2 Р Е Ш Е Н И Е №. 96 С., 07.09.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА МАРИЯ СЛАВЧЕВА при участието на секретаря Лилия Златкова в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело № 173 /2011 г. Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молба на С. Х. И. за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение от 25.05.2009 г. по гр.д.№ 141/2009 г. на Пловдивския окръжен съд. За да обоснове молбата си за отмяна, основана на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, молителят поддържа съществуването на новооткрити писмени доказателства - 12 бр. платежни нареждания до [община], които счита, че са от съществено значение за изхода на делото, като удостоверяващи извършеното от ответника плащане в срока на приватизационния договор на цената на процесния имот, но които при решаването му не са могли да му бъдат известни и своевременно представени в инстанционното производство. В тази връзка представя и доказателства, че договорът за продажба по реда на чл.35, ал.1 ЗППДОбП на общинския недвижим имот е бил вписан в Службата по вписванията на 19.03.2010 г., т.е. след постановяване на атакуваното решение. Ответната страна [фирма] не е взела становище по основателността на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, ТК, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните по релевираното основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, приема следното: Молбата за отмяна е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 305, т.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу влязъл в сила съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. Съгласно чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, за да е осъществено соченото основание за отмяна, е необходимо твърдяното от страната обстоятелство или представено писмено доказателство да има характеристиката на новооткрито, т. е. да е съществувало до постановяване на решението в инстанционното производство, но което същата поради обективна невъзможност, въпреки положената дължима процесуална грижа да охрани интересите си, да не е могла да представи, респ. да не е могла да се позове на него пред инстанцията по същество. Същевременно с това, за да настъпят предвидените с разпоредбата на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК правни последици е необходимо това ново обстоятелство или писмено доказателство да е релевантно за изхода на спора. В разглеждания случай първата от така предвидените от законодателя с нормата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК предпоставки е налице. С атакуваното решение е прието за недоказано в процеса, че ответникът е придобил собствеността на имота, тъй като тъй като съгласно клаузите на договора по ЗППДОбП (отм.) правото на собственост преминава върху купувача след изплащане на първоначалната вноска от уговорената цена в размер на 28 000 лева, а доказателства, че посочената сума е изплатена по делото не са били представени. Сочените от молителя писмени доказателства – 12 броя платежни нареждания, първото от които с дата 15.09.1999 г. за 28 000 лв., внесени от купувача в деня на подписване на приватизационния договор, удостоверяват, че със заплащането на първоначалната вноска от продажната цена ответникът е придобил в собственост процесния недвижим имот. Обстоятелството, че договорът за продажбата му, сключен по реда на чл.35, ал.1 ЗППДОбП е бил вписан в Службата по вписванията едва на 19.03.2010 г., мотивират настоящия състав да приеме, че преди постановяване на решението в инстанционното производство молителят е бил в обективна невъзможност да представи доказателства, че ответникът-продавач е собственик на процесния имот, поради което на същите следва да се признае качеството на новооткрити писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Независимо от изложеното, настоящият състав приема, че дори ако бяха взети предвид, сочените доказателства не биха довели до други изводи относно предмета на спорното материално право. С атакуваното решение е прието за установено, че в т.9 от приватизационния договор е предвидена забрана за отчуждаване на процесния обект в продължение на пет години от датата на окончателното му изплащане. Съгласно уговорената схема за разсрочено плащане чрез периодични вноски, крайният срок за заплащането на цената е 60 месеца от датата на подписване на договора за покупко-продажба с Общината – т.е. датата 15.09.2004 г., след която е започнал да тече забранителният петгодишен срок за отчуждаването му, който изтича на 15.09.2009 год. Следователно, към момента на постановяване на въззивното решение – 26.05.2009 год. освен, че не е било доказано, че продавачът е собственик на имота-предмет на предварителния договор, налице е била и посочената забрана за разпореждането му, представляваща допълнителна пречка за обявяването му за окончателен. По изложените съображения настоящият състав приема, че не е налице основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, поради което молбата за отмяна на атакуваното решение следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Х. И. по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение от 25.05.2009 г. по гр.д.№ 141/2009 г. на Пловдивския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: