Ключови фрази


5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 435

София, 16.05.2019г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А



Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
Ерик Василев


изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 959/2019г.по описа на ВКС

Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 24.10.2018г. по гр.д.№1898/2018г. на ОС Варна, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.93, ал.2 ЗЗД.
Жалбоподателят –К. Д. И., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът С. И. С., чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., прие следното:
Касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения от К. И. срещу С. С. иск за присъждане на сумата от 11500 /единадесет хиляди и петстотин/ евро, представляваща двойният размер на капаро, заплатено в изпълнение на предварителен договор за продажба на недвижим имот от 09.11.2017г., развален поради неизпълнение от страна на продавача, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 16.01.2018г. до окончателното плащане на задължението.
Установено е по делото, че на 09.11.2017г. страните са сключили предварителен договор за покупко продажба, по силата на който ответникът, като продавач обещал да прехвърли на ищеца, като купувач, правото на собственост върху собствения му недвижим имот, представляващ апартамент /№/, находящ се в [населено място], [улица], за продажна цена 57 500 евро. Съгласно уговореното, прехвърлянето на имота е следвало да се извърши на 12.12.2017г. в кантората на Нотариус Д. Б.. Прието е, че съобразно уговореното, ищецът – жалбоподател в настоящето производство , е платил капаро в размер на 5 750 евро, като остатъка от продажната цена следвало да заплати чрез отпуснат банков кредит. Констатирано е, че от своя страна продавачът е декларирал, че имота обект на продажба не е семейно жилище по смисъла на чл. 26 СК, като съгласно чл. 3 /1а/ от предварителния договор, ако заявеното в тази насока се окаже невярно, купувачът има право да развали предварителния договор с едностранно писмено уведомление и да иска връщане на платеното капаро в двоен размер.
Прието е, че няколко дни преди уговорения ден за окончателната сделка, ищецът узнал, че имотът, обект на продажба е семейно жилище, като съпругата на ответника – продавач не желае да подпише декларация – съгласие за продажбата на имота и на 07.12.2017г. ответникът сезирал РС В. с молба за постановяване на заместващо съгласие на съпругата му за разпореждане с имота, по която е образувано гр.д. № 18543/2017г. на В..
Прието е, че с платежно нареждане от 09.11.2017г. К. И. наредил на „СЖ Е.“ АД да плати на С. С. сумата от 11 258,50 лв., представляваща капаро за покупка на ап. 114, а на 12.12.2017г. е съставен Констативен протокол от помощник нотариус при Нотариус Д. Б., /№/2, обективиращ явяването на страните по предварителния договор, при което К. И. на основание чл. 3 /1а/ вр. чл. 3, ал. 1, т. 10 от договора, отправил изявление, че разваля едностранно договора по вина на продавача, поради това, че обект на продажбата е семейно жилище, като поканил последния да върне платеното капаро в двоен размер в 10 дневен срок, а С. С. от друга страна заявил, че жилището не е семейно.
Съдът е приел , че спорното жилище не е семейно по смисъла на чл.26 СК. Изложил е съображения за това, че съгласно чл. 26 СК действията на разпореждане със семейно жилище – лична собственост на единия съпруг, се извършват със съгласието на другия, ако двамата съпрузи нямат друго жилище, а в конкретния случай, по делото липсват доказателства, че към 12.12.2017г. ответника и съпругата му да са обитавали фактически жилището, предмет на предварителния договор и че същото е служело за задоволяване на техните и на непълнолетните им деца ежедневни жилищни нужди.
Прието е, че доколкото в случая не е установено продаваният имот да е имал признаците на „семейно жилище“ към момента на разваляне на предварителния договор, а понастоящем този му характер е изключен предвид постановеното на 04.04.2018г. прекратяване на брака по взаимно съгласие между ответника и С. С. по гр.д. № 684/2018г. по описа на В., преценено съгласно чл. 273 вр. чл. 235, ал. 3 от ГПК, то следва да се приеме, че за купувача не е възникнало субективното право да се откаже/да развали договора и да иска платения задатък в двоен размер на основание чл. 3 /1А/ от предварителния договор. По тези съображения е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД като неоснователен.
Изложил е и допълнителни мотиви за това, че ищецът не е установил качеството си на изправна страна по процесния предварителен договор, само в която хипотеза същият би могъл да претендира задатък, тъй като съгласно чл. 2, т. 2 от предварителния договор, купувачът се задължава да представи на продавача писмо-удостоверение от страна на банката, че кредитът е одобрен и плащането на посочената сума ще бъде извършено от банката по сметка на продавача към деня на сключване на окончателния договор, а видно от съдържанието на Констативен протокол от 12.12.2017г. доказателства в горния смисъл не са представени от купувача на продавача и писмо в изложения смисъл е издадено от „СЖ Е.“ АД на следващия ден . Прието е, че искът е неоснователен и поради неизправност на ищеца – купувач по задължението му да удостовери плащането на уговорената продажна цена чрез одобряване на банков кредит.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: необходимо ли е страната, която разваля един двустранен договор да определя допълнително срок за изпълнение, ако такъв е определен в предварителния договор и респ. исковата молба, с която се претендират последици от развалянето му може ли да се приеме, че съдържа волеизявление за това, представянето на документ, доказващ отпуснат кредит към момента на сключване на окончателен договор следва ли да се приеме като доказващ изпълнението на задължение по предварителния договор, при разваляне на предварителен договор с предмет семейно жилище към кой момент следва да се преценява дали е оборена презумпцията по чл.26 СК - към момента на разваляне на договора или към момента на постановяване на съдебно решение за това. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.Представя решения на състави на ВКС по приложението на чл.87 ЗЗД.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че следва да се допусне касационно обжалване по въпроа : при разваляне на предварителен договор с предмет семейно жилище към кой момент следва да се преценява дали е оборена презумпцията по чл.26 СК - към момента на разваляне на договора или към момента на постановяване на съдебно решение за това, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като същият е от значение за изхода на спора и по него не е формирана практика.
Настоящият състав намира, че по въпросите: необходимо ли е страната, която разваля един двустранен договор да определя допълнително срок за изпълнение, ако такъв е определен в предварителния договор и респ. исковата молба, с която се претендират последици от развалянето му може ли да се приеме, че съдържа волеизявление за това, както и представянето на документ, доказващ отпуснат кредит към момента на сключване на окончателен договор следва ли да се приеме като доказващ изпълнението на задължение по предварителния договор, тъй като същите не са обусловили изводите на съда за неоснователност на предявения иск и не съставляват основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът

О п р е д е л и :


ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.10.2018г. по гр.д.№1898/2018г. на ОС Варна.

Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание след внасяне на държавна такса в размер на 450 лева от К. Д. И., за което да му се съобщи, като му се укаже да представи копие от вносния документ в канцеларията на съда.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: