Ключови фрази
Обезщетения при трудова злополука * обезщетение за имуществени вреди * трудова злополука * причинно-следствена връзка * държавен служител


5

Р Е Ш Е Н И Е


№ 93


С., 09.05.2014 год.


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в публично заседание на девети април, две хиляди и четиринадесета година в състав:


Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова


при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д №. 2930 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР, [населено място], приподписана от главен юрисконсулт И. С., срещу въззивно решение от 9.01.2013 г. по гр.д. № 671/2012 г. на Шуменския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 701 от 24.08.2012 г. по гр.д. № 1744/2012 г. на Шуменския районен съд в частта му, с която жалбоподателят е осъден да заплати на М. Х. И., И. Я. И., Д. Я. И. и И. И. Х. обезщетение по чл.255, ал.2 ЗМВР, дължимо поради смъртта на Я. И. И. в размер на по 1000.80 лева, на всеки един. Поддържа се, че решението в тази част е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира присъждане на разноски.
С определение № 19 от 7.01.2014 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: при предявен иск с правно основание чл.255, ал.2 ЗМВР необходимо ли е като задължителен елемент от фактическия състав за възникване правото на еднократно обезщетение съставяне на акт за трудова злополука по реда на КСО, и следва ли да се установи причинна връзка между смъртта на държавен служител в МВР и извършените от него действия и бездействия, свързани с изпълняване на длъжността която е заемал.
Ответниците И. И. Х., М. Х. И., И. Я. И. и Д. Я. И. изразяват становище за недопустимост на касационната жалба, тъй като присъдените суми са под 5000 лв.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., по поставения въпрос и като провери правилността на въззивното решение, съгласно чл.290, ал.2 ГПК, намира следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима. Не намира приложение разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, тъй като цената на всеки един от предявените искове е в размер на по 12 000 лв., т.е. над 5000 лв.
По делото е безспорно, че ищците са наследници на Я. И. И., който е бил служител при жалбоподателя и е работил като младши полицейски инспектор в РПУ-К., както и че е загинал на 23.10.2009 г. при пътно-транспортно произшествие. Безспорно е също така, че на същия ден след обяд починалият е употребил голямо количество алкохол в питейно заведение в [населено място] и малко преди края на работното време е потеглил с управлявания от него лек автомобил и придружаван от негов колега в посока [населено място]. Около 16.55 ч. на пътя между [населено място] и кв. Кус на [населено място] движейки се с несъобразена скорост и под въздействие на алкохола /3.05 промила/ излязъл извън пътното платно и се блъснал в крайпътно дърво, в резултат на което загинал на място. С разпореждане № 1573 от 11.12.2009 г. на Р. [населено място] злополуката е призната за трудова.
При тези данни въззивният съд е приел, че след като злополуката е призната за трудова, то въпросът дали смъртта е настъпила при или по повод изпълнение на служебни задължения не може да бъде преразглеждан, както и че е недопустимо да се преразглежда въпроса доколко увреждането е в причинна връзка с извършваната работа по трудово правоотношение.
На поставения правен въпрос е дадено разрешение в задължителната съдебна практика- постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС / решение № 369 от 22.11.2011 г. по гр.д. № 1579/2010 г., ІV г.о.; решение № 198 от 20.07.2012 г. по гр.д. № 1165/2011 г., ІІІ г.о./. Прието е, че за уважаване на иска по чл.255, ал.2 ЗМВР следва да се установи наличие на следните кумулативни предпоставки: че починалото лице е държавен служител в МВР; че е загинал при или по повод изпълнение на служебните му задължения; че е налице причинна връзка между смъртта и извършените действия или бездействия, свързани с изпълняване на длъжността, която е заемал. Съгласно § 1, т.2,3 и 4 от ДР на ЗМВР за „загинал при или по повод изпълнение на служебни задължения” се счита лице, чиято смърт е настъпила в резултат на действия или бездействия, които представляват изпълнение на задължения, произтичащи непосредствено от заеманата длъжност или ги предхождат, или следват по време и са в пряка причинна връзка с тях.
При така даденото разрешение на материалноправния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване по настоящото дело, основателно се явява оплакването на жалбоподателя, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. За да се уважи иска по чл.255, ал.2 ЗМВР следва да е налице причинна връзка между смъртта на наследодателя на ищците и извършваните действия или бездействия, свързани с изпълняване на длъжността, т.е. смъртта да е настъпила по повод изпълнение на функциите му като полицай. В § 1, т.4 от ДР на ЗМВР е дадена легална дефиниция на понятието „загинал при или по повод изпълнение на служебните си задължения”. Това е лице, чиято смърт е настъпила при обстоятелствата по т.2 и т.3 на §1 от закона. Съгласно §1, т.2 „действия при изпълнение на служебни задължения” са такива действия или бездействия, които съставляват изпълнението на задължения, произтичащи непосредствено от заеманата длъжност, а съгласно §1,т.3 „действия по повод изпълнение на служебни задължения” са такива действия или бездействия, които не съставляват изпълнението на задължения, произтичащи непосредствено от заеманата длъжност, но ги предхождат или следват по време и са в пряка причинна връзка. В настоящия случай, независимо че смъртта на наследодателя на ищците е настъпила в резултат на травматични увреждания от пътно-транспортно произшествие, в резултат на управляван от него лек автомобил с несъобразена скорост и под въздействие на алкохол /3.05 промила/, то тя не е настъпила по време и по повод изпълнение на функциите му като полицай, за да се приеме, че е загинал при и по повод изпълнение на служебните си задължения. Не е изпълнен фактическия състав на чл.255, ал.2 ЗМВР, тъй като не е налице причинна връзка между смъртта на наследодателя на ищците и изпълняваната длъжност, поради което исковете са неоснователни.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното въззивно решение е постановено в нарушение на материалния закон. То следва да бъде отменено, а делото следва да бъде решено от касационната инстанция съгласно чл.293 ГПК, и предявените искове като неоснователни се отхвърлят.
Независимо от изхода на делото на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски, тъй като не е представен списък по чл.80 ГПК.

Воден от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение от 9.01.2013 г. по гр.д. № 671/2012 г. на Шуменския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 701 от 24.08.2012 г. по гр.д. № 1744/2012 г. на Шуменския районен съд в частта му, с която ОД на МВР, [населено място] е осъдена да заплати на М. Х. И., И. Я. И., Д. Я. И. и И. И. Х. обезщетение по чл.255, ал.2 ЗМВР, дължимо поради смъртта на Я. И. И. в размер на по 1000.80 лева на всеки един, и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД обезщетение за периода 21.01.2011 г. до 5.05.2011 г. по 29.45 лв. на всеки един и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Х. И., И. Я. И. и Д. Я. И., действащи чрез своята майка и законен представител М. Х. И. и И. И. Х. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.ІІ срещу Окръжна дирекция на МВР, [населено място], [улица] искове за сумата от по 1000.80 /хиляда лева и осемдесет стотинки/лева на всеки един, представляваща обезщетение по чл.255, ал.2 ЗМВР, дължимо поради смъртта на Я. И. И., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, както и за сумата от по 29.45 /двадесет и девет лева и четирдесет и пет стотинки/ лева на всеки един, представляваща обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД за периода 21.01.2011 г. до 5.05.2011 г.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: