Р Е Ш Е Н И Е
№ 457
София, 25 март 2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и втори октомври ........ 2013 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Красимир Харалампиев ....................
ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров ...............................
.. Антоанета Данова ..............................
при секретар .. Илияна Петкова .................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Пенка Маринова .............., като изслуша докладваното от съдията .. Севдалин Мавров .............................. НОХД № .. 1603 .. / .. 13 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХХІІІ НПК.
В срок е постъпило искане от осъдения Р. К. Н. за възобновяване на ВНОХД № 1094/12 год. на Софийски апелативен съд. Осъденият е недоволен от постановеното по него решение № 43 от 13.02.13 год., с което е потвърдена присъда № 28 от 13.09.12 год., постановена по НОХД № 64/12 год. по описа на Кюстендилския окръжен съд. Посочени са всички основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 НПК. Не са посочени конкретни доводи в подкрепа на искането. Акцентира се единствено на явната несправедливост на наложеното наказание.
Искането се поддържа в съдебното заседание от назначения на Н. служебен защитник, който пледира за явна несправедливост на наказанието.
Прокурорът счита, че искането следва да се остави без уважение като неоснователно.
Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилото искане, посочените в него основания и становищата на страните, намира следното:
С цитираната присъда Н. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 242, ал. 2, пр. 1 НК. На осн. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на СЕДЕМ години лишаване от свобода, които да се изтърпят в затвор при първоначален строг режим, както и глоба в размер на 50 000.00 лв.
Съдът е отнел в полза на държавата предмета на контрабандата и превозното средство, послужило за превозване на наркотика, приспаднал е времето, през което осъдения е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража” и се е произнесъл по направените по делото разноски.
С решението въззивната инстанция е потвърдила изцяло първоинстанционния акт.
Във връзка с формално посочените в искането основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК липсват доводи. В касационното производство и това по възобновяване на делата не е предвидено служебно начало. ВКС има задължението да провери съдебния акт в атакуваните му части. На това задължение кореспондира необходимостта жалбата или искането да бъдат мотивирани с конкретни оплаквания. В настоящото искане декларативно е отразено единствено оплакване, свързано с основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, като не е посочено, в какво се състои претендираното неправилно приложение на материалния закон и какви съществени процесуални нарушения са допуснати при разглеждане на делото. Абсолютни такива не се констатират.
Наложеното на Н. наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК. Въпреки възприетата висока степен на обществената опасност на деянието, засягаща режима за контрол на наркотичните вещества, риска, който те създават за човешкото здраве, както и законоустановения митнически режим, решаващите съдилища са преценили, че наказанието на Н. следва да се определи при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК - под най-ниския предел, предвиден в чл. 242, ал. 2 НК. По същия ред е определено и кумулативното наказание глоба. За решението в посочената насока се повлияли чистото съдебно минало на осъдения, направеното самопризнание, фактическото семейно положение, полагания от Н. общественополезен труд, изразеното съжаление за извършеното и мотивите за извършване на престъплението. При това, в достатъчна степен са отчетени посочените в искането самопризнание и изразено съжаление. За постигане на целите на наказанието и настоящата инстанция приема, че не са налице други смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват намаляване на размера на наложените наказания лишаване от свобода и глоба.
При тези съображения, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО и следва да се остави без уважение.
Водим от горното и на осн. чл. 425, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от осъдения Р. К. Н. за възобновяване на ВНОХД № 1094/12 год. на Софийски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................
ЧЛЕНОВЕ:.................................................
.................................................. |