.№1309/2013г на СпНС ,ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 17.06.2015г както и в частта за разноските и вместо това постановява :
ОТХВЪРЛЯ ИСКА , предявен от Т. В. Г. ЕГН [ЕГН] от [населено място] , [улица] ,вх.Б ап.№59 срещу Прокуратурата на РБ ,гр. София бул. Витоша №2 за обезщетение на неимуществени вреди на основание чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ от незаконно обвинение в извършване на престъпление от общ характер,по което е образувано ДП 33/2012г на Следствения отдел при Специализирана прокуратура и за което Т. В. Г. е оправдана с присъда по н.о.х.д.№1309/2013г на СпНС ,влязла в сила на 17.06.2015г В ЧАСТТА за разликата над сумата 10 000 лева , до размера на сумата 30 000 лева .
ПОТВЪРЖДАВА решение №726 от 25.11.2014г по гр.дело № 1053/2014г. на Пловдивски апелативен съд в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ , [населено място] бул. Витоша №2 да заплати на Т. В. Г. ЕГН [ЕГН] от [населено място] , [улица] ,вх.Б ап.№59 сумата 599 лева разноски по делото за всички инстанции .
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: