Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 45   С  о  ф  и  я, 10 февруари 2009 г.   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на  26  я н у а р и  2009  година в състав:                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                                              ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ                                                                           БЛАГА ИВАНОВА   при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Мариана Маринова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 775/2008 година.   Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Апелативна прокуратура-София и жалба на защитника на подс. И. А. Д. от София адв. Т. Ц. от САК. Те имат за предмет нова въззивна присъда № 41/06.10.2008 г, постановена от Софийския апелативен съд по ВНОХД № 555/2008 година, с която е отменена частично присъда № 18 от 14.05.2007 г на Софийски градски съд по НОХД № 3411/2004 г. и подсъдимият И. А. Д. от София е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.118 вр.чл.116 ал.1 т.6 пр.2-ро вр.чл.115 от НК, като при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от 3 години и наново е признат за невинен и оправдан по първоначално предявеното му обвинение за убийство в съучастие с другия подсъдим по делото А. В. Й. от София по чл.116 ал.1 т.6 пр.2-ро вр.чл.115 вр.чл.20 ал.2 от НК, а в останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена. Подаденият касационен протест се позовава на основанието по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК, с развити в допълнение, в негова подкрепа, доводи и с искане за отмяната й изцяло и ново разглеждане на делото за осъждане на двамата подсъдими по предявеното им обвинение по чл.116 ал.1 т.6 пр.2-ро вр.чл.115 вр.чл.20 ал.2 от НК. Касационната жалба от защитника на подсъдимия Д е бланкова, като в допълнителни писмени съображения също е наведено като касационно основание това по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, но с искане за отмяната й в осъдителната й част и постановяване на нова, с която подс. И. Д. да бъде признат за невинен и изцяло оправдан по предявеното му обвинение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста и моли въззивната присъда да бъде оставена в сила, а жалбата на защитника да бъде оставена без уважение. В третоинстанционното производство наведените от защитника на подс. Д. оплаквания се поддържат от процесуалния му представител адв. Т. Ц. от САК. Вторият подсъдим А. В. Й., чрез процесуалния си представител адв. Кр. М. от САК моли въззивната присъда да бъде оставена в сила.   Върховният касационен съд провери новата въззивна присъда в пределите на правомощията си по чл. 347 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното : С присъда № 18/14.05.2007 г. по НОХД № /2007 г. Софийският градски съд е признал подсъдимия И. А. Д. от София за виновен в това на 22.06.1998 г. в София да е причинил по непредпазливост смъртта на Р. П. С. от с.гр. вследствие на умишлено нанесена му средна телесна повреда, като деянието е извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида и друго противозаконно действие, от което е било възможно да настъпят тежки последици за виновния, престъпление по чл.124 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.129 ал.1 от НК, като на основание чл.78а ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в полза на Държавата в размер на 4000 лв, като както него, така и втория по делото подсъдим А. В. Й. от София е признал за невинни и ги е оправдал по първоначално предявеното им обвинение по чл.116 ал.1 т.6 пр.2-ро вр.чл.115 вр.чл.20 ал.2 от НК. Присъдата е била протестирана от Софийската градска прокуратура в оправдателните й части спрямо двамата подсъдими Д. и Й. с оплаквания за неправилност поради необосноваността и незаконосъобразността й с искане за отмяната й и постановяване на нова осъдителна спрямо тях по първоначално предявеното им обвинение по чл.116 ал.1 т.6 пр.2-ро вр.чл.115 вр.чл.20 ал.2 от НК. Така постановената първоинстанционна присъда не е била обжалвана от защитника на подсъдимия Д, както и от него самия, а като изцяло оправдателна – и от подсъдимия А. В. Й.. С новата въззивна присъда № 41/06.10.2008 г. по ВНОХД № 555/2008 г. Софийският апелативен съд, уважавайки частично протеста на СГП, е отменил първоинстанционната в частта й досежно осъждането на подс. Д. за престъпление по чл.124 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.129 ал.1 от НК и същият е признат за виновен в това на 22.06.1998 г. в София да е умъртвил умишлено Р. П. С. от Ботевград по начин, особено мъчителен за пострадалия, действайки в състояние на силно раздразнение, предизвикано от последния с насилие и с тежка обида, от което е било възможно да настъпят тежки последици за виновния и на основание чл.118 пр.2-ро вр.чл.116 ал.1 т.6 пр.2-ро вр.чл.115 от НК му е наложено при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК наказание от 2 години лишаване от свобода, като отново е признат за невинен и оправдан по първоначално предявеното му обвинение убийството да е извършил в съучастие с втория подсъдим А. В. Й. от София. Наказанието лишаване от свобода е отложено за изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила. В останалата част досежно оправдаването изцяло на подс. Й. първоинстанционната присъда на СГС е потвърдена.   Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение намира подадените касационен протест и касационна жалба от защитника на подс. Д. за НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения: По протеста на Апелативна прокуратура – София : В касационния си протест прокурорът, макар да се позовава на касационно основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК, изразява несъгласие с приетите за установени от въззивната инстанция факти, а оттам и със следващите се от тях правни изводи, съобразно становището му за ангажиране наказателната отговорност на двамата подсъдими по обвинението за извършено от тях в съучастие престъпление по чл.116 ал.1 т.6 пр.2-ро вр.чл.115 вр.чл.20 ал.2 от НК, вместо възприетото от Съда такава да понесе само подс. Д. и то за престъпление по чл.118 вр.чл.116 ал.1 т.6 пр.2-ро вр.чл.115 от НК. В същото време, не са наведени каквито и да е доводи за допуснати от Съда процесуални нарушения при извличане на правно релевантните факти, като този касатор се е задоволил с позоваването най-общо на показанията на петима свидетели и на част от изводите на съдебномедицинските и трасологическата експертизи, считайки ги за достатъчни да обосноват защитаваната от него теза за участие в убийството на пострадалия на двамата подсъдими, виждайки правилната квалификация на деянието им в предявеното им по-тежко наказуемо престъпление. Прокурорът от ВКП, като не поддържа тези оплаквания, счита фактическите и правни изводи на въззивната инстанция за правилни и законосъобразни. Следва да се отбележи, че при проточилото се неоправдано дълго досъдебно производство, при многократното и в повечето случаи ненужно връщане на делото за допълнително разследване, разследващите органи и наблюдаващият прокурор не са се съобразили с промените в процесуалния закон, особено във връзка със закрепването на обясненията на подсъдимите, а така също и на показанията на св. Р св. Павлов по начин, позволяващ им да ги ползват в съдебната фаза на процеса, а това е дало и възможност на защитата, след влизането в сила от 29.04.2006 г. на новия НПК, да елиминира дадените от тях на досъдебното производство. С наличните доказателства и доказателствени средства както първоинстанционният, така и въззивният съд са установили по надлежен начин, че подс. Д. , афектиран от отношението на пострадалия Р. С. към приятелката му “Д” при “служебното” й посещение при последния, съпроводен от другия подсъдим Й. и св. П, след размяната на обиди и отнемане възможността на пострадалия да използва носения от него газов пистолет му е нанесъл множество удари с юмруци и ритници в областта на главата (не по-малко от пет) и по тялото, причинявайки му тежка черепно-мозъчна и съчетана гръдна травми, като от единия от ударите в главата се е развил кръвоизлив под твърдата и меките мозъчни обвивки, станал причина за настъпването на смъртта му в рамките на 30-40 минути до час, при което е изпитвал силни болки и страдания и ужас от настъпването й. Освен от гласните доказателствени средства, авторството на това фатално нараняване е свързано от Съда и чрез изводите на комплексната трасологическа и повторната разширена съдебномедицинска експертиза с жалбоподателя Д. , изхождайки от категорично установеното съвпадение между кръвонасядането с формата на грайфер в областта на дясното слепоочие на пострадалия вследствие на удар с ритник, с неговата локализация с оглед и на кръвоизливите в черепната кухина, разположени на мястото на “противоудара” с характера, формата, подреждането, съчетаването и размерите на грайферния рисунък на иззетите при задържането му маратонки. Няма доказателства, включително и в обясненията на този жалбоподател, които да съдържат каквито и да е данни подс. Й. да е нанасял удари с ритник на пострадалия С. , особено след повалянето му на пода на офиса в близост до бара, където на сутринта е открит мъртъв. Такъв извод не може да се направи и от многобройността на телесните увреждания на последния, разположението им по цялото тяло и главата му, обясняващо се и с динамиката при нанасяне на ударите, времето за травмирането му, както и от заключенията на съдебномедицинските експертизи, върху част от изводите от които прокурорът обосновава оплакванията си. Затова не може да бъде удовлетворено искането му за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, доколкото не е налице касационно основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Надлежно извлечените факти по чл.102 от НПК са съпроводени и с правилното приложение на материалния закон. Никъде в касационния протест не се коментира изводът на Съда поведението на подс. Д. да е било мотивирано както от неправомерното отношение на пострадалия към румънската гражданка по повод исканата от последния сексуална услуга, така и при конфликта между него и този жалбоподател с размяна на псувни, опит за употреба на оръжие и нанасяне на удар първоначално от с. на пострадалия, с последвала бурна реакция на Д. с нанасянето за кратко време, в рамките на няколко минути, на побой на последния и сериозното му увреждане. Аргументирано Съдът е възприел заключението на комплексната СППЕ, която въз основа на тези данни е обосновала извода си за наличието на силно раздразнено състояние у този подсъдим, при което е взел и реализирал решението си да накаже С. по начин и до степен да причини смъртта му, към която се е отнесъл безразлично. До този извод е стигнал и градският съд, макар да го е свързал с непредпазливо отношение на дееца към причинената смърт на пострадалия, който извод не е бил оспорен изрично и във въззивния протест. След като анализът на доказателствената основа не е дала възможност за ангажиране и наказателната отговорност на подс. Й. за случилото се, то неоснователно се претендира от протестиращия прокурор за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за осъждането на двамата подсъдими за по-тежко квалифицираното престъпление по чл.116 ал.1 т.6 пр.2-ро вр.чл.20 ал.2 от НК. ВКС намира, че не е налице и касационно основание по чл.348 ал.2 вр.ал.1 т.1 от НПК, поради което касационният протест като цяло следва да бъде оставен без уважение.   По касационната жалба на защитника на подс. Д. : За разлика от обвинението, защитата на подс. Д. , макар да касира като единствено касационно основание това по чл.348 ал.2 вр.ал.1 т.1 от НПК, основно коментира допуснати от Съда съществени нарушения на процесуалните правила при събирането и анализа на доказателствените материали, претендирайки изключване от същите на протокола за личен обиск при задържането му на 18.08.1998 г., а така също и позоваващите се на него при изграждане на изводите си комплексна трасологическа и повторна разширена съдебномедицинска експертизи. Такива възражения, без оспорването на изводите на приетата в хода на въззивното следствие КСМЕ, са правени и пред апелативния съд и те с основание са били отхвърлени. Разтълкувайки действащата към момента на задържане на подс. Д. норма на чл.138 от НПК/отм./, Съдът законосъобразно е приел личния му обиск, а не претърсване и изземване по смисъла на чл.135 от същия кодекс, с изземване на маратонките, с които е бил обут тогава, да не е опорочен както защото е извършен от служител на МВР, без изискуемо се предварително разрешение на прокурора, в присъствието на две поемни лица, при липса на законово ограничение те също да бъдат от системата на МВР, както и на законово изискване за последващо било уведомление на прокурора, било одобрение от съд, в рамките на 24 часа (въведено много по-късно с допълнение на чл.138 от НПК/отм./ с нова ал.3 и кодифицирано в чл.164 ал.3 от новия НПК, в сила от 29.04.2006 г.). Безспорно е, че задържането на двамата обвиняеми е станало въз основа на заповед за задържане от полицейски орган по реда на ЗНП, без да е необходимо възлагане от следователя, последвано от постановления за привличането им в качеството на заподозрени в извършване на престъпление по чл.115 от НК и вземане на мярка за процесуална принуда, по реда на чл.202 ал.1 т.2 от НПК/отм./, действал към онзи момент. Последвалото изследване от тройната съдебномедицинска и трасологическа експертиза за съвпадение на фиксираното при огледа на трупа на С. кръвонасядане челно-слепоочно вдясно на главата му с релефа на подметките на иззетите от жалбоподателя Д. маратонки е дало положителен отговор и правилно е поставено в основата на осъдителната спрямо него присъда. Теоретичните виждания на защитата за предмета на изследване на тази експертиза, обширно развити и пред въззивната инстанция, не съобразяват, че от една с. , следата е кръвонасядането, фиксирана на съответен мащабен фотос, а методът на изследване е обстойно и компетентно изяснен в изследователската част на експертизата, въз основа на което е постигнато и направеното от експертите заключение. Техните констатации и изводи не са опровергани по никакъв начин, обратно, със заключението на назначената и изслушана от въззивния съд повторна разширена съдебномедицинска експертиза е подкрепен изводът на предходните експертизи не само че този удар е причинен от удар с крак (ритник), обут с една от изследваните маратонки, но и че този удар е бил с достатъчна, “най-значителна” сила да причини по метода “контра ку” в мястото на “контраудара” описаните в т.1 от заключението кръвоизливи под твърдата и меките мозъчни обвивки на пострадалия и като единствената причина за настъпилата по-късно смърт на същия. От друга с. , приемайки изземването на маратонките от подс. Д. за процесуално издържано, Съдът с основание е отхвърлил голословното му твърдение да е бил при “сбиването” с пострадалия с други обувки, а иззетите да бил закупил по-късно, но пък те да носят грайфер, толкова категорично съвпадащ с фиксираното на 22.06.1998 г. при огледа на трупа на пострадалия кръвонасядане в посочената област на главата му. ВКС намира, че не е налице касационно основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Съгласявайки се с по-голямата част от фактическите изводи на градския, Софийският апелативен съд е проверил внимателно правилността на първоинстанционната присъда откъм релевантните на обвинението обстоятелства. Както бе посочено и по-горе, защитата успешно се е противопоставила (при действието на новия НПК, в сила от 29.04.2006 г.) да се ползват обясненията на подсъдимите и показанията на св. П, св. Р(разпитан и като незащитен свидетел от следователя по искане на защитника адв. Ц) от досъдебното производство, като и двете инстанционни съдилища са направили необходимия анализ на доказателствените материали, включително и на събраните във въззивното следствие, и са изложили убедителни съображения кои свидетели кредитират и въз основа на кои доказателства и доказателствени средства извличат съответните факти от предмета на доказване по делото. По същия начин е отговорено и на всички доводи на страните както във връзка с приетата за установена фактическа обстановка, така и във връзка със следващите се правни изводи, с което Съдът в пълнота е изпълнил задълженията си по чл.339 ал.2 от НПК. Това е позволило да се направят категорични изводи относно психическото състояние на подс. Д. и причините за конфликта му с пострадалия, времето и начина на протичането му, авторството и механизма на причиняване на травмите на последния, включително на фаталното нараняване, довело до смъртта му, както и изключването на подс. Й. от тази причинно-следствена верига. В крайна сметка, и защитата на подс. Д. счита, че по делото няма процесуални пропуски в дейността на Съда, фокусирайки оплакванията си върху приложението на материалния закон. Не е налице и претендираното несъответствие в квалификацията на деянието на този касатор. Коригирайки първоинстанционната присъда, въззивният съд е приложил по отношение деянието на подс. Д. закона, който е следвало да бъде приложен. Извличайки умисъла му за причиняване смъртта на пострадалия и от обективно извършените от него действия, при данните за психическото му състояние, повода да посети пострадалия и възникването на словесния конфликт с него, последван от сбиването им след първенстващото агресивно поведение на последния, с нанасянето на множество удари по тялото и в главата му, един от които със значителна сила, довел впоследствие до смъртта му, са очертали хипотезата на престъпление по чл.118 пр.2-ро вр.чл.116 ал.1 т.6 пр.2-ро от НК. Няма основание да се приеме, че подс. Д. е целял единствено причиняването на телесна повреда на С. и че по отношение на смъртта е действал непредпазливо. В това отношение са показателни изоставянето му в очевидно тежко положение на мястото на побоя, отнемане възможността да потърси помощ по телефона и чрез заключване вратите на обекта. Няма следи от проникване на други лица в този обект, а още по-малко – основание други да са го малтретирали, още повече, че до пристигането на подсъдимите и св. П в охранявания от пострадалия обект още не са били приключили “преговорите” му със св. Р относно начина на заплащане на желаната от него сексуална услуга и от св. Е. К. След като правилно е установено авторството на инкриминираното деяние в лицето на подс. Д. , законосъобразно то е квалифицирано по посочения текст на НК. Оплакванията на защитата му в тази насока са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Няма наведено оплакване за явна несправедливост на наложеното на подс. Д. наказание както в протеста, не поддържан от представителя на ВКП, така и от с. на защитата му, която в крайна сметка желае въззивната присъда да бъде оставена в сила. Съдът с основание е приел, че наказанието му следва да бъде определено при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, главно заради изключително проточилото се наказателно преследване, в който период няма данни той да е имал противоправно поведение. И ако пострадалият С. е желаел сексуални услуги от девойките, възползвайки се от незащитеността им и от достъпа си до питиетата в бара на охранявания от него офис, то за действията на жалбоподателя Д. са събрани данни да са били подплатени от чувствата, които е изпитвал към румънската гражданка, сред които няма корист. На този морален фон причиненият тежък престъпен резултат, при квалифициращото деянието обстоятелство като по-леко наказуемо престъпление, правилно е оценен от Съда през призмата на чл.36 от НК и необходимостта от ефективното изтърпяване на определеното му наказание с оглед превъзпитанието му. И в тази насока въззивната присъда е законосъобразна и справедлива и не следва да бъде коригирана, поради което следва да остане в сила.   Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 41/06.10.2008 г. по ВНОХД № 555/2008 г., постановена от Софийския апелативен съд.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: