Ключови фрази
Ревандикационен иск * допустимост на иск * произнасяне по непредявен иск * свръх петитум * установяване право на собственост * недопустимост на решение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 11

София, 21.01.2011 година


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 18 януари две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 309 /2010 година
Производството е по чл. 290 от ГПК
С определение № 946/10 от 27.10.2010г. по касационна жалба на А. А. К. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 30.09.2009г., постановено по гр.д.№ 4205/2007г. на Софийски градски съд само в частта, с която е признато за установено по отношение на касатора, че А. К. Т. и В. Т. Т. са собственици по силата на възстановяване на собствеността по З., наследяване, дарение и покупко-продажба на вътрешния магазин, разположен в партера на сградата, построена в УПИ VІІ-І, кв. 179, находящ се в[населено място], [улица] по плана на[населено място] зона Б-4-А” по въпроса “допустимо ли е произнасяне по непредявен иск” в съответствие с ТР № 1/2009г. на ОСГТК без обосноваване на основанията за допускане на касационно обжалване..
В касационната жалба се навеждат оплаквания за недопустимост на решението в тази част поради това, че съдът се е произнесъл и за магазина, за който не е предявен иск за собственост.
Ответниците по касация вземат становище, че няма произнасяне по непредявен иск, защото ответника не е осъден да предаде магазина, а реалната част от двора
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Софийски градски съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
Разгледана по същество, жалбата в допуснатата до касационно разглеждане част е основателна.
Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване – допустимо ли е произнасяне по непредявен иск има еднозначен отговор в доктрината и съдебната практика. Гражданското съдопроизводство може да започне само след като съдът бъде сезиран с предявен иск. Той определя предмета, по който се произнася съда – спорното право, а то се индивидуализира с предмета, искането към съда и страните, т.е. пределите на силата на пресъдено нещо. Всяко произнасяне с решение в повече от искането към съда е нарушение на диспозитивното начало и има за последица постановяване на недопустимо решение в тази част.
Видно от исковата молба, ищецът е поискал ревандикация само на незастроената част от дворно често, съставляващо УПИ VІІ-І, кв. 179 по плана на[населено място] зона Б-4-А”, целия с площ 418 кв.м. В обстоятелствената част на исковата молба се съдържат твърдения, че ищците са собственици на вътрешния магазин. РС е отхвърлил иска само в обема, в който е искана защита. Въззивният съд е уважил иска за незастроената част от дворното место и в тази част решението е влязло в сила, защото не е допуснато касационно обжалване. В диспозитива на решението обаче възивната инстанция се е произнесла в повече от заявения петитум, като е признала за установено по отношение на ответника, че А. К. Т. и В. Т. Т. са собственици по силата на възстановяване на собствеността по З., наследяване, дарение и покупко-продажба на вътрешния магазин, находящ се в партера на сградата, находяща се в[населено място], [улица]. В тази част решението на СГС е недопустимо, като постановено плюс петитум, поради което следва да се обезсили.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение от 30.09.2009г., постановено по гр.д.№ 4205/2007г. на Софийски градски съд в частта, с която съдът се е произнесъл за правото на собственост върху вътрешния магазин, разположен в партера на сградата, построена в УПИ VІІ-І, кв. 179, находящ се в[населено място], [улица] по плана на[населено място] зона Б-4-А”.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: