1 Р Е Ш Е Н И Е № 47 София, 06 февруари 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми януари 2015 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря ...........А. КАРАДЖОВА.......................... и в присъствието на прокурора от ВКП ......... И. СИМОВ ................, като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 1933/2014 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимия Г. К. И. срещу въззивна присъда № 240/13.10.2014 г. на Софийски градски съд, постановена по ВНОХД № 1110/2014 г. по описа на същия съд. С нея е била отменена първоинстанционна оправдателна присъда № 3/24.01.2014 г., постановена по НОХД № 21144/2012 г. по описа на Софийски районен съд и подс. И. е бил признат за виновен извършване на престъпление по чл. 144 ал.3 пр.1 вр. ал.1 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на една година, изпълнението на което е било отложено за срок от три години. В касационната жалба се съдържат аргументи за наличие на съществени нарушения по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. В обсега на съществените процесуални нарушения се сочи, че са допуснати нарушения на правилата за предявяване на вещественото доказателство по делото – пистолет, на чл. 153 от НПК относно назначаването на повторната съдебно-психиатрична експертиза за пострадалия, както и на правилата за оценка на доказателствата, като е дадена вяра на показанията на пострадалия и са дискредитирани обясненията на подсъдимия и показанията на неговите родственици. Тенденциозният подход на въззивния съд към последните доказателствени източници е рефлектирал върху обективността на анализа на доказателствата, в резултат на което е приложен неправилно и материалния закон /касационно основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК/. С жалбата се прави искане за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подс. И. или алтернативно – връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. Пред касационната инстанция защитникът на подс. Г. И. поддържа жалбата по изложените в нея съображения и с направените искания. Повереникът на частния обвинител П. К. изразява становище за неоснователност на жалбата поради обстоятелството, че въззивната присъда не страда от посочените пороци, поради което трябва да бъде оставена в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите в касационната жалба, аргументите на страните и извърши проверка на основанията за касационен контрол, както и на съдопроизводствените действия на двете предходни инстанции, установи следното: Жалбата на подсъдимия Г. И. е неоснователна. Прегледът на съдопроизводствените действия на първата и на въззивната инстанции не сочи да са допуснати съществени процесуални нарушения при събирането на доказателствените източници, както се твърди в касационната жалба. Предявяването на вещественото доказателство – пистолет, е извършено в съдебно заседание, проведено на 23.05.2013 г. /л. 49 гръб от първоинст. производство/. Въпреки твърденията на защитата за опороченост на това съдебно действие, позиция, изразена и в същото съдебно заседание, не се установява данни за това. В протокола, отразяващ провеждането на предявяването, липсва вписване как точно е било извършено то. В определения законен срок защитата не е направила възражение за съдържанието на съдебния протокол и не е поискала поправката му. Твърденият от нея порок се извежда от изразената й позиция непосредствено след предявяването, която обаче не може да бъде доказателство за начина на извършването му. Въпреки това, касационният съд намира, че дори и предявяването да се е изразило чрез действия на хващането на пистолета, зареждането му и насочването му, това не би могло да опорочи действието по чл. 284 от НПК. В нормата липсва описание на начина на извършване на предявяването, което не означава, че то се извършва само чрез статичното „показване” на вещественото доказателство. За пълното и точно изясняване на обстоятелствата по делото в определени случаи може да се наложи доказателството да бъде хванато и разгледано в различно положение. Това по никакъв начин не го опорочава, поради което не би могло да се счита, че в конкретния случай е било допуснато съществено процесуално нарушение. Възражението на защитата за начина на назначаване на повторната съдебно-психиатрична експертиза за пострадалия К. не почива на отразеното в съдебните протоколи нейно собствено процесуално поведение. В съдебното заседание от 23.05.2013 г. именно защитата /л.49/ е изразила несъгласие с изслушаната СППЕ поради обстоятелството, че към нея не са приложени протоколите от проведените тестове от експертите, както и е „компроментирана” поради това, че вещите лица са приели, че освидетелстваният е бил заплашен и ударен от подсъдимия. По същество, макар и неформулирано изрично, това възражение е сочело на необходимост от назначаване на „повторна” експертиза за пострадалия, тъй като възраженията на защитата са касаели именно необоснованост и съмнения за правилността на изслушаната СППЕ. На искането на прокурора за назначаване на такава експертиза, направено в с.з на 27.06.2013 г. /л.53/, защитата не е възразила. След като по същество на практика тя е направила възражение по приемането на първата експертиза с аргументи по чл. 153 предл. 2, не би могла да твърди, че повторната експертиза, назначена със същите доводи, макар и по искане на противоположната страна по делото, е допусната в нарушение на тази норма. Задължение на съда е да вземе всички мерки за обективно и всестранно изясняване на обстоятелствата по делото, като преценката за доказателствената сила на експертното заключение е изцяло в неговата компетентност съгласно чл. 154 от НПК. Фактът, че една от инстанциите не кредитира нито едно от заключенията, не е пречка това да бъде сторено от контролиращата я инстанция, стига тя да изложи съображения по чл. 339 ал.3 вр. чл. 305 ал.3 от НПК.С тази задача въззивният съд се е справил съобразно процесуалните правила, поради което твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения при оценката на заключенията на вещите лица не се споделят от касационната инстанция. Основното недоволство на подсъдимия от въззивната присъда се изразява в неправилен анализ на доказателствата, съдържащи се в показанията на св. П. К., предвид обстоятелството, че този свидетел е заинтересован от изхода на делото, тъй като е пострадал от престъплението, поради което показанията му не са обективни. ВКС не констатира от материалите по делото да може да се направи твърдения от защитата на подс. И. извод. Действително този свидетел е пострадал от престъплението, в извършването на което И. е признат за виновен и са му е наложено наказание, но само този факт не е достатъчен, за да се направи извод за неговата заинтересованост от изхода на делото и поради това да се презюмира недостоверността на показанията му. Всеки пострадал от престъпно деяние има право да защитава в процеса своите накърнени права и интереси, като един от процесуално предвидените способи за това е предявяване на претенция за поддържане на обвинението наред с прокурора, като се конституира като частен обвинител по делото. В случая тази възможност е реализирана от пострадалия. Независимо от това обстоятелство, той именно като пострадал от деянията е и свидетел по делото по отношение на възприетите от него факти и обстоятелства, подлежащи на доказване. Именно в последното си качество той носи и наказателна отговорност за лъжесвидетелстване в случаите на даване на неверни показания по делото. Затова показанията на свидетелите – пострадали в наказателния процес, винаги са освен доказателствено средство, така и тяхно средство за защита на накърнените им интереси. Такъв двойнствен характер имат и обясненията на подсъдимия. Затова съдебните инстанции са длъжни да извършат обстоен анализ на такива показания и обяснения, като изложат подробни съображения дали им дават вяра или не и кои са причините за това. В настоящия наказателен процес въззивната съдебна инстанция е подходила задълбочено и отговорно към доказателствения анализ на показанията на свидетеля К.. За проверка на достоверността им въззивният съд е провел въззивно съдебно следствие, като е допуснал до разпит св. Д. К., която е възприела поведението и състоянието на пострадалия непосредствено след деянието, както и фактите по неговото осъществяване са били възпроизведени пред нея веднага след извършването му. Въз основа на извършения прецизен и задълбочен анализ на показанията на пострадалия и на св. К., както и на показанията на полицейските служители Н. и С. е преценено е, че показанията на св. К. са последователни, задълбочени и подробни. Те са в съответствие с посочените свидетелски показания. Ако за св. К. би могло да се твърди, че е заинтересована от изхода на делото, тъй като е майка на детето на пострадалия, то за останалите двама свидетели това възражение не би могло да бъде възприето. Те възпроизвеждат част от фактите, включени в предмета на доказване, касаещи наличието на пистолет у подсъдимия, които пострадалият не би могъл да твърди, ако лично не ги е възприел. Въззивният съд с необходимата прецизност е анализирал показанията на всички свидетели, присъствали по същото време и на същото място и възприели отделни елементи от фактическата обстановка. Не са игнорирани и обясненията на подсъдимия, както и на неговите родственици, на които съдът не е дал вяра, съпоставяйки ги с останалия доказателствен материал. Направен е обстоен анализ на тези доказателствени източници и е демонстрирана волята на съда да не ги кредитира, която е мотивирана с тяхната недостоверност и вътрешна противоречивост, основаваща се на взаимното им съпоставяне и на липсата на кореспонденция с останалите доказателствени източници и най-вече на логиката в показанията на свидетелите от другата група. Аргументиран по надлежния ред, предвиден в чл. 339 ал.3 вр. чл. 305 ал.3 от НПК е изводът на въззивния съд да не се солидаризира с мотивите на първоинстанционния съд и да не даде вяра на обясненията на подс. И., както и на показанията на св. М. Д. /негова дъщеря/, на св. Т. П. /съпруга/, на св. Р. Д. /негов зет/, доколкото тези свидетели поради своето положение – част от семейството на подсъдимия, са обективно заинтересовани и пристрастни към въвежданите от него факти в наказателния процес. Не броят на осъдителните и на оправдателните доказателства в процеса е основание за направата въз основа на тях доказателствени изводи, а преценката на решаващия съд за тяхната достоверност и по този начин относимост към предмета на доказване. По този начин крайният резултат на доказателствения процес – приетите за установени факти, сочещи на съставомерност на престъпление по чл. 144 ал.3 от НК, не е резултат само от кредитирани показания на пострадалия, но и на анализ на останалите гласни и писмени доказателствени средства и на заключението на съдебно-психиатричните експертизи. Те са послужили за проверка на достоверността на показанията на пострадалия К. и едва след като съдът се е уверил, че последните вярно отразяват обективната действителност, е мотивирал своите фактически и правни изводи върху тях. Твърдението за формално обсъждане на съдебно-психиатричните експертизи, въпреки че почиват изключително на показанията на пострадалия, не намира основание в съдържанието на въззивното решение. То съдържа необходимите аргументи, изискуеми от чл. 339 ал.3 от НПК /л.47-48 от въззивната присъда/, поради което за подсъдимия и защитата му следва да е напълно ясна волята на въззивния съд. Заключенията на двете СППЕ експертизи не биха могли да се основават на други доказателствени източници, освен на показанията на пострадалия, доколкото са назначени именно за установяване на неговото психическо състояние при осъществяване на престъплението. Доколкото останалата група свидетели и подсъдимият твърдят, че не са имали с пострадалия никакъв пряк контакт, очевидно е, че други източници на информация за състоянието му не са съществували. Друг е въпросът, че св. К. е била разпитана за пръв път от въззивния съд, но нейните показания са еднопосочни с тези на пострадалия по отношение на подлежащия за установяване факт – може ли да се приеме, че действията на подсъдимия са предизвикали у него основателен страх за живота му. Ето защо направената уговорка от експертите, че дават заключението си въз основа на факти, възпроизведени от пострадалия, ако бъдат възприети за достоверни от съда, не опорочава заключението на вещите лица. Експертизата е особен способ за събиране на доказателства и нейното предназначение е да направи изводи от едни известни за други неизвестни факти по делото, които изискват специални знания в определена област. Когато една съдебна инстанция приема определени факти за установени, е очевидно, че тя би могла да приеме и изводите на експертите, основаващи се на тези факти. Ето защо касационният съд не установи да са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да представляват основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК за отмяна на въззивната присъда. Искането в жалбата за оправдаване на подс. И. поради наличие на основание за това по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК се аргументира с доводите за недоказаност на обвинението. След като с оглед на изложеното касационният съд не установи да са допуснати нарушения, попадащи в обсега на чл. 348 ал.1 т.2 от НПК и касаещи процеса на събиране, проверка и оценка на доказателствата от въззивния съд, той не може да се намесва в оценъчната му дейност и да прави извод относно недоказаността на престъплението. Извън обвързаността му с чл. 348 ал.1 т.2 от НПК, такъв аргумент би бил довод за необоснованост на съдебния акт, който не е касационно основание и основание за възобновяване на производството. Предвид изложеното ВКС не установи основания за отмяна на въззивната присъда, поради което тя следва да бъде оставена в сила, а жалбата срещу нея - без уважение. С оглед на това и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 240/13.10.2014 г., постановена по ВНОХД № 1110/2014 г. по описа на Софийски градски съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.