9 Р Е Ш Е Н И Е № 50052 гр. София, 13.07.2023 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 648 по описа за 2022 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Гаранционен фонд, [населено място] /ответник в първоинстанционното производство и въззиваем във въззивното производство/ чрез процесуален представител старши юрисконсулт Т. Д. М. срещу решение № 1308 от 07.12.2021 г. по в. гр. дело № 2535/2021 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 1 състав, с което след частична отмяна на решение № 263807 от 10.06.2021 г. по гр. дело № 16695/2019 г. на Софийски градски съд, I-15 състав ответникът Гаранционен фонд е осъден да заплати следните суми: на ищцата Седефка Н. Л. допълнително 16 250 лв. към вече присъденото й от СГС обезщетение за неимуществени вреди в размер 33 750 лв., претърпени от ПТП на 14.07.2019г., ведно със законната лихва от 28.11.2019г. до окончателното изплащане; на адвокат С. К. Н. – К. сумата 1 000 лв. – адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за въззивното производство, както и допълнително 466 лв. – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство; в бюджета на съдебната власт по сметка на САС държавна такса в размер 325 лв. и по сметка на СГС държавна такса допълнително 625 лв. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и изложението за допускане на касационно обжалване поддържа становище, че въззивният съд неправилно е отказал да приеме за установено наличието на 25% съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата при събрани доказателства, неправилно е приел, че възражението за съпричиняване не следва да бъде уважено, тъй като не е конкретизирано, че ПТП настъпва в район на спирка /нарушение на чл. 115 ЗДвП/ и поради тази причина движението на ищцата по пътното платно не следва да бъде отразено като съпричиняване, както и не е определил справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, като само бланкетно е изброил критериите. Ответникът Седефка Н. Л. /ищца в първоинстанционното производство и въззивник във въззивното производство/ чрез процесуален представител адвокат С. К. Н. – К. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на решението, тъй като направеното от Гаранционния фонд в отговора на исковата молба възражение не касае нарушение от страна на пострадалата на разпоредбата на чл. 115, ал. 1 ЗДвП, а възражението е, че пешеходката се е движела по посока на движение на автомобила, което не е установено по делото. Излага и доводи, че въззивният съд правилно е преценил всички събрани по делото доказателства във връзка с търпените от ищцата болки и страдания и е определил обезщетение за неимуществени вреди съобразно трайната съдебна практика и нивата на присъждане за същите увреждания застрахователни обезщетения. С определение № 50098 от 28.02.2023 г. по т. дело № 648/2022 г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по релевантните правни въпроси относно приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и предпоставките за намаляване на обезщетението на увреденото лице. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените от страните доводи във връзка с релевираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: За да направи извод за основателност на предявения иск, въззивният съд е приел, че са осъществени предпоставките на чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ. За установяване механизма на процесното ПТП съдебният състав е обсъдил представаните Констативен протокол № К-408/14.07.2019г., изготвен от СДВР Отдел „Пътна полиция“, показанията на свидетелката Е. Й. А. и заключението на съдебната автотехническа експертиза и въз основа на тях е приел, че на 14.07.2019г., около 15.45 часа в [населено място], в района на трамвайна спирка № 2228 „Х. С.” на [улица], по която се движи трамвай № 3, в посока за движение към центъра на града, е бил паркиран неизвестен автомобил, вероятно зад друг паркиран автомобил; зад автомобила с неизвестен регистрационен номер върху платното за движение е стояла пострадалата Седефка Л., вероятно е чакала трамвай; водачът на автомобила е предприел извършване на маневра - потеглил назад, като блъснал намиращата се зад него пешеходка, която паднала зад автомобила без да бъде прегазена, автомобилът тръгнал и напуснал местопроизшествието. Водачът на автомобила е имал възможност да види пешеходката, стояща зад автомобила, чрез вътрешното огледало през задния прозорец на автомобила, да подаде звуков предупредителен сигнал, както и да потегли много бавно и внимателно или да излезе от автомобила и да предупреди пешеходката да се върне на тротоара. Въз основа на показанията на свидетеля Г. А. Л. и заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвена от вещо лице д-р Б. К., въззивната инстанция е установила причинените на ищцата увреждания, начина и продължителността на лечението, търпените болки и страдания и бъдещите последици и прогноза на възстановителния процес. При определяне на дължимото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП в размер 50 000 лв. съдебният състав е съобразил правнорелевантните факти, свързани с принципа за „справедливост“, а именно: установените увреждания и последиците от тях, свързаните с тях физически и психически болки и страдания на ищцата, техния вид, интензитет и продължителност, обусловени от вида и тежестта на уврежданията, възрастта на ищцата при ПТП – 83 г., възраст, която се характеризира с не много активен начин на живот; обстоятелството, че въпреки това ежедневието на ищцата е било рязко променено, като същата е била принудително оставена на постелен режим заради фрактура на бедрена шийка, през което време е имала нужда от чужда помощ за елементарни битови и хигиенни нужди и е била на памперси, като несъмнено е изпитвала и неудобство от обстоятелството, че за тези нейни нужди следва да се грижи синът й; оперативното лечение, престоя в болницата около две седмици; неудобството и дискомфорта на придвижване след първия месец с патерици; липсата на пълно възстановяване и наличие на ограничение в обема на движенията от една страна, но от друга – приноса за тези ограничения на съществуващата при ищцата коксартроза и остеопороза; обстоятелството, че ищцата и досега изпитва леки болки и продължава да се движи с патерици, като не се очаква в бъдеще болките напълно да отшумят; лимитите на застрахователните обезщетения и икономическите условия в страната към 2019 г. По отношение на приетото от първоинстанционния съд възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в нарушение на чл. 115, ал. 1 ЗДвП, тъй като ищцата е изчаквала пристигането на трамвай на пътното платно на спирка „Х. С.“ вместо на тротоара, въззивният съд е приел за основателно оплакването на ищцата във въззивната жалба за липса на подобно възражение. Посочил е, че в отговора на исковата молба е направено само възражение за съпричиняване поради попътно движение с автомобила от страна на ищцата, но не и поради поведение в нарушение на чл. 115, ал. 1 ЗДвП, нито е направена подобна конкретизация след събиране на доказателствата за механизма на ПТП. Поради това, че възражението за съпричиняване не е общо, сочените от ответника в отговора на исковата молба конкретни действия и бездействия на ищцата не се установяват, а установените не са своевременно релевирани от Гаранционния фонд в процеса, съдебният състав е заключил, че определеното обезщетение не следва да бъде намалявано по реда на чл. 51, ал. 2 ГПК. По релевантните правни въпроси: Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в решение № 92/24.07.2013 г. по т. д. № 540/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 41/26.04.2017 г. по т. д. № 3133/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о., за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно въведен в предмета на спора от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан при условията на пълно и главно доказване от позоваващата се на съпричиняването страна в процеса. Възражението на застрахователя за съпричиняване за настъпване на вредоносния резултат от страна на пострадалия трябва изрично да се заяви в първоинстанционното производство, като това следва да стане в срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, респ. в допълнителния отговор, на въпрос на съда за изясняване на фактите по делото - чл. 145, ал. 1 ГПК или по реда на чл. 143, ал. 2 ГПК, както и ответникът би могъл да поиска допълнителен срок по чл. 144 ГПК. С решение № 98/29.06.2016 г. по т. д. № 1499/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о. е разяснено, че надлежно възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД в първоинстанционното производство може да бъде направено и след изтичане на срока за отговор на исковата молба, ако е налице хипотезата на чл. 147, т. 1 ГПК по отношение на обстоятелствата, на които се основава възражението. Съгласно дадените в ППВС № 17/18.11.1963г., т. 7 разяснения обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В посоченото Постановление на Пленума на ВС, както и в множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК / решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 151/12.11.2010 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 16/04.02.2014 г. по т. д. № 1858/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 117/08.07.2014 г. по т. д. № 3540/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 118/27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 109/13.01.2021 г. по т. д. № 2410/2019 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 60129/28.01.2022 г. по т. д. № 1992/2020 г. на ВКС, ТК, I т. о. и др./ е прието, че изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем. Определянето на степента на съпричиняване предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие. Паралелът и сравнението на поведението на участниците в движението, с оглед задълженията, които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и разпределянето на отговорността за причиняването на деликта. По съществото на спора: Предвид правните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, настоящият съдебен състав следва да се произнесе само относно възражението за съпричиняване от страна на пострадалата ищца. Основателно е оплакването за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в отказ на решаващия състав да обсъди заявеното от застрахователя възражение за съпричиняване, тъй като според въззивния съд Гаранционният фонд не е направил възражение за съпричиняване, касаещо поведение на ищцата в нарушение на чл. 115, ал. 1 ЗДвП. При изясняване на механизма на процесното ПТП съдебният състав въз основа на показанията на разпитаните свидетели и заключението на съдебната автотехническа експертиза е приел за установено противоправно поведение на ищцата, която в нарушение на чл. 115, ал. 1 ЗДвП не е изчаквала трамвая върху тротоара, а на пътното платно, но неправилно е посочил, че установените действия и бездействия на ищцата не са своевременно релевирани от ответника в процеса. В отговора на исковата молба ответникът по иска /настоящ касатор/ е оспорил в евентуалност твърдението за осъществено ПТП, механизма на процесното ПТП, виновното и противоправно поведение на водач на неидентифицирано МПС и е релевирал възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която като пешеходец се е поставила в опасност, движейки се попътно на посоката на движение на автомобила. Във въззивното производство ответникът като въззиваем е изразил становище за правилност на извода на първоинстанционния съд за съпричиняване от страна на пострадалата, която се е намирала на пътното платно и в нарушение на чл. 115, ал. 1 ЗДвП е изчаквала пристигането на трамвая на пътното платно вместо на тротоара. Практически релевираното от ответното застрахователно дружество възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата е, че същата се е намирала на пътното платно вместо на тротоара в нарушение на правилата за движение на пешеходците, регламентирани в ЗДвП. Преценката къде се е намирала ищцата към момента на настъпване на процесното ПТП – на пътното платно или на тротоара, и дали същата се е движела по пътното платно или е стояла на него вместо на тротоара, зависи от конкретните доказателства. Ответникът не е длъжен да посочи конкретните законови разпоредби, нарушени от ищцовата страна, а същите се определят от съда въз основа на установените факти. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че като е отказал да обсъди релевираното от ответника съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 12 и чл. 236, ал. 2 във връзка с чл. 269, ал. 2 ГПК. Обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено като неправилно. Поради обстоятелството, че не се налага извършването или повтарянето на процесуални действия, правният спор между страните следва да бъде разрешен по същество от касационна инстанция. От показанията на свидетелката Е. Й. А. се установява, че ищцата Седефка Л. е слязла от тротоара на пътното платно на [улица], по която се движи трамвай № 3, стояла е на пътното платно към релсите, по-близо до тротоара. Видно от свидетелските показания и заключението на съдебната автотехническа експертиза, пострадалата се е намирала зад паркиран неизвестен автомобил, водачът на автомобила е предприел извършване на маневра - потеглил назад, като блъснал намиращата се зад него пешеходка, която паднала зад автомобила без да бъде прегазена, автомобилът тръгнал и напуснал местопроизшествието. Предвид установения механизъм на процесното ПТП се налага извод, че ищцата е допуснала нарушение на предвидените в разпоредбата на чл. 115, ал. 1 ЗДвП правила за движение на пешеходците. Съгласно посочената разпоредба пешеходците изчакват пристигането на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници на тротоара, на острова за безопасност или на местата, очертани с маркировка, а ако няма такива - на банкета. В конкретния случай ищцата се е намирала на пътното платно вместо на тротоара, с което е допринесла за съпричиняване на вредоносния резултат. При определяне на степента на съпричиняване настоящият съдебен състав отчита, че тежестта на допуснатото от водача на неидентифицирания автомобил нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗДвП, съгласно която разпоредба преди да започне движение назад водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, е по-голяма от тежестта на нарушението на чл. 115, ал. 1 ЗДвП от страна на ищцата. Към момента, когато делинквентът е влязъл в автомобила и е предприел маневра, ищцата се е намирала на пътното платно, не се е появила внезапно, поради което настоящият съдебен състав счита, че водачът на автомобила е имал възможност да съобрази поведението си и да не предприема маневра на заден ход. Предвид конкретното поведение на делинквента и пострадалата и задълженията, които всеки от тях е следвало да изпълнява, отговорността за причиняване на деликта трябва да бъде разпределена, както следва: за водача на неидентифицираното МПС 80 % и за пострадалата ищца 20 %. При отчитане на определената степен на съпричиняване на вредоносния резултат и с оглед приетия от въззивния съд справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди 50 000 лв. се налага извод, че дължимото обезщетение е в размер 40 000 лв. Присъденото от Софийски градски съд обезщетение за неимуществени вреди е в размер 33 750 лв. и в осъдителната част първоинстанционният съдебен акт е влязъл в сила. Следователно въззивното решение трябва да бъде отменено в частта, с която Гаранционният фонд е осъден да заплати на Седефка Н. Л. допълнително 10 000 лв. /над 6 250 лв. до 16 250 лв./ - обезщетение за неимуществени вреди, и вместо това искът срещу Гаранционния фонд трябва да бъде отхвърлен за сумата 10 000 лв., представляваща разликата над 6 250 лв. до 16 250 лв., респективно над дължимата сума 40 000 лв. до пълния предявен размер 50 000 лв. В останалата осъдителна част за сумата 6 250 лв. въззивното решение следва да бъде оставено в сила. По отношение на разноските: При обжалваем интерес 16 250 лв. минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 1 017,50 лв. С оглед изхода на спора дължимото от Гаранционен фонд на адвокат С. К. Н. – К. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. възнаграждение за въззивното и касационното производство е по 391,35 лв. Минималният размер на адвокатското възнаграждение за първоинстанционното производство е в размер 2 030 лв. и предвид уважената част на иска общо 40 000 лв., дължимото възнаграждение за производството пред СГС е в размер 1 624 лв. Следователно въззивното решение трябва да бъде отменено в частта, с която Гаранционният фонд е осъден да заплати на адвокат С. К. Н. – К. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата над 391,35 лв. до присъдените 1 000 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивното производство, и сумата над 60 лв. до присъдените 466 лв. – адвокатско възнаграждение за производството пред СГС. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ответникът /настоящ касатор/ следва да бъде осъден да заплати на адвокат С. Н. – К. адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер 391,35 лв. По отношение на дължимата от Гаранционен фонд държавна такса с оглед изхода на спора настоящият съдебен състав счита, че държавната такса за въззивното производство е в размер 125 лв., а за производството пред СГС – допълнително 250 лв., поради което въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която ответникът по иска е осъден да заплати по сметка на САС държавна такса над 125 лв. до 325 лв. и по сметка на СГС държавна такса над 250 лв. до 625 лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата трябва да заплати на касатора направените от него разноски за касационното производство съразмерно на уважената част от касационната жалба, а именно сумата 218,46 лв. – платена държавна такса, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 ЗПрП – юрисконсултско възнаграждение в размер 200 лв. Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия Р Е Ш Е Н И Е : ОТМЕНЯ решение № 1308 от 07.12.2021 г. по в. гр. дело № 2535/2021 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 1 състав в частта, с която Гаранционен фонд е осъден да заплати следните суми: на Седефка Н. Л. допълнително сумата над 6 250 лв. до 16 250 лв. към вече присъденото й от СГС обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ПТП на 14.07.2019г., ведно със законната лихва от 28.11.2019г. до окончателното изплащане; на адвокат С. К. Н. – К. сумата над 391,35 лв. до 1 000 лв. – адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за въззивното производство, както и сумата над 60 лв. до 466 лв. – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство; в бюджета на съдебната власт по сметка на САС държавна такса над 125 лв. до 325 лв. и по сметка на СГС държавна такса над 250 лв. до 625 лв., и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ предявеният от Седефка Н. Л. с ЕГН [ЕГН] срещу Гаранционен фонд, [улица], ал. 1, т. 1 КЗ в частта за сумата 10 000 лв. /разликата над 6 250 лв. до 16 250 лв., респективно разликата над дължимата по иска сума общо 40 000 лв. до пълния предявен размер 50 000 лв./ - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ПТП на 14.07.2019г., ведно със законната лихва от 28.11.2019г. до окончателното изплащане, като неоснователен. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1308 от 07.12.2021 г. по в. гр. дело № 2535/2021 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 1 състав в останалата част. ОСЪЖДА Седефка Н. Л. с ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на Гаранционен фонд, БУЛСТАТ[ЕИК], [населено място], [улица], ет. 4 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер 218,46 лв. /двеста и осемнадесет лева и четиридесет и шест стотинки/ – платена държавна такса за касационното производство, и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 ЗПрП сума в размер 200 лв. /двеста лева/ – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. ОСЪЖДА Гаранционен фонд, БУЛСТАТ[ЕИК], [населено място], [улица], ет. 4 да заплати на адвокат С. К. Н. – К. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сума в размер 391,35 лв. /триста деветдесет и един лева и тридесет и пет стотинки/ - адвокатско възнаграждение за касационното производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.