2 Р Е Ш Е Н И Е № 323 София, 03 юли , 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 27 юни, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: Татяна Кънчева Бисер Троянов. при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Д. Генчев изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 975/2012 година. Производството по чл. 419 и следващите от НПК, е образувано по искане на осъдения А. М. от гр. С., чрез неговият защитник – адвокат Р. Н., за възобновяване на нохд № 813/2010 г., на Санданския районен съд. Сочи се, че съдебният акт – присъда е постановен в нарушение на закона. Исканията са за неговата отмяна и оправдаване му. Повереникът на гражданският ищец – адвокат Г. Ю., счита искането за неоснователно, претендирайки направените пред настоящата инстанция разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, че искането е неоснователно, поради което не следва да бъде уважавано. Върховният касационен съд, в производството по чл. 419 и следващите НПК, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 1574/21.06.2011 г., постановена по нохд № 813/2010 г., на Санданския районен съд, потвърдена с решение № 342/03.11.2011 г., на Благоевградския окръжен съд, по внохд № 321/2011 г., подсъдимият А. М., е бил признат за виновен в извършено на 26.08.2010 г., около 22.00 ч., в гр.С., престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б”, вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК, осъден на „пробация” със пробационни мерки: задължителна регистрация два пъти седмично по постоянен и настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител – двете с продължителност от по шест месеца. Осъдил го е да заплати сумата от 2 000 лв., за претърпени неимуществени вреди от пострадалия Е. С. М., заедно със законната лихва, отхвърлил е иска в останалата му част и е присъдил държавна такса и разноски. По довода в искането, за допуснато нарушение на закона: Посоченото основание - по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Направените възражения във връзка с този довод, се свеждат до твърденията, че съдилищата неправилно са дали вяра на показанията на част от разпитаните свидетели и от там са направили незаконосъобразен извод за виновността на подсъдимия по приетата правна квалификация, че неправилно не са приложени разпоредбите на чл. 12, ал. 1 НК. При приетите за установени фактически положения и от двете съдебни инстанции, които не подлежат на контрол в настоящото производство, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, към които препраща чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК изводът, че подс. А. М., е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което е бил обвинен и осъден, е напълно законосъобразен. Установените данни от преките доказателствени източници, каквито показанията на свидетелите: Е. М. – пострадал, С. М., Р. М., Е. С. М., Д. М., Н., Д. и С. – последните трима полицейски служители, частично от показанията на св. М. С. и обясненията на подс. А. М., подкрепени и допълнени от заключенията по приетите експертизи и приложени писмени доказателства, правилно оценени и от двете съдебни инстанции, при спазване процесуалното изискване на чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че подсъдимият, е осъществил, състава на престъплението. Посочените обяснения и свидетелски показания на които е дадена вяра, експертните заключения и писмени доказателства, са безпротиворечиви, последователни, взаимно допълващи се и налагат единствено възможния извод, че е извършено престъплението от този подсъдим. Обясненията на подс. Б. и показанията на св. М. С. и И. М. от една страна, както и показанията на останалите разпитани свидетели посочени по - горе, приложените писмени доказателства и експертно заключение от друга, са били преценени в съответствие с разпоредбите на чл. 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2 НПК от двете съдебни инстанции, и са изложени подробни и убедителни съображения в мотивите, кои се кредитират изцяло, кои отчасти и защо. Точно е посочено, че първите, разгледани и преценени помежду си и в съвкупност с останалите, не кореспондират по между си, че са противоречиви поради което не им се дава вяра. Другите данни от доказателствените средства ги опровергават и от своя страна водят до несъмнения извод, че този подсъдим е извършител на престъпното деяние. Следователно, вътрешното убеждение на съдилищата, не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на данните от всички доказателствени средства. При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване, изводите, че се касае за извършено престъпление по посочения текст от НК, са напълно законосъобразни. Посочените в искането конкретни възражения във връзка с този довод, подробно са били обсъдени в мотивите на инстанционните съдилища, при постановяване на съдебните актове. Направен е бил законосъобразен извод, че същите са неоснователни и, че е осъществен състава на престъплението от подсъдимия. Изложените съображения защо не ги възприемат са убедителни, логични, основаващи се на пълна преценка, на всички събрани доказателства и не се нуждаят от преповтаряне. По своята същност, видно от съдържанието на искането, е налице оспорване обосноваността на съдебните актове, във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в това производство, с оглед препращащите норми на чл. 426 НПК и нормите на чл. 348 НПК. Настоящата инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Затова, НПК не е предвидил необосноваността като основание за възобновяване на наказателното производство. Настоящата инстанция по реда на посоченото производство, споделя изводите на решаващия и въззивния съд, относно постановяване на осъдителната присъда. Счита, че мотивите на двете съдебни инстанции в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Точни са направените изводи за формата на вината и правната квалификация в мотивите на инстанционните съдилища, където са изложени убедителни съображения във връзка с това заключение. Правилно е било прието също така, че се явява неоснователно и искането подсъдимия да бъде оправдан, с приложение на института на неизбежна отбрана. Видно от приетите данни по делото, по никакъв начин не може да се приеме, че поведението на пострадалия Е. М. спрямо брата на подс. А. М. е било нападателно. Той /пострадалия/, не е участвал в групата нанасящи удари по брат му, не е нанасял удари, седял е пред дома си, възрастен човек, трудно подвижен с бастун, придвижващ се едва - едва, за което и самия подсъдим е дал обяснения в този смисъл. Не е установено никакво противоправно поведение от страна на пострадалия към брата на подсъдимия, за да е налице нанасяне на увреждането при условията на чл. 12, ал. 1 НК, нито да се приеме, че е бил уплашен и затова го е наранил. Поради това й подсъдимият не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, позовавайки се на неизбежната отбрана. Отказът на съдилищата да кредитират безусловно обясненията на подсъдимия, не съставлява нарушение на закона. Версията му е била обсъдена обстойно в мотивите и с основание отхвърлена като опровергана от другите посочени по горе доказателства. Обясненията му са доказателствено средство – чл. 115 НПК, но и средство за защита, което упражнява по свое усмотрение. Съгласно чл. 55, ал. 1 НПК има право да дава такива обяснения, които намери за нужно, т. е. законодателят го е освободил от задължението да говори истината. Затова, достоверността им относно фактите от предмета на доказване се оценяват на общо основание със данните от всички други доказателства и доказателствени средства, възприети непосредствено и инстанционните съдилища са сторили точно това. Проверката, за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от съдилищата фактически положения. В тези параметри, правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Затова, няма никакво основание за уважаване искането, за възобновяване на производството, отмяна на съдебните актове и оправдаването му. С оглед на всичко изложено, искането се явява неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. С оглед на този извод и направеното искане от повереника на гражданския ищец за присъждане на разноски, осъденият А. М. М. следва да бъде осъден да заплати на Е. С. М. направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. по договор за правна защита № 99090/13.06.2012 г. Водим от горното и на основание чл. 426, вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, 2 наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. М. М. от гр.С., за възобновяване на наказателното производство по нохд № 813/2010 г., на Санданския районен съд. ОСЪЖДА А. М. М., да заплати на Е. С. М., направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 300 лв. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: