Р Е Ш Е Н И Е № 191 гр. София, 04 юли 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти април, две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Севдалин Мавров ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Лада Паунова при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Мария Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №499 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения П. В. В. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД №441/2013 г. по описа на Софийски окръжен съд. С решение от 15.21.2013 г., постановено по ВНОХД №441/2013 г. по описа на Софийски окръжен съд е изцяло потвърдена присъда № 115 от 06.08.2013 г., постановена по НОХД №27/2013 г. по описа на РС- гр.Ихтиман, с която осъденият В. е признат за виновен в това, че на 16.06.2012 г. в [населено място], на ул. „Трети март” №31, около 17:30 часа се заканил с убийство на Н. Г. И., като заканата могла да възбуди основателен страх за осъществяването й и на основание чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 НК му е наложено наказание от по десет месеца „лишаване от свобода”. С присъдата осъденият В. е признат за виновен в това, че на 16.06.2012 г. в [населено място], на ул. „Стефан Караджа” №48, около 18:00 часа се заканил с убийство на Д.Й. Н., като заканата могла да възбуди основателен страх за осъществяването й, като на основание чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 НК му е наложено наказание от по десет месеца „лишаване от свобода” С присъдата за извършените две престъпления на основание чл.23 НК е определено едно общо наказание в размер на десет месеца „лишаване от свобода”, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата е уважен предявения от Н. Г. И. срещу осъдения граждански иск за сумата от 3000 лева, както и В. е осъден да й заплати и сумата от 750 лева- разноски по водене на делото. С присъдата е уважен предявения от Д. Й. Н. срещу осъдения граждански иск за сумата от 2000 лева, както и В. е осъден да й заплати и сумата от 750 лева- разноски по водене на делото. С присъдата В. е осъден да заплати и разноски по водене на делото в размер на 350 лева. С искането се правят оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното на осъдения наказание. Поддържа се, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не са отразени конкретни факти, имащи отношение към обвинението, като по този начин е засегнато правото на защита на В.. Твърди се, че делото е решено при липса на изготвена съдебно психологична и психиатрична експертиза, като не е изяснено емоционалното състояние на осъдения към момента на извършване на инкриминираните деяния. Оспорват се изводите на съда за доказаност на обвинението. Поддържа се, че не съществуват гласни доказателства, извън показанията на двете пострадали, които установяват факта на извършване на престъпленията. Прави се оплакване и за това, че решаващите съдилища не са изследвали въпроса за мотивите за извършване на инкриминираните деяния, като се поддържа, че ако бяха направили това щяха да достигнат до извод за липса на субективна страна. По отношение на оплакването за допуснати нарушения на материалния закон не се сочат конкретни обстоятелства, а по отношение на оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание се моли да бъде съобразено чистото съдебно минало на В. и това, че той е с добри характеристични данни, трудово ангажиран е и е осъществил деянията под въздействието на силно притеснение. На тези основания се предлага наказателното производство да бъде възобновено, делото върнато за ново разглеждане от друг въззивен състав или алтернативно- наложеното наказание да бъде намалено. Оспорват се и постановените съдебни актове в частта, с която са уважени предявените граждански искове. Защитникът на осъдения, в хода на проведеното съдебно заседание пред касационната инстанция, моли да бъде уважено искането, като поддържа отразените в него оплаквания. Представителят на държавното обвинение поддържа, че искането е допустимо, но неоснователно. Твърди, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които налагат възобновяването му и връщане на делото за ново разглеждане. По допустимостта на искането Депозираното искане на осъдения П. В. В. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД №441/2013 г. по описа на Софийски окръжен съд се отнася до съдебни актове, които не са проверявани по касационен ред. Същото е подадено в срока, предвиден в чл.421 НПК и трябва да бъде разгледано. По основателността на искането Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Касационният съдебен състав намира, че решаващите съдилища не са допуснали съществени нарушение на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК, като посочения в НПК ред за провеждане на наказателното производство е спазен. Касационният съд не може да сподели оплакването, че обвинителния акт страда от съществени пороци. В обстоятелствената му част подробно са възпроизведени фактите, които прокуратурата е инкриминирала, като са посочени всички действия на осъдения В., които са относими към предмета на приключилото наказателно производство. Отразени са не само изразите, които той е използвал към двете пострадали свидетелки, но и действията, които е предприел по отношение на всяка една от тях. Ето защо не може да бъде споделено оплакването за допуснато нарушение на чл.246 НПК и конкретно за липса на факти, които да обосновават повдигнатото обвинение. Няма спор, че с обвинителния акт се очертава рамката на наказателното обвинение, като се поставят границите в които се развива производството. Липсата на факти в обстоятелствената му част или недостатъчно пълното им отразяване може да засегне правото на защита когато обвинението е непълно и неясно и привлеченото към наказателна отговорност лице не знае за кои факти да се брани и срещу какво обвинение. В настоящото производство осъденият В. още от началото му е съзнавал инкриминираните факти, бил е наясно с повдигнатото му обвинение и адекватно се е бранил срещу него. Ето защо оплакване да допуснато съществено нарушение на процесуални правила, свързано непълнота на обвинителния акт не може да бъде споделено. Касационният съд не възприе и оплакването за неправилен анализ на доказателствената съвкупност. Напротив, при внимателен преглед на постановените съдебни актове се установява, че решаващите съдилища са направили подробен и верен анализ на доказателствените материали. Вярно е, че липсват други гласни доказателства извън показанията на пострадалите свидетели за инкриминираните изрази, но това е нормално с оглед естеството на извършените от подсъдимия престъпления. Агресивното поведение на В. се установява не само от показанията на И. и Н., но и от други доказателствени източници- показанията на свидетелите С., О., И. и от записа на обаждането на тел. 112. Ето защо, настоящият съд прие, че релевантните за изхода на производството факти са били правилно установени и при анализа им не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Не може да бъде споделено и оплакването, че първостепенния и въззивния съд не са отчели мотивите за извършване на престъплението и неправилно са оставили без уважение молбата на защитата за допускане на съдебно- психиатрична и психологична експертиза. Мотивите на осъдения В. за извършените престъпления са установени от обясненията му, като същите са отчетени от предходните съдебни състави. Доколкото по делото липсват доказателства за съществуването на обстоятелства, които изключват вината (а и твърдения в тази насока) правилно съдебните състави са оставили без уважение молбата на защитата за допускане на посочената експертиза, тъй като изготвянето й не е необходимо за правилното решаване на делото. Предвид изложеното, касационният съд прецени, че в хода на развилото се производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и не се налага възобновяването му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По оплакването за допуснато нарушение на материалния закон: В искането не са отразени конкретни доводи в подкрепа на това оплакване, като единствено е изразено общо недоволство от постановените осъдителни съдебни актове. В касационното производство и в производството по глава ХХХIII от НПК законодателят не е предвидил служебно начало, като за касационния съд не съществува задължение да провери изцяло законосъобразността на атакувания съдебен акт. Касационната проверка, съгласно разпоредбата на чл. 347 НПК, е единствено по отношение на атакувания съдебен акт по повод посочените от касационния жалбоподател основания. При липсата на оплаквания, относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК съдът не намира за необходимо да излага доводи за законосъобразността на атакуваните съдебни актове, като единствено може да посочи, че не констатира неправилно приложение на материалния закон. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание: При определяне на наказанието на осъдения В. правилно са ценени като смекчаващи отговорността му обстоятелства добрите му характеристични данни, чистото му съдебно минало и трудовата му и социална заетост. Въпреки, че не е отчетено като отегчаващо отговорността обстоятелство като такова трябва да бъде преценен начина на извършване на престъпленията. При тези смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства законосъобразно наказанието е определено при изключителен превес на смекчаващите към минималния предвиден в нормата на чл.144, ал.3 НК размер. Верни са изводите на решаващите съдилища и за това, че очертаните по- горе смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни и не налагат приложението на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ НК. Евентуалното определяне на наказание под предвидения законов минимален размер не би било съобразено с тежестта на извършените престъпления и не може да осигури постигането на целите на чл.36 НК. Правилно е било определен и размера на уважените граждански искове, като са съобразени естеството на причинените на двете пострадали неимуществени вреди, липсата на съпричиняване и необходимостта от справедливото им репариране. Законосъобразно всеки един от исковете е уважен частично, като те са отхвърлени до пълния им размер от по 5 000 лева. Предвид изложеното касационният съд прецени, че не са налице основания за възобновяване на приключилото наказателно производство, тъй като в развитието му не са допуснати съществени процесуални нарушения, спазен е материалния закон и отмереното на осъдения В. наказание не е явно несправедливо. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. В. В. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД №441/2013 г. по описа на Софийски окръжен съд Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.