Р Е Ш Е Н И Е № 4 гр. София, 31.03.2015 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4234 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК, образувано по касационната жалба на Й. А. Ж. от [населено място], чрез пълномощника й адвокат Ю. М., против въззивното решение от 19.03.2014 год. по гр. д. № 323/2013 год. на Добричкия окръжен съд. С него е потвърдено първоинстанционното решение от 19.02.2013 год. по гр. д. № 3287/2008 год. на Добричкия районен съд в обжалваната част, с която е отхвърлен предявения от касаторката срещу Д. С. С., [фирма], С. Д. О.-Б. и Н. Д. Б. иск за делба на недвижим имот в [населено място], в. з. „С. м.”, [улица], представляващ масивна вилна сграда с идентификатор 02508.8.120.1, ведно с правото на строеж върху поземления имот, както е потвърдено и решението от 8.08.2013 год. по същото първоинстанционно дело, с което е отхвърлен и иска на касаторката против Д. С. С. и [фирма] за прогласяване недействителността на сключения между ответниците договор с нот. акт № 189/2008 год. за покупко-продажба на същия имот, като привиден. Касаторката поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения с искане за отмяната му и вместо това бъде допусната делбата на имота. Ответниците по жалбата я оспорват по съображенията, изложени в съдебно заседание от пълномощника им адв. Г. Н., както и в представеното писмено становище. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 331 от 3.10.2014 год. на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по релевантния за спора въпрос за приложението на чл. 158, ал. 2 и ал. 3 ЗСВ /отм./ относно преценката за действителността на извършеното от районния съдия на 3.12.1996 год. нотариално действие по нот. акт № 90/96 год., като е прието, че по него въззивният съд се е произнесъл в противоречие с представената съдебна практика – решение № 126 от 20.12.2004 год. по гр. д. № 341/2003 год. на ВКС, ІІ г. о. С оглед преюдициалността на въпроса за действителността на последващата разпоредителна сделка между ответника Д. С. и [фирма] по отношение иска за делба е допуснато касационното обжалване на въззивното решение и по този обективно съединен иск. Като прецени данните по делото, във връзка с доводите на страните, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС, приема следното: По делото е установено, че спорният имот е придобит от ответника Д. С. с договор за покупко-продажба на 3.12.1996 год., обективиран в нот. акт № 90, приложен на л. 714 от първоинстанционното производство. Сделката е сключена по време на брака му с касаторката, поради което и същата е предявила иска за делба на имота, придобит в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена с развода им през 2001 год. Установено е по делото, че сделката от 3.12.1996 год. е изповядана от районния съдия Ц. И., назначен на тази длъжност в РС – Балчик от 4.10.1995 год. /извлечение от протокол № 29 от заседанието на ВСС от същата дата/. Със заповед на министъра на правосъдието от 30.04.1996 год. на основание чл. 158, ал. 3 ЗСВ /отм./ на съдия-изпълнителя в същия районен съд С. И. е възложено да изпълнява и нотариални функции при същия съд, считано от 22.04.96 год. Към горната дата в РС – Балчик не е имало по щат нотариус, тъй като длъжността е била трансформирана в такава за районен съдия, което се установява от писмото на РС – Балчик от 30.07.12 год. При горните факти въззивният съд направил извод, че след като със заповедта на министъра на правосъдието е възложено на съдия-изпълнителя извършването на нотариалните функции, районният съдия не е имал това право. Обосновал го е с тълкуване на разпоредбите на чл. 158 и чл. 160, ал. 2 ЗСВ /отм./, при което приел, че след като липсата на нотариус в районния съд не е условие за възлагане на нотариални функции на съдия-изпълнителя, то фигурата на последния е напълно равнозначна на тази на нотариуса. Разпоредбата на чл. 158, ал. 2 от с. з. се прилага при липса на определено от министъра лице, което да изпълнява нотариалните функции, поради което и при наличието на такова към 3.12.96 год. районният съдия не е имал право да извършва нотариална дейност. Без значение са данните по делото за командироване на съдия-изпълнителя, на когото са възложени нотариалните функции, в друг съдебен район, с оглед обхвата на командироването – за извършване на изпълнителни действия по конкретни изпълнителни дела, което не означава промяна на мястото му на работа. И при липсата на доказателства на датата 3.12.96 год. съдията-изпълнител при РС – Балчик да е бил в командировка в другия съдебен район, то следва, че нотариалното действие по процесната покупко-продажба е в неговата компетентност, а не в тази на районния съдия. Като последица сключеният договор, обективиран в нотариалния акт № 90 е приет за нищожен поради липса на изискумата се нотариална форма и като такъв не е прехвърлил вещни права. Касаторката, ищца не е придобила такива, поради което и искът й за делба на имота е приет за неоснователен. Обуславящият горния извод на въззивния съд материалноправен въпрос за приложението на чл. 158, ал. 2 и ал. 3 ЗСВ /отм./ е решен противоречиво в представеното от касаторката решение № 126 от 20.12.2004 год. по гр. д. № 341/2003 год. на ВКС, ІІ г. о. – в него е прието, че по начало районните съдии могат да извършват нотариална дейност при условията на чл. 128, ал. 2 ЗСВ /отм./ Възлагането на посочените функции не влиза в колизия със статута и правомощията на районния съдия, щом той по начало би могъл да извършва нотариална дейност, ако няма назначен нотариус в съответния съд. В разглеждания по това дело спор е прието и нещо повече - при наличие на назначени по щат нотариуси и при наличието на вътрешнослужебни актове от компетентния орган за администриране на нотариалната дейност е прието за действително извършеното от районния съдия нотариално действие. Настоящият състав приема за правилна практиката в приложеното решение на ВКС по гр. д. № 341/2003 год. относно принципното становище, че правомощията на районните съдии относно нотариалната дейност са обусловени от липсата на назначен щатен нотариус в същия съдебен район, при условията на чл. 158, ал. 2 ЗСВ /редакция ДВ бр. 59/94 год., отм./. Същите не зависят от възлагането на нотариални функции на съдия-изпълнителя, на основание чл. 158, ал. 3 ЗСВ /същата редакция, отм./., колизия между двете разпоредби не съществува, тъй като такава не следва от тълкуването на закона. Направеният от въззивния съд извод за изключване на компетентността на районния съд при възлагане на нотариални функции на съдия-изпълнител е направен в нарушение на материалния закон, който не предвижда обусловеност в компетентостта относно нотариалната дейност на районния съдия, освен от липсата на нотариус – чл. 158, ал. 2 ЗСВ /отм./. В тази хипотеза – когато в районния съд няма нотариус, нотариалните действия се извършват от районния съдия, като гаранция за това е неговата правораздавателна компетентост. Последната не се ограничава от предвидената в закона възможност за възлагане на нотариални функции и на съдия-изпълнителя от същия съд, като в тази хипотеза законът не предвижда конкуренция между тях, а възможност за избор на страните при осъществяване на нотариалните действия. Компетентността относно нотариалната дейност на съдия-изпълнителя не е обусловена от липсата на нотариус, а от възлагането на тези функции от министъра на правосъдието, но това не означава приравняване с длъжността на нотариуса, както неправилно е приел въззивният съд, нито означава отричане на предвидената по закон компетентност на районния съдия в хипотезата на чл. 158, ал. 2 с. з., предвиждаща като единствено условие липсата на нотариус в районния съд. Поради тези съображения следва извода, че при изповядане на договора по нот. акт № 90/96 год. на 3.12.96 год. районният съдия е бил компетентен да извърши нотариалното действие, същото е валидно и покупко-продажбата е породила вещнопрехвърлително действие. Като е приел обратното, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, поради което и въззивното решение в частта му по иска за съдебна делба на имота е неправилно. Придобиването на спорния имот по нот. акт № 90/96 год. е по времето на брака между касаторката и първия ответник, поради което и същият е в режим на съпружеска имуществена общност. Релевираното от отвеника възражение за нищожност на договора за покупко-продажбата поради невъзможен предмет също е неоснователно, с оглед предмета на договора, като се има предвид, че спорната вилна сграда съществува, т. е. дори и да се приеме, че предметът на договора е бил вещното право на строеж, то същото е реализирано, т. е. предметът на договора съществува. Прекратяването на съпружеската имуществена общност след развода между страните през 2001 год. /решение по гр. д. № 219/2000 год. на Добричкия районен съд/ ги легитимира за собственици на по ½ ид. ч. от правото на собственост върху имота, при каквито дялове следва да се допусне делбата. С оглед разпоредителната сделка от 17.09.2008 год. между Д. С. и [фирма] с нот. акт № 189/2008 год., предявеният иск от касаторката против тях за прогласяване нищожността й поради привидност е допустим, но неоснователен. По делото липсват доказателства за твърдяната симулация по отношение последиците от сключения договор, като сочените от ищцата такива, вкл. и за собствеността на капитала на дружеството, купувач в лицето на продавача, не са от тази категория доказателства, които да правят вероятно твърдението й за наличие на привидност. В тази му част въззивното решение е правилно и следва да се потвърди. Макар и действителна, сделката обаче няма прехвърлително действие относно притежаваната от касаторката идеална част от имота, каквото е положението и при последващата разпоредителна сделка от дружеството на ответницата С. О.-Б. с представения нот. акт № 16 от 15.01.2009 год. Делбата следва да се допусне между касаторката при дял ½ ид. ч. и същия общ дял в съпружеска имущствена общност за ответници Б., които към момента са собственици в резултат на прехвърлителната сделка на Д. С. и последващата такава между [фирма] и С. О.-Б., по време на брака й с Н. Б., до размера на собствената на Д. С. част от прекратената съпружеска имуществена общност, с която е могъл да се разпорежда. Искът за делба против Д. С. и [фирма] е неоснователен и правилно е отхвърлен, тъй като същите не се легитимират като съсобственици на спорния имот. В тази му част въззивното решение следва да се потвърди, а в останалата – подлежи на отмяна и постановяване на решение по същество в горния смисъл. По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение № 91 от 19.03.2014 год. по гр. д. № 323/2013 год. на Добричкия окръжен съд в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска за делба, предявен от Й. А. Ж. срещу С. Д. О.-Б. и Н. Д. Б. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА на недвижим имот в [населено място], в. з. „С. м.”, [улица], съставляващ масивна вилна сграда с идентификатор 02508.8.120.1, ведно с правото на строеж върху поземления имот с идентификатор 02508.8.120 по кадастралната карта на [населено място] между Й. А. Ж. от [населено място], ЕГН [ЕГН] с дял ½ ид. ч. и С. Д. О.-Б., ЕГН [ЕГН] и Н. Д. Б., ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], с общ дял ½ ид. ч. в режим на съпружеска имуществена общност между двамата. ПОТВЪРЖДАВА горното въззивно решение в останалите му части. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.