Р Е Ш Е Н И Е № 35 София, 18.06.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на двадесет и шести март през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря СИЛВИАНА ШИШКОВА………..……. и с участието на прокурора…………...…............…………......., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2581 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е извънинстанционно - по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молбата с вх. № 45038 от 4.VІІІ.2017 г. на М. В. К. от София, съдържаща искането му по чл.303, ал. 1, т. 4 ГПК: за отмяна на влязлото в сила на датата на постановяването му решение № 815/27.VІ.2017 г. на Пловдивския ОС, ГК, 14-и с-в, постановено по гр. д. № 1039/2017 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 599/27.ІІ.2017 г. на РС-Пловдив, ГК, ХХ-и с-в, по гр. дело № 2747/2016 г. С последното, в производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК-във вр. чл. 417, т. 3 ГПК и чл. 240, ал. 2 ЗЗД, е било признато за установено по отношение на настоящия молител, че той дължи на [фирма]-София /сега с ново фирмено наименование „И. С. Г.”/ както сума в размер на 466.64 лв. (четиристотин шестдесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща главница по сключен на 7.ІV.2014 г. между страните по спора договор за заем № SО-1035 с нотариална заверка на подписите, така и сума в размер на 488.27 лв. (четиристотин осемдесет и осем лева и двадесет и седем стотинки), представляваща договорна лихва за периода 5.VІІІ.2014 г. – 5.ІV.2015 г. и ведно със законната лихва върху главницата на съществуващото в полза на търговеца вземане, считано от датата на подаване на заявлението му по чл. 417, т. 3 ГПК /а именно 21.VІІІ.2015 г./ и до окончателното погасяване, за които суми последния е бил надлежно снабден със Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 10362/2015 г. по описа на РС-Пловдив, а за разликата до пълния размер на положителния установителен иск от 504 лв. /или за 37.36 лв./, същият е бил отхвърлен. С настоящата молба подателят й М. В. К. поддържа, че претендира отмяната на горепосоченото влязло в сила въззивно решение, понеже „между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи”. Това било влязлото в сила /като необжалвано/ първоинстанционно решение № 1665/18.V.2016 г. на РС-Пловдив, ГК, ХХІ-и с-в, постановено по гр. дело № 15981/2014 г., с което е бил отхвърлен предявен в производство по чл. 422, ал. 1 ГПК-във вр. чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК положителен установителен иск на [фирма]-София /сега с ново фирмено наименование „И. С. Капитал”/ за признаването за установено по отношение на М. В. К. от София, че той дължи на търговеца сума в размер на 954.93 лв. (деветстотин петдесет и четири лева и деветдесет и три стотинки), представляваща „остатък от вземане по запис на заповед, издаден на 7.ІV.2014 г. с падеж 5.V.2014 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК /а именно 9.ІХ.2014 г./ и до окончателното погасяване на този дълг, за което в полза на търговското д-во е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 8387/10.ІХ.2014 г. по ч. гр. дело № 13414/2014 г. по описа на РС-Пловдив, ГК, ІІІ-и с-в. В откритото съдебно заседание пред ВКС молителят К. поддържа искането си за отмяна на горепосоченото влязло в сила въззивно решение на Пловдивския ОС на основанието по т. 4 на чл. 303, ал. 1 ГПК, претендирайки и постановяване на решение от ВКС, по силата на което да му бъдела възстановена сумата от 2 681.74 лв., преведена от работодателя му „Л. Т.” по сметка на ЧСИ Н. М. - с рег. № 814 по регистъра на КЧСИ, и с район на действие, съвпадащ с юрисдикцията на Софийския градски съд. Редовно призовано за същото открито съдебно заседание, ответното по тази молба за отмяна: [фирма]-София /с предишно фирмено наименование „Б. кредити”/ не е било представлявано. Поради това меродавно е ангажираното от неговия представител по реда на чл. 306, ал. 3, изр. 3-то ГПК писмено становище за нейната допустимост, а по същество - за неоснователността й. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, приема следното: Молбата на М. В. К. от София за отмяна – на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК - на влязлото в сила решение № 815/27.VІ.2017 г. на Пловдивския ОС, постановено по гр. дело № 1039/2017 г., е допустима /като подадена в пределите на преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК и срещу подлежащ на отмяна съдебен акт/, но разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за оставянето й без уважение са следните: Видно от приложеното към настоящата молба за отмяна гр. дело № 15981/2014 г. по описа на РС-Пловдив, ГК, ХХІ-и с-в, е че постановеното по него решение № 1665/18.V.2016 г. е влязло в сила – съгласно отбелязването на районния съдия, на датата 15 юни 2016 г. С него е бил отхвърлен предявен от [фирма]-София (сега с ново фирмено наименование „И. С. Капитал” – бел. на ВКС), по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК-във вр. чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК, положителен установителен иск за съществуването на вземане в полза на търговското д-во срещу М. В. К. от София в размер на 954.93 лв., представляващо „остатък от вземане по запис на заповед, издаден на 7.ІV.2014 г. с падеж 5.V.2014 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда – 9.ІХ.2014 г. до окончателното погасяване, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 8387/10.ІХ.2014 г. по ч. гр. дело № 13414/2014 г. по описа на Пловдивския РС, ІІІ-и гр. състав”. С т. 17 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 4/18.VІ.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г. е очертан ясно предметът на делото и съответно – разпределянето на доказателствената тежест, при предявен установителен иск по чл. 422 ГПК в хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед. Следователно предметът на такова дело не би могъл да съвпада с предмета на дело, заведено по предявен положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, но в хипотеза на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на който е да е друг от лимитативно изброените н текста на чл. 417 ГПК документи – в процесния случай по т. 3 на този законов текст. Следователно двете дела, между които се прави съпоставката за евентуално наличие на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, са водени между същите страни, но не се констатира съвпадане нито в основанието, нито в искането. В единия случай искането е било за признаване съществуването на вземане в полза на търговеца срещу настоящия молител в размер на 954.93 лв. на основание издаден от последния запис на заповед /като документ по чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК – в редакцията на този законов текст до ЗИДГПК, Обн. ДВ, бр. 86 от 27.Х.2017 г./. Докато последващото влязло в сила решение, чиято отмяна се претендира в настоящето извънинстанционно производство, е по искане на същия търговец и срещу същия негов длъжник за признаване съществуването на две негови взимания срещу К. - в размер на 466.64 лв. и съответно – на 488.27 лв., но на основание валидното каузално правоотношение помежду им, възникнало със сключването на датата 7.ІV.2014 г. на т.нар. „Договор за заем (потребителски кредит) SО- 1035”, с нотариална заверка на подписите на страните: документ по чл. 417, т. 3, предл. 3-то ГПК, който е различен от документа по т. 9, предл. 1-во на същия законов текст в горепосочената негова редакция. Ирелевантно по отношение обосноваването на „пълна идентичност между страни, искане и основание” е обстоятелството, че процесният по първото дело запис на заповед е имал за свое предназначение да обезпечи изпълнението на паричното задължение на кредитополучателя К. по договора за кредит, който - като отделен документ по чл. 417 ГПК - е в основата на последващото влязло в сила решение, чиято отмяна се претендира в настоящето извънинстанционно производство по чл. 303 ГПК При този изход на делото във ВКС и с оглед изрично направеното от ответното по молба за отмяна дружество искане за присъждане на разноски в размер на изплатения хонорар за един адвокат на търговеца от АК-П., молителят К. ще следва да бъде осъден да му заплати сумата от 500 лв. (петстотин лева), съгласно приложените към писмения отговор по чл. 306, ал. 3, изр. 3-то ГПК договор за правна защита и съдействие № 07809/10.Х.2017 г. и Списък по чл. 80 ГПК. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от М. В. К. от [населено място] МОЛБА вх. № 45038 от 4.VІІІ.2017 г. ЗА ОТМЯНА, с правно основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, на влязлото в сила на датата на постановяването му решение № 815/27.VІ.2017 г. на Пловдивския окръжен съд, ГК, 14-и с-в, по гр. дело № 1039/2017 г. О С Ъ Ж Д А молителя М. В. К., ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх.”Д”, ет. V, ап. № 107- НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответното по молбата за отмяна [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място],[жк], [жилищен адрес] ет. І, офис # 11, /с предишно фирмено наименование „Б. К.”/ СУМА в размер на 500 лв. (петстотин лева), представляваща изплатен хонорар за един адвокат на търговеца от АК-П.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2