4 Р Е Ш Е Н И Е № 796 София, 02.02.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в съдебно заседание на десети ноември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при участието на секретаря Анета Иванова изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело № 1660/2009 година по описа на Първо гражданско отделение Производството е по чл.290 и сл. ГПК. В. А. К. е обжалвала въззивното решение на Б. окръжен съд № 187 от 05.06.2009г. по гр.д.№ 870/2007г. Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК поради нарушение на т.19 на ТР 1/2000г. на ВКС, ОСГК относно съдържанието на мотивите на втората инстанция. Ответникът не e подал писмен отговор по реда на чл.287 ГПК. Производството е по чл.108 ЗС. Предявен е иск от В. А. К. против Община[населено място] за предаване владението на УПИ VІІІ-1101 кв.64 и изградените върху него жилищна сграда и стопански постройки. Твърденията в исковата молба са, че собствеността произтича от наследствено правоприемство след смъртта на А. Д. Т., починал през 1971г. През 1966г. е започнала процедура по отчуждаването му за изграждане на битов комбинат , но собственикът не е бил обезщетен, не е било реализирано и мероприятието за отчуждаване на имота, понастоящем той съществува в реални граници, и са налице предпоставките на чл.2 ал.2 ЗВСОНИ за възстановяване на собствеността. Въззивният съд е приел, че от събраните гласни доказателства не са установени релевантни за придобивната давност на праводателите на ищцата факти, защото липсват такива за упражнявана от М. С. фактическа власт за посочения в исковата молба и уточнението в съдебно заседание период от време. Според съда изложеното от свидетелите в тази насока не почива на техни лични възприятия , а на слухове в[населено място] относно историята и собствениците на къщата, освен това към смъртта на М. С. през 1933г. те са били на възраст около 4-5 години, от която трудно могат да се съхранят впечатленията. На следващо място е прието, че уточнението в последното съдебно заседание представлява изменение на основанието на иска, но ако се приеме, че е поправена исковата молба, то и новите твърдения са останали недоказани. Съдът е констатирал противоречие между показанията на свидетелите М. и Г. относно датата на смъртта на двете сестри П. и Е. Сирлещови и поради значимостта на факта , за които свидетелстват, показанията им не са кредитирани. Решението е постановено в нарушение на процесуалните правила и е в противоречие със задължителните разяснения, дадени в ТР 1/2000г. на ВКС, ОСГК , в което е прието, че въззивният съд е съд по същество и е длъжен да разгледа самия материалноправен спор като обсъди всички доказателства по реда на чл.188 ал.1 ГПК/отм./. В случая съдът е възпроизвел в мотивите събраните доказателства, но е обсъдил само свидетелските показания, които не е кредитирал, като е отдал прекалена тежест на несъответствието в техните показания за датата на смъртта на наследодателите Е. и П. Сирлещови и е игнорирал заключението на вещото лице и другите писмени доказателства, приети във въззивното производство. Както в исковата молба, така и в поправената искова молба пред въззивния съд от 06.06.2008г. ищцата е твърдяла, че имотът е принадлежал И. С. , който го е владял от 1850 до 1880г. и го е придобил по давност, след неговата смърт собствеността е придобита по наследствено правоприемство от М. С., владяла имота от от 1880г. до 1933г. и го е завещала с нотариален акт за публично завещание на зет си А. Т. и на дъщерите си П. С. и Е. Т.. Първата е починала през 1856г. , а втората – през 1976г. Техен наследник, както и на А. Т., починал през 1971г. е ищцата по делото В. А. К.. В последното съдебно заседание е направено изявление от нейния процесуален представител, че имотът е придобит по давност от тримата наследници по завещание в периода 1933-1973г. , а самата тя го е наследила от тях по закон. Това изявление внася промяна в твърденията в поправената искова молба само относно давностното владение на тримата наследници по завещание на М. С. и в тази връзка не представлява ново основание на иска, защото не се променя твърдението за придобиване на имота по наследствено правоприемство , така както е твърдяла ищцата още в първоначалната искова молба. Уточнени са само праводателите и тяхното придобивно основание без промяна на твърденията в поправената искова молба, че имотът е стар наследствен и е владян последователно от наследниците на И. С. от 1880г. С оглед на изложеното съдът неправилно е изразил становище в мотивите, че е направено изменение на основанието на иска, но нарушението на чл.116 ГПК/отм./ само по себе си не се е отразило на правилността на решението , защото по-нататък доказателствата са преценени именно във връзка с това уточнение. По делото е изслушано и прието от съда заключение на вещо лице от 19.02.2008г. съгласно което в кадастралния и регулационен план от 1958г. имотът е заснет с пл.№ 1170 кв.64, за него е отреден парцел VІІІ и в разписната книга на плана е записан на А. Д. Т., с протокол от 12.11.1966г. е извършена оценка на „придаваеми и отчуждаеми се по регулация маломерни места и сгради, между които и на процесния имот пл.№ 1170, за който е посочено, че се придава на ТПК „И.” за битов комбинат. Представена е и докладна записка на Председателя на ТПК”Еделвас”[населено място] от 16.08.1971г. , в която се посочва, че са готови проектосметните документации за битов комбинат за който е определен парцел – къщата на А. Г. срещу Туристическия дом и се настоява да се предприемат действия за освобождаването на имота от собствениците. От друга страна свидетелите са потвърдили изцяло фактите , въведени като основание на иска в исковата молба и допълнителните уточнения. Те са казали, че помнят къщата от детинство /единият свидетел е на 80 г. а другия на 79г./ . И двамата са от[населено място] , живеят в същата махала, знаят майката и лелята на щцата, с която се познават от деца , съобщават, че на къщата има плоча, на която пише, че е построена през 1722г. , спомнят си, че двете сестри Е. и П. са живяли и починали в същата къща , която се знае в града като Гърковата къща, защото един от праводателите е бил грък и че е отнета след 1972г. И двамата свидетели имат лични впечатления от къщата още от около 1940 г., от когато може да се приеме, че с оглед възрастта им биха могли да имат спомени и превратно са изтълкувани показанията им като почиващи на слухове при конкретно съобщените от тях лични възприятия. Погрешното посочване на годината на смъртта на майката и лелята на ищцата не е факт от съществено значение за доказване на срока на владението при липса на данни то да е прекъсвано от построяването на къщата до отнемането на имота през 1972г. Не би могло да се изисква от ищцата да посочи свидетели, които имат преки впечатления за владение осъществено в период преди поведе от 100 години предвид средната продължителност на човешкия живот. С оглед всичко изложеното дотук следва да се приеме, че изводите на съда за недоказано владение и придобиване на собствеността по давност са направени в нарушение на процесуалните правила поради едностранчиво и непълно обсъждане на доказателствата, освен това е и необосновано. Следва да се посочи също така ,че основанието за правото на собственост към настоящия момент на което се позовава ищцата не е наследяване, а реституция по ЗВСОНИ. Съгласно чл.3 ал.1 ЗВСОНИ правото на лицата да получат възстановяване на собствеността се установява с факта, че тя е била отнета от тях или от техните праводатели. Претенциите на трети лица за права върху същите имоти не са пречка за възстановяване собствеността на лицата, от които имотите са отнети. Споровете между претендентите се решават между тях по исков ред.В разглеждания случай [община] не е трето лице по смисъла на цитираната разпоредба, защото тя не противопоставя самостоятелни права към минал момент, а твърди, че имотът е придобит от нея чрез отчуждаването му, което съдържа признание за правата на предишния собственик като същевременно в производството пред въззивния съд са събрани писмени доказателства – протокол по чл.67 във връзка с чл.87 ППИНМ/отм./ за оценяване на имота като собственост на А. Туишев, пряк наследодател на ищцта, който се е водил за собственик по разписния лист на плана от 1958г. От друга страна чл.9 ЗВСОНИ дава право на лицата, чиято собственост се възстановява по силата на този закон, да се снабдят с документ за собственост чрез обстоятелствена проверка като докажат права към датата на отнемането на имота, следователно те биха могли да се позоват на придобивна давност и пред съда по спор за собственост, когато не са имали надлежен титул за собственост към релевантния минал момент - одържавяването. С оглед на изложеното решението е необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила и на основание по чл.281 т.3 ГПК следва да бъде отменено. Тъй като нито една от двете инстанции не е разглеждала двете правоизключващи възражения на ответника за недопустимост на реституцията поради надлежното отчуждаване на имота по ЗПИНМ /отм./ и поради неговия настоящ статут – публична общинска собственост и по второто възражение се налага събиране на нови доказателства за установяване статута на имота към влизане в сила на чл.2 ал.2 ЗВСОНИ обн.Д.в.бр.107 от 17.11.2007г. – обявен ли е бил към този момент за паметник на културата с местно значение и с какъв акт на общинския съвет делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Изясняването на тези обстоятелства е от значение за решаването на спора, защото реституцията по ЗВСОНИ настъпва по силата на закона и само ако към влизането му в сила имотът е имал статут на публична общинска собственост бившите собственици не биха могли да си възстановят собствеността поради изключването на тази собственост от гражданския оборот на основание чл. 7 ал.1 и 2 , както и във връзка с изричната забрана на чл.7 ал.3 от Закона за общинската собственост. Воден от горното Върховният касацонен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение на Б. окръжен съд № 187 от 05.06.2009г. по гр.д.№ 870/2007г. и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: