Р Е Ш Е Н И Е № 262 София, 1 октомври 2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. десети май .………………........... 2012 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Фиданка Пенева ................................. ЧЛЕНОВЕ: .. Павлина Панова ................................ .. Севдалин Мавров ............................. при секретар .. Лилия Гаврилова ……........................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Петя Маринова ................, като изслуша докладваното от съдията .. С. М. ............................... НОХД № .. 777 .. / .. 12 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на гл. ХХХІІІ НПК, в хипотезата на чл. 422, т. 3 НПК. Постъпило е искане от градския прокурор на СГП, с което се иска на осн. чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК ВКС да възобнови НОХД № 1755/03 год. по описа на СГС, да отмени постановената по него присъда от 11.06.04 год. в гражданско осъдителната част и да върне делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание от друг състав на същия съд. Искането се поддържа в съдебно заседание. Процесуалният представител на пострадалата организация – НАИМ- БАН, пледира за основателност на искането. Претендира за направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за явяването си пред ВКС. Осъденият по делото С. Г. не се явява, редовно призован. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, становището на страните и приложеното по делото ДП № 107/11 год. на ГДБОП, пр. преписка № 6403/11 год. на СГП, намира следното: С присъда № 242 от 11.06.04 год., постановена по НОХД № 1755/03 год. по описа на СГС, подсъдимият С. Г. е признат за виновен в това, че на неустановена дата през периода 01.04.02 год. – 29.04.02 год. в [населено място] от Археологически институт с музей при БАН, отнел от владението на метериалноотговорните лица Б. Б., Б. Р., П. И. и Й. Г., без тяхното съгласие и с намерение противозаконно да присвои, движими вещи – антични монети и накити на обща стойност 406 180.70 лв., като за извършване на престъплението се е възползвал от служебното си положение на длъжностно лице – охранител на експозиция и предмета на престъплението е в големи размери. На осн. чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 6, вр. чл. 194 и чл. 54 НК е осъден на ОСЕМ години лишаване от свобода. Съгласно предявения размер на гражданския иск и включените в него антики, Г. е осъден да заплати на Археологическия институт с музей при БАН сумата от 118 710.00 лв., представляващи обезщетение за претърпени в резултат на престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от 29.04.02 год. да окончателното изплащане на задължението. С решение № 214 от 20.05.05 год., постановено по ВНОХД № 225/05 год., Софийски апелативен съд е изменил присъдата, като е намалил наложеното на С. Г. наказание от осем на СЕДЕМ години лишаване от свобода. Потвърдил е първоинстанционния акт в останалата му част. Г. е освободен от затвора на 04.03.10 год. На 29.06.11 год., на осн. чл. 212, ал. 3 НПК е образувано досъдебно производство срещу Г. по чл. 278а, ал. 1 НК за това, че от неустановена дата до 29.06.11 год. е предложил за отчуждаване културни ценности, произхождащи от територията на Република България и представляващи част от нейното културно-историческо наследство по смисъла на чл. 6 и 7 от ЗКН, които не са идентифицирани и регистрирани. В хода на разследването чрез ОИМ се е установило, че Г. се е укрил и е скрил търсените вещи. След издирването му с протокол за доброволно предаване той е предал търсените вещи в присъствието на Б. Б. – доцент доктор при НАИМ – БАН и Б. Р. – доцент доктор при НАИМ при БАН. С постановление от 30.06.11 год. е привлечен в качеството на обвиняем по чл. 278а, ал. 1 НК. По делото е изготвена експертна справка, чрез която е установено, че предадените доброволно от Г. и изследвани от експертите вещи са „Огърлица от Мал тепе при [населено място], С.” и „Колонна украса от [населено място], В.” и представляват движими културни ценности с изключителна стойност по смисъла на ЗКН, познати в световната специализирана литература. Същите принадлежат на фонда на НАИМ – БАН и са откраднати от витрини в експозицията му през 2002 година. Установено е, че наименованията на „Ремъчен край от В., С.” и „Колонна украса от В., В.” са един и същи експонат от НАИМ – БАН, като разминаването се дължи на различни публикации и инвентарната книга на музея. Посочените културни ценности са били включени в предмета на престъплението по чл. чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 6, вр. чл. 194 и чл. 54 НК, за което Г. е осъден. Същите са били включени и в гражданската претенция от страна на НАИМ – БАН, като такива, неоткрити и възстановени на музея, заедно с други такива на обща стойност 118 710.00 лв. Съгласно предявения за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск са били претендирани 40 000.00 лв. за огърлицата и 3 400.00 лв. за колонната украса. Гражданският иск е бил приет за разглеждане за тези стойности. По делото не е направено изменение на гражданския иск по отношение на равностойността на тези ценности, съобразно изменението на обвинението във връзка с новата оценка на същите, съгласно назначената и приета в съдебно заседание от СГС комплекса експертиза /л. 178-182/. При това положение съдът е осъдил Г. да заплати на НАИМ – БАН сумата 118 710.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени в резултат на престъплението имуществени вреди, включваща и равностойността на огърлицата и колонната украса в общ размер на 43 400.00 лв., така както е предявен гражданският иск. Разкриването на посочените културни ценности при новото разследване и доброволното им предаване от страна на Г., обосновават извода, че осъждането му и за тяхната равностойност с присъдата, потвърдена с въззивното решение в тази й част, се явява към настоящия момент незаконосъобразно. За да е законосъобразно, присъденото обезщетение следва да се намали с 43 400.00 лв., т.е. от 118 710.00 лв. на 75 310.00 лв. в какъвто смисъл се налага да се измени присъдата в гражданската й част, което е в полза на Г.. С оглед посочения размер на двете културни ценности в исковата молба и удовлетворената изцяло претенция на НАИМ - БАН за обезщетение, не е необходимо отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане на САС. Във връзка с проведеното разследване по ДП № 107/11 год. на ГДБОП, пр. преписка № 6403/11 год. на СГП и разкритите чрез него обстоятелства и доказателства, които не са били известни на СГС и САС, постановили съдебните си актове по отношение на гражданската претенция на НАИМ – БАН срещу осъдения Г. искането е ОСНОВАТЕЛНО. Производството по ВНОХД № 225/05 год. на САС следва да се възобнови, да се измени въззивно решение № 214 от 20.06.05 год. в гражданскопотвърдителната му част, като се намали присъденото на НАИМ - БАН с присъда № 242 от 11.06.04 год. по НОХД № 1755/03 год. на СГС обезщетение за имуществени вреди от 118 710.00 лв. на 75 310.00 лв. В производството пред ВКС по възобновяване на делото гражданският ищец – НАИМ – БАН е упълномощил да го представлява адвокат в лицето на В. Х. Й. от САК, преупълномощила от своя страна адв. Д. Б.. Договорено е възнаграждение в размер на 780 /седемстотин и осемдесет/ лв., платимо по банков път. В проведеното съдебно заседание се иска присъждане на тези разноски. Ето защо, Г. следва да бъде осъден да ги заплати на НАИМ – БАН. Водим от горното и на осн. чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 225/05 год. по описа на Софийски апелативен съд. ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 214 от 20.06.05 год. в гражданскопотвърдителната му част, като НАМАЛЯВА присъденото на НАИМ - БАН с присъда № 242 от 11.06.04 год. по НОХД № 1755/03 год. на СГС обезщетение за имуществени вреди от 118 710.00 лв. на 75 310.00 лв., както и държавната такса върху уважената част на гражданския иск от 4 748.40 лв. на 3 012.00 лв. ОСЪЖДА осъдения С. Т. Г., със снета самоличност, да заплати на НАИМ – БАН сумата в размер на 780 /седемстотин и осемдесет/ лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: