4 Р Е Ш Е Н И Е 24 гр.София, 09.02. 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова ЧЛЕНОВЕ Емил Томов Драгомир Драгнев при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2419 по описа за 2015 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. М. Д. срещу решение № 7 от 20.01.2015 г., постановено по в. гр. д. № 497 по описа за 2014 г. на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 407 от 14.10.2014 г. по гр. д. № 2386 по описа за 2013 г. на Габровския районен съд за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, отразен в нотариален акт № 99, том І, дело № 86/2013 г. на нотариус С. В., по силата на която И. К. П. е продал на Н. М. Д. правото на собственост върху апартамент № 15, находящ се в [населено място], [улица], заедно с идеалните части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж. Касаторът твърди, че решението на Габровския окръжен съд е необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения, поради което моли настоящата инстанция да го отмени и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Ответницата по жалбата М. И. Р. я оспорва и моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба срещу решението на Габровския окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна/ответник по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена 21 161,10 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 912 от 12.10.2015 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса кога нееквивалентността на престациите води до нищожност на договор за продажба поради противоречие с добрите нрави. За да отговори на въпроса, съдът се съобрази с правната доктрина и трайната и непротиворечива практика на ВКС. Добрите нрави са неписани общовалидни морални норми, които съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките. В решение № 1444 от 4.11.1999 г. по гр.д. № 753/1999 г. на Пето Г.О. на ВКС е посочена нееквивалентността на престациите като конкретен пример за нарушение на добрите нрави, водещо до нищожност на сделката по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД. В това решение липсват критериите, по които съдът преценява кога престациите са нееквивалентни до степен, предизвикваща нищожност на сделката. Такива критерии са необходими, тъй като в противен случай преценката на съда би заменила волята на страните. По този начин би се накърнил принципът на свободата на договарянето/чл.9 от ЗЗД/, защото еквивалентността на престациите поначало се преценява от страните и се съобразява с техния правен интерес. Затова като критерий в съдебната практика е възприета изключително голямата разлика в престациите-в решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр.д. №1208/2009 г. на ІІІ Г.О. на ВКС например е прието, че нищожност има поради дванадесет пъти по-ниската цена от пазарната, а в решение 119 от 22.03.2011 г. по гр.д. № 485 по описа за 2010 г. на І Г.О. на ВКС-при двадесет и осем пъти по-ниска цена. Във второто решение е подчертана необходимостта от значителна липса на еквивалентност в насрещните престации. По абстрактен и принципен начин е формулиран критерият за преценка на значителната нееквивалентност в постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 452 от 25.06.2010 г. по гр.д. № 4277 по описа за 2008 г. на І Г.О. на ВКС. Според това решение съгласно чл.9 от ЗЗД страните имат свобода на договарянето, която се рамкира от приложимите към правоотношението законови разпоредби и от добрите нрави. Законодателят допуска, че цената на недвижимия имот може да бъде по-ниска от данъчната оценка. В същото време понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. ВКС счита, че тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация. Следователно значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност поради противоречие с добрите нрави, е налице, когато насрещната престация е практически нулева. Когато престацията не е толкова незначителна, съдът може само да извършва преценка дали не е налице сделка при явно неизгодни условия, сключена поради крайна нужда/унищожаемост по чл.33 от ЗЗД/, ако такъв иск е предявен. В обобщение-само наличието на нееквивалентност на насрещните престации според представата на съда не е достатъчно, за да се стигне до извода, че сделката е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Известна обективна нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на престациите да се извършва от страните с оглед техния интерес. Следващата степен на нееквивалентност на престациите може да представлява сделка, сключена при явно неизгодни условия и ако страната е в състояние на крайна нужда, порокът би бил унищожаемост по чл.33 от ЗЗД. При най-високата степен на нееквивалентност на престациите съществува такова съотношение, че едната от тях е незначителна и практически нулева. Тогава, ако сделката не е симулативна като прикриваща дарение, тя е нищожна поради противоречие с добрите нрави. От този отговор на въпроса следва, че в настоящия случай покупко-продажбата на апартамента на цена два пъти и половина по-ниска от пазарната стойност на вещта не води до нищожност на сделката поради накърняване на добрите нрави. Ето защо обжалваното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение противоречат на материалния закон, поради което трябва да бъдат отменени и да бъде постановено друго решение за отхвърляне на този иск. Делото следва да бъде върнато на Габровския районен съд за произнасяне по евентуално предявения иск за унищожаемост на покупко-продажбата на основание чл.33 от ЗЗД. Воден от горното, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 7 от 20.01.2015 г., постановено по в. гр. д. № 497 по описа за 2014 г. на Габровския окръжен съд и решение № 407 от 14.10.2014 г. по гр. д. № 2386 по описа за 2013 г. на Габровския районен съд за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, отразен в нотариален акт № 99, том І, дело № 86/2013 г. на нотариус С. В., по силата на която И. К. П. е продал на Н. М. Д. правото на собственост върху апартамент № 15, находящ се в [населено място], [улица], ет.4., заедно с идеалните части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от М. И. Р.-[ЕГН], против Н. М. Д.-[ЕГН], иск с правно основание чл.26, ал.1, предложение второ от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, отразен в нотариален акт № 99, том І, дело № 86/2013 г. на нотариус С. В., по силата на която И. К. П. е продал на Н. М. Д. правото на собственост върху апартамент № 15, находящ се в [населено място], [улица], ет.4., заедно с идеалните части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, поради противоречие с добрите нрави. ВРЪЩА делото на друг състав на Габровския районен съд за произнасяне по евентуално предявения иск за унищожаемост на договора на основание чл.33 от ЗЗД. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: