Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 1008/09   СОФИЯ 13.04.2010     В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 14 декември 2009 година в  състав :                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА НИНОВА         ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА                                                          ВАСИЛКА ИЛИЕВА                                                                           при секретаря Виолета Петрова                                                                                    изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 3489/08  година и за да се произнесе, взе предвид :   Производството е по чл. 290 ГПК. С решение от 07.03.2008 г. по гр.д. № 3662/05 г. на Софийски градски съд е отменено решението на Софийски районен съд, постановено на 15.07.2005 г. по гр.д. № 3284/04 г. и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от К. В. В. против К. за р. на д. и установяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност или бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб - в ликвидация, наричана по-нататък КРДУПБДСБРУГЩ, иск с правно основание чл. 213, ал.2 КТ за заплащане на обезщетение за незаконно недопускане до работа в размер на 13 151.58 лв. С определение № 449 от 26.05.2009 г. подадената от К. В. В. касационна жалба против въззивното решение на Софийски градски съд е допусната до касационно обжалване по въпроса дали с влизане в сила на Закона за защита на класифицираната информация се прекратяват ex lege трудовите правоотношения с членовете на комисията или за това е необходимо изрично писмено волеизявление на работодателя. Касаторът поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че трудовото му правоотношение е прекратено по силата на закона, тъй като такъв способ не е предвиден в КТ. Ответникът по касация КРДУПБДСБРУГЩ / в ликвидация/ не е взела становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид изложените в касационната жалба доводи във връзка с данните по делото, намира: По делото не е било спорно, че жалбоподателят в настоящото производство е бил в трудовоправни отношения с К. за р. на д. и установяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност или бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, възникнало въз основа на избор - решение на Народното събрание от 28.03.2001 г., прието на основание чл. 4а, ал. 1, т. 1, ал. 2, 3 и 4 от Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб във връзка с § 29, ал. 1 и 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб /ДВ, бр. 24 от 2001 г./ Този закон е отменен изцяло с § 37 от ПЗР на Закона за защита на класифицираната информация- ДВ бр. 45/ 30.04.2002 г. В разпоредбата на ал.2 на § 37 изрично е посочено, че предвидените средства по Закона за държавния бюджет за 2002 г., както и дълготрайните материални активи на прекратилите действието си държавни органи по Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб се предоставят на създадената с новия закон Държавната комисия по сигурността на информацията/ ДКСИ/. Жалбоподателят в настоящото производство е обосновал претенцията си за заплащане на обезщетение по чл. 213, ал.2 КТ с твърдението, че със заповед на Областния управител на гр. С. сградата, в която се е помещавала КРДУПБДСБРУГЩ, е била иззета и предоставена на ДКСИ и той не е бил допускан до работното си място, въпреки че индивидуалното му трудово правоотношение не е било прекратено. За да намери предявеният иск за неоснователен въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение с жалбоподателя е било прекратено влизане в сила на ЗЗКИ, с който е отменен ЗДДБДСБРУГЩ. Отмяната на закона съдържа и воля за прекратяване на трудовите правоотношения с членовете на комисията, тъй като се премахва трудовата им функция и не е необходимо допълнително волеизявление за това. Въззивното решение е правилно. К. за р. на д. и установяване на приданадлежност към бившата Държавна сигурност и бившето разузнавателно управление на Генералния щаб е специален орган, юридическо лице, създаден със Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб за осъществяване на дейността по чл. 3, ал. 1, т. 1, 3 и 4 от този закон. Съгласно чл. 4а, ал.1, тя се състои от 7 души, 5 от които се избират от Народното събрание, а двама се определят от Министерския съвет. Жалбоподателят в настоящото производство е избран за член на комисията от квотата на Народното събрание. Това определя трудовото му правоотношение с комисията като възникнало от избор. В чл. 338 КТ е уредено специфично основание прекратяване на трудово правоотношение, възникнало от избор. Съгласно цитираната разпоредба то може да бъде прекратено без предизвестие от избирателното тяло. С отмяната на ЗДДБДСБРУГЩ по силата на § 37, ал. 1 ПЗРЗЗКИ се прекратява и дейността на държавните органи, създадени с него. Дълготрайните материални активи на прекратилите действието си държавни органи по отменения закон се предоставят на Държавната комисия по сигурността на информацията /§ 37, ал. 2 ПЗРЗЗКИ/. Волеизявлението на законодателя за прекратяване дейността на държавните органи имплицитно съдържа и волеизявление за прекратяване на правоотношенията с техните членове. В случая не се касае за предсрочно прекратяване на трудовото правоотношение на отделни членове на комисиите, в какъвто случай би следвало да е налице изрично решение на Народното събрание, поименно за съответното лице, а за прекратяване дейността и поради това закриване на юридическото лице като правен субект. Аргумент в подкрепа на извода, че трудовите правоотношения с членовете на КРДУПБДСБРУГЩ са прекратени ex lege с влизане в сила на ЗЗКИ е и обстоятелството, че с ПМС № 262/ 2002 г. е посочен изрично реда за уреждане на трудовите правоотношение само с лицата от администрацията на КРДУПБДСБРУГЩ. В обобщение на изложеното, като е приел, че трудовото правоотношение с жалбоподателя е прекратено с влизане в сила на ЗККИ, поради което претенцията за заплащане на обезщетение по чл. 213, ал.2 КТ е неоснователна, въззивният съд е приложил правилно материалния закон. По тези съображения въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът           Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА решението от 07.03.2008 г. по гр.д. № 3662/05 г. на Софийски градски съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ :       ЧЛЕНОВЕ :