Ключови фрази
Иск за отговорност за вреди причинени от правозащитните органи * обезщетение за вреди по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди * обезщетение за неимуществени вреди

Р Е Ш Е Н И Е
№ 151

София 13.05.2014 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети април, две хиляди и четиринадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ


при секретаря Райна Пенкова
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 5386/2013 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. на Р. Б., срещу решение №238 от 10.05.2013 г. на Пловдивския апелативен съд по гр.д. №329/2013 г., с което е потвърдено решение №7 от 14.01.2013 г. по гр. дело №789/2012 г. на Хасковския окръжен съд. С първоинстанционното решение П. на Р. Б. е осъдена да заплати на Г. Т. Г. на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер за сумата 30 000 лв. Въззивният съд е приел, че с постановление от 29.07.2010 г. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 234, ал. 1 НК- за това, че на 19.05.2010 г. в [населено място], в товарен автомобил е държал акцизни стоки – тютюневи изделия – 680 броя кутии цигари, марка “R.”, на обща стойност 5100 лв., без бандерол, когато такъв се изисква по закон – чл. 25 от Закона за тютюна и тютюневите изделия и чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове. Взета е мярка за неотклонение „подписка”. Впоследствие е образувано нохд № 446/ 2010 г. по описа на РС - Харманли. С присъда № 14 от 24.01.2012 г., постановена по посоченото дело, РС - Харманли е признал Г. Т. Г. за виновен по предявеното му обвинение и му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и „глоба” в размер на 5 100 лв. На основание чл. 66, ал. 1 НК съдът е отложил изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода” с изпитателен срок от три години. Съдът е отнел предмета на престъплението. По жалба на ищеца е образувано внохд № 113/12 г. по описа на ОС - Хасково, по което е постановена присъда № 53 от 27.03.2012 г. Със същата е отменена осъдителната присъда на първоинстнционния съд и ищецът е признат за невиновен и е оправдан по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл. 234, ал. 1 НК. Присъдата е влязла в сила на 11.04.2012 г. От мотивите на присъдата се установява, че съдът е приел липса на субективен елемент на престъплението – знание на ищеца, че превозва цигари без бандерол като такъв се изисква по закон. По делото е установено, че след привличането му като обвиняем, ищецът се чувствал зле, бил принуден да напусне работа, затворил се в себе си. След образуване на наказателното производство бил потиснат, станал нервен, това довело до промяна в семейството му – започнал да повишава тон, а преди случилото се бил спокоен човек. Малко след случката напуснал работа и разчитал единствено на доходите на съпругата си и помощта на майка си за издръжка на семейството. Изпитвал тревога за сигурността на семейството си, страхувал се за детето си, срамувал се от близките си и чувствал вина за причиненото им. При така установената фактическа обстановка предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди поради неоснователно обвинение в извършване на престъпление е основателен за сумата 10 000 лв.
Г. Т. Г., Д., е подал насрещна касационна жалба срещу въззивното решение.
Жалбоподателите са изложили твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според тях въззивният съд не е съобразил критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД и не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и доводите на страните при определяне обезщетението за неимуществени вреди. П. на Р. Б. счита същото за необосновано завишено като дължимото обезщетение е в размер на 3 000 лв. Според Г. Т. Г. присъденото обезщетение е необосновано занижено.
С определение №28 от 10.01.2014 г. е допуснато касационно обжалване на решение №238 от 10.05.2013 г. на Пловдивския апелативен съд по гр.д. №329/2013 г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за задължението на въззивния съд да вземе под внимание всички обстоятелства, които обуславят размера на обезщетението за неимуществени вреди.
По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Според ППВС №4/23.12.1968 г. при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбите и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира следното:
Правилно въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на П. на РБ по чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, тъй като ищецът е оправдан с влязла в сила присъда. Наказателното производство срещу ищеца е водено в продължение на повече от година и осем месеца. Осъден е на първата съдебна инстанция, преди да бъде оправдан от втората. Налице са действия на прокуратурата, изразяващи се в повдигнато обвинения в извършване на престъпление по чл. 234, ал. 1 НК, което е тежко по смисъла на чл.93, т.7 НК. Определена му е била мярка за неотклонение „подписка". Незаконно повдигнатото обвинение срещу ищеца се е отразило на общото му душевно и физическо състояние. Съобразно изложеното по-горе относно въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е необосновано завишен. Това е така, защото не са съобразени всички релевантни факти за определяне на обезщетението. Упражнената процесуална принуда срещу ищеца е продължила около година и осем месеца. По делото не са събрани доказателства за трайни негативни последици за психичното и физическото му състояние. С оглед на всичко това и при съобразяване тежестта на обвинението, следва да се приеме, че за обезщетяването на ищеца са необходими 3 000 лв. Този размер на обезщетението съответства на характера и степента на търпените болки и страдания, както и на вида и продължителността на упражнената процесуална принуда.
Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе въззивното решение трябва да се отмени в частта, с която искът е уважен за разликата над 3 000 лв. до 10 000 лв. и да се отхвърли за сумата 6 000 лв. Обжалваното решение трябва да бъде отменено и в частта относно потвърждаването на първоинстанционното решение за присъдените деловодни разноски за разликата над 183.60 лв. до 510 лв. В останалата обжалвана част въззивното решение трябва да бъде оставено в сила.
Съобразно изхода на спора за касационното производство не следва да се присъждат деловодни разноски.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение №238 от 10.05.2013 г. на Пловдивския апелативен съд по гр.д. №329/2013 г. в частта, с която е потвърдено решение №7 от 14.01.2013 г. по гр. дело №789/2012 г. на Хасковския окръжен съд за осъждане П. на Р. Б. да заплати на Г. Т. Г. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за разликата над 3 000 лв. до 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и са присъдени деловодни разноски за разликата над 183.60 лв. до 510 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Т. Г., Д., срещу П. на Р. Б. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за сумата 7 000 лв., представляваща разликата над 3 000 лв. до 10 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършено престъпление, като неоснователен.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №238 от 10.05.2013 г. на Пловдивския апелативен съд по гр.д. №329/2013 г. в останалата обжалвана част.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ:1.




2.