Ключови фрази
Частна касационна жалба * освобождаване от внасяне на държавна такса * доказателства


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 442

София, 19.12. 2013 год.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 7440 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. Л. Г., чрез пълномощниците й адвокат Г. С. и адвокат М. С., против определение № 2286 от 17.10.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 3722 описа за 2013 г. на Апелативен съд-София, с което е потвърдено определинето на Софийски градски съд, постановено на 4.07.2013 г. по гр.д. № 4796/2013 г. за оставяне без уважение на молбата на В. Л. Г. за освобождаване от държавна такса и съдебни разноски по делото.
За да постанови атакуваното определение Софийски апелативен съд е констатирал, че в исковата молба е заявено, че ищцата не притежава недвижимо имущество, от което да черпи доходи, няма доходи от трудови или граждански правоотношения. След двукратно даваните от съда указания за установяване на семейното й и материално състояние, ищцата е подала две декларации по чл. 83, ал.2 от ГПК. В първата декларация, подадена на 30.04.2013 г., В. Г. е декларирала, че притежава апартамент на 100 кв.м в [населено място], а във втората декларация, подадена на 28.06.2013 г., е декларирала недвижимо имущество – ½ идеална част от ателие с площ от 124 кв.м. Според справката, издадена от НАП, последното трудово правоотношение на Г. е прекратено през 2012 г., но няма данни същата да е регистрирана като безработна. Ищцата се грижи сама за детето си, родено през 2010 г., за което получава издръжка в размер на 300 лева. Искът е предявен за заплащане на сумата 105 448,57 лева и мораторна лихва върху тази сума в размер на 25 747,38 лева, като първоинстанционният съд е задължил ищцата да внесе държавна такса в размер на 5247.84 лева.
При тези констатации апелативният съд е приел, че посочените доказателства не може да се направи извод, че ищцата е в невъзможност да внесе дължимата държавна такса – особено с оглед противоречивите данни за притежаваното от нея недвижимо имущество. Освен това, същата разполага с процесуалната възможност да предяви иска си за парично вземане като частичен.
Жалбоподателката счита, че въззивното определение противоречи на практиката на ВКС по определение № 305/15.06.2009 г. по ч.гр.д. № 335/2009 г., ВКС, ІІІ г.о., с което по реда на чл.274, ал.3 ГПК е прието, че за да се позове на противоречие с декларирано обстоятелство относно притежанието на недвижим имот, както и за да прецени дадена парична сума като доход, съдът следва да достигне до констатации, а не до предположения и това предпоставя сигурни данни. Ако декларацията е непълна или неволно неточна, съдът следва да изиска допълване или да даде възможност въпросът да бъде изяснен, а не да игнорира удостоверителното значение на декларацията по чл. 83 ал.2 т.2 от ГПК при преценката си относно имущественото състояние..
Въззивното определение противоречи на посочената практика на ВКС по въпроса дали несъответствие в декларацията по чл.83, ал.2, т.2 ГПК е основание да се игнорира доказателственото й значение при липса на други данни по делото за имущественото състояние на лицето, поискало освобождаване от държавна такса и разноски, поради което е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По същество атакуваното определение е неправилно. Данните по представените от В. Г. две декларации са, че тя притежава апартамент в кв.С., който е ипотекиран и ½ ид.ч. от ателие, в което е и регистрирания й постоянен адрес, без работа е от юли 2012 г. и сама отглежда малолетно дете, родено на 29.06.2010 г., като получава 300 лв. месечна издръжка от бащата на детето. В практиката на ВКС по чл.274, ал.3 ГПК – например определение № 573 от 12.07.2011 г. по ч.т.д. № 230/2011 г., ВКС, ІІ т.о., определение № 40 от 1.02.2012 г. по ч. гр. д. № 22/2012 г., ВКС ІІ г.о. и др. – се приема, че по молбата за освобождаване от внасяне на такси и разноски по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да вземе предвид доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст, както и други обстоятелства, касаещи липсата на достатъчно средства, въз основа на които да прецени дали страната разполага с достатъчно средства към момента на искането, като съобрази данните от представена декларация за имуществено състояние, като е недопустимо съдът да откаже освобождаване от внасяне на такса, мотивирайки отказа си с наличието на евентуални предположения за доходи. При съобразяване, че единствените средства, с които ищцата разполага са от издръжка, заплащана от бащата на детето, което отглежда и липсват данни за налични други доходи и размера на дължимата държавна такса, следва, че към настоящия момент В. Г. не разполага с достатъчно средства да заплати сумата 5247.84 лв. и евентуалните разноски по движение на делото в първоинстанционното производство, поради което е налице основанието по чл.82, ал.2 ГПК. Тъй като ищцата притежава недвижимо имущество, от което за в бъдеще би могла да реализира доходи, следва да бъде освободена само от внасяне на държавна такса по исковата молба и от разноски по движение на делото и събиране на доказателства в първоинстанционното производство
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2286 от 17.10.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 3722 описа за 2013 г. на Апелативен съд-София.
ОТМЕНЯ определение № 2286 от 17.10.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 3722 описа за 2013 г. на Апелативен съд-София и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА, на основание чл.82, ал.2 ГПК, В. Л. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.6, ап.41 от внасяне на държавна такса по искова молба вх. № 4796/8.04.2013 г. в размер на 5247.84 лв. и от разноски по движението на делото и събиране на доказателства в първоинстанционното производство.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: