6 Р Е Ш Е Н И Е № 280 гр.София, 14 декември 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ : МАЯ ЦОНЕВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря Ил. Петкова и с участието на прокурора Б. Джамбазов, като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 475/2016 г. по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на адв. И. М. – защитник на подс. Е. Н. М. срещу решение № 53 от 1.03.2016 г. на АС- Пловдив постановено по внохд № 612/15 г. В жалбата и допълнението към нея са релевирани касационни основания по чл. 348 ал.1 т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Касаторът твърди, че внесения обвинителен акт не отговарял на изискванията на чл. 249 от НК тъй като в него липсвало посочване на времето и мястото на извършване на побоя над пострадалия. Съдът не бил изпълнил задължението си да разясни правата на подсъдимия в това число и за възможността производството да се развие по реда на глава 27 от НПК. Нарушени били принципите на състезателност и равнопоставеност на страните в процеса, с отказа на съда да допусне допълнителна СМЕ. Осъдителната присъда и решението, с което тя е потвърдена, почивали на предположения, като правните изводи в тях били направени без описание на фактическите обстоятелства. Съдебният акт бил опорочен, тъй като от него не става ясно какъв е времевия диапазон на нанесения побой и настъпилата смърт, като на практика това следва да се приравни на липсата на мотиви, което представлява същественото процесуално нарушение. Съдебният състав е тълкувал превратно доказателствата, което поставяло под съмнение начинът, по който той е формирал вътрешното си убеждение. Твърди се на последно място, че в хода на досъдебното производство бил оказан натиск над св. М. М. да депозира лъжливи показания. В жалбата са релевирани съображения и за неправилно приложение на материалния закон. Оспорва се наличието на квалифициращите обстоятелства- особена жестокост и особено мъчителен за жертвата начин, като посочените обстоятелства, с които съдът е мотивирал наличието им били еднакви. Неправилна е оценката за субективната страна на деянието, като доказателствата по делото сочели на непредпазлива форма на вината. Не било установено средството, с което е извършено престъплението по чл. 116 от НК , като е пропуснато да се обсъди обстоятелството, че по тялото на жертвата не са констатирани счупвания. Направено е искане за преквалифициране на деянието от по чл. 116 от НК в по чл. 124 от НК, алтернативно в чл. 115 от НК. В касационната жалба е наведен довод за явна несправедливост на наложеното наказание „доживотен затвор“, което било определено в разрез с разпоредбата на чл. 54 от НК. Според касатора съдът не е съобразил смекчаващите отговорността обстоятелства, които били многобройни, както и степента на обществена опасност на дееца, който е неосъждан, поради което на подс. М. следвало да бъде определено наказание при условията на чл. 55 от НК, за престъпление по чл. 115 или по чл. 124 от НК. В съдебно заседание пред ВКС – адв. К. – упълномощен защитник на подсъдимия поддържа изцяло касационната жалба и допълнението с развитите в нея доводи. Подс. М. заявява, че иска истината да бъде разкрита и да бъде „съден за това, което е извършил“. Представителят на ВКП намира, че не са налице касационните основания визирани в жалбата на подс. М.. Според него обективната истина е установена и съдът е отговорил на всички въпроси, касаещи виновността на подсъдимия. Правната квалификация на деянието е правилна, а наложеното наказание е справедливо. Частната обвинителка и гражданска ищца – Д. Д., чрез повереника си адв. И. изразява становище, че жалбата е немотивирана, а въззивното решение е законосъобразно и следва да остане в сила. Адв. И. изразява позиция, че деянието е квалифицирано правилно, тъй като е извършено с умисъл за причиняване на смъртта на пострадалия, с особена жестокост и особено мъчителен за жертвата начин. Наложеното наказание на подс. М. е справедливо. ВКС – трето наказателно отделение, след като провери доводите на страните в рамките на правомощията си по чл. 347 ал. 1 от НПК намери следното : С присъда № 42 от 20.11.2015 г. по нохд № 188/15 г. ОС- Хасково е признал подс. Е. Н. М. за виновен в това, че на 2.03.2013 г. в землището на св. В., общ. Х. извършил полово сношение и действие на полово удволетворение с лице от същия пол – К. Д. , като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 157 ал. 1 вр. чл. 54 ал. 1 от НК го е осъдил на шест години лишаване от свобода. Съдът е признал подс. М. за виновен в това, че по същото време и на същото място умишлено е умъртвил К. Д. като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост , поради което и на основание чл. 116 ал. 1 т. 6 пр. 2 и пр. 3 вр. чл. 115 вр. чл. 54 от НК го е осъдил на доживотен затвор. На основание чл. 23 от НК е определил едно общо наказание измежду наложените - а именно „доживотен затвор“ при първоначален специален режим на изтърпяване. Подс. М. е осъден да заплати на гражданския ищец Д. обещетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 70 000 лв. както и направените от нея разноски в размер на 1 000 лв. В тежест на подс. М. са присъдени направените по делото разноски. По жалба на подс. М. в Апелативен съд - Пловдив е образувано внохд № 612/15 г. С решение № 53 от 1.03.2016 г. първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло. При проверка на въззивния съдебен акт, ВКС прецени, че следва да се произнесе първо по наведените доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, тъй като тяхното наличие би препятствало обсъждането на основанията по чл. 348 ал. 1 и т.1 и т. 3 от НПК. Наведените от защитниците на подс. М. доводи в основната жалба и допълнението към нея в по- голямата част са основателни и сочат на допуснато абсолютно нарушение на процесуалния закон, което налага ВКС да упражни правомощията си по чл. 354 ал. 3 т. 2 от НПК. Нарушението се изразява в липсата на мотиви, което от своя страна препятства възможността касационната инстанция да проследи по какъв начин е формирано вътрешното убеждение на контролирания съд. В съдържанието на съдебния акт отсъстват фактическите обстоятелства по извършване на деянията, като фактите са заместени с цитати от СМЕ на труп, относно причината за смъртта на жертвата. Чрез СМЕ съдът по недопустим начин се е опитал да изгради хронологията на събитията и да установи механизма на получаване на телесните повреди на жертвата, довели до смъртта и. В решението отсъства доказателствен анализ, който да позволи преценката за това, дали при изграждане на вътрешното си убеждение съдът е ползвал доказателствени източници, събрани и проверени по предвидения от закона ред, както и кои от тях е ценил като достоверни, кои е отхвърлил и поради какви причини е станало това. Прочитът на въззивното решение сочи, че въззивният съд е приел за установени фактите, преди инкриминираните деяния сочещи на това : - че подс. М. и жертвата били приятели и -на 1.03.2013 г. прекарали заедно деня, като употребили наркотици. -че на 2.03.2013 г. св. Д.- баба на жертвата влязла в стаята му и заварила там и подс. М.. - че по- късно, двамата потеглили с автомобила на подсъдимия към [населено място] и отишли в околностите на св. В., в близост до язовира и слезли от колата. След това, в решението въззивният съд е направил констатация, че “за развилите се събития от този момент нататък, липсват преки доказателства“. Съдът не е направил опит да установи и опише последвалите събития, като наличната доказателствена маса, събрана от първостепенния съд чрез разпита на свидетелите А., А., Р., Д. М. и Х. и др. съдържа необходимата информация за извеждането на фактология. В правната теория никога не е било спорно, че тогава, когато липсват преки доказателства за дадени факти, свързани с основния предмет на доказване, то установяването им е възможно и чрез косвени доказателства. Последните, макар и да не са пряко свързани с предмета на доказване биха могли да спомогнат за установяване на основния факт по делото, стига след съпоставката по между им да позволяват извеждането на единствено възможен извод за вината на подсъдимия. Не противоречи на теорията възможността осъдителната присъда да почива на косвени доказателства, тъй като законът не поставя ограничения в тази насока. Изискването обаче е, те да са убедителни и да установяват по несъмнен начин обвинението, изключвайки други възможни хипотези. Ето защо след като съдебният състав е посочил, че „липсват преки доказателства за случилото се с жертвата“, след слизането и от колата, и че за последвалите събития са налице единствено обясненията на подсъдимия, които обаче е отхвърлил като недостоверни, то той е дължал обсъждане на други източните на доказателствени факти, които са му позволили извеждането на извод за обезпеченост на обвинителната теза. В това се състои и основния недостатък на оспорения съдебен акт. На следващо място атакуваното решението не съдържа отговори на наведените в жалбата възражения - за това дали деянието покрива обективната съставомерност по чл. 116 ал. 1 т. 6 от НК и налице ли са квалифициращите обстоятелства– особена жестокост и особено мъчителен за жертвата начин и следва ли то да се преквалифицира по чл. 115 от НК, респ. по чл. 124 от НК, каквито искания е направил подсъдимия. И тъй като с въззивното решение е била потвърдена присъдата, то взъзивната инстанция е следвало да посочи какви са били съображенията и за отхвърляне на жалбата / по аргумент на чл. 339 ал. 2 от НПК/. Посочените недостатъци в качеството на съдебния акт следва да бъдат приравнени до липса на мотиви-нарушение по см. на чл. 348 ал. 3 т. 2 от НПК, което налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав при същия съд. Доколкото с касационната жалба са наведени и други доводи за нарушения на процесуалните правила, касационната инстанция следва да изрази становището си по тях. Лишено от основание е възражението, че първоинстанционният съд е нарушил правата на подс. М., като не го е запознал с възможността делото да бъде разгледано по диференцираната процедура по глава 27 от НПК. В разпореждането за насрочване на делото от 20.03.2015 г. съдията – докладчик е указал на подс. М., че има право поиска разглеждане на делото по съкратената процедура. Разпореждането заедно с обвинителния акт му е бил връчен на 27.03.2015 г., за което той се е подписал лично. В първото по ред заседание, на което е присъствал защитника му адв. М., провело се на 14.05.2015 г. подсъдимият не е направил такова искане, поради което за съда не е съществувало задължение да му разяснява наново възможността от провеждане на диференцирана процедура, тъй като тя е поставена в зависимост от волята на подсъдимия. При това положение въззивния съд с основание не е констатирал нарушение и не е отменил присъдата на това основание. В контекста на обсъжданото по- горе абсолютно нарушение на процесуалните правила- липса на мотиви- следва да бъде отнесено възражението за това, че осъдителната присъда почивала на предположения. Доколкото в решението на въззивната инстанция не се съдържа доказателствен анализ и в него изцяло отсъства яснота по това как е формирано вътрешното му убеждение, то не би могло ВКС даде отговор по основателността на заявената теза от защитата. Не намира основание становището на защитата, че обвинителния акт не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК , тъй като не съдържал посочване на времевия диапазон на осъществяване на побоя над пострадалия. ВКС констатира, че той е годен да постави началото на съдебното производство, поради това, че съдържа в необходимата и достатъчна степен описание на фактическите параметри на обвинението – хронологията на събитията- от 9,30 ч. на 1.03.2013 г. до 5,30 ч. на 3.03.2013 г., от която е изводим и „времевия диапазон“ на осъществяването на побоя над жертвата. В посочения интервал в обвинителния акт са били описани по часове контактите на подсъдимия и свидетелите А., А., Р., Д., М. и Х., които са възприели състоянието на пострадалия и са разговаряли с подсъдимия. С оглед изложените до тук съображения, настоящият съдебен състав прецени, че не следва да взема становище по наведените доводи в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон и за явна несправедливост на наказанието, а следва да отмени решението и да върне делото за ново разглеждане от друг състав при същия съд, поради допуснато абсолютно нарушение на процесуалните правила, което е отстранимо от въззивния съд. При новото разглеждане на делото, въззивната инстанция следва да изпълни изискванията на чл. 339 ал.1 и ал. 2 от НПК, по отношение на качеството на съдебния акт, като обсъди в него всички релевантни за предмета на обвинение по чл. 116 ал. 1 т. 6 пр. 2 и пр. 3 от НК и чл. 157 от НК доказателствени източници. В съдебния акт следва да намери място фактическото описание на инкриминираните събития и действията на подс. М. в тях. Необходимо е да се отговори на наведените от страните доводи, свързани с наличието, респ. отсъствието на квалифициращите обстоятелства по чл. 116 ал.1 т. 6 пр. 2 и пр. 3 от НК и по отношение на субективната страна на деянието, както и да се отговори на възражението дали са налице основания за преквалифицирането му. Само по този начин –чрез изчерпателно изложени мотиви – съдържащи описание на фактите и аргументи по правото, въззивният съд би осигурил възможност касационната инстанция да извърши проверка за начина, по който е формирано вътрешното му убеждение. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 354 ал. 3 т. 2 вр. ал. 1 т. 4 вр. чл. 348 ал. 3 т. 2 от НПК ВКС –трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 53 от 1.03.2016 г. на АС-Пловдив, постановено по внохд № 612/15 г. по описа на същия съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав при същия съд от стадия на съдебното заседание . Решението е окончателно. Председател : Членове :1 2.