О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 342 гр. София, 19 юли 2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при участието на секретаря и след становището на прокурора от ВКП, Даниела Машева, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно частно дело № 599/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на чл. 351, ал.6 от НПК. Образувано е по частна жалба на Е. Д. М., частен тъжител по в.н.ч.х.д. 3874/22 г. по описа на Софийски Градски Съд/СГС/ срещу разпореждане от 07.06.2023 г. на съдията-докладчик по делото, с което и на осн. чл. 351, ал. 5, т. 2, пр. 1 НПК е върната касационната му жалба срещу постановеното по делото въззивно решение №45/23.01.2023 г., поради подаването й извън срока за обжалване. В писмено становище прокурорът от Върховна касационна прокуратура посочва, че съгласно приложените по делото материали, жалбоподателят е получил съобщение за постановяването на въззивното решение на 27.01.2023 г. и е подал касационната си жалба на 17.02.2023 г., т.е. след изтичане на 15- дневния срок за обжалване, който е изтекъл на 13.02.2023 г. По така изложените съображения, счита, че подадената касационна жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като взе предвид частната жалба на подателя и обсъди материалите по делото, намира, че същата е неоснователна и следва да се остави без уважение по следните съображения: С решение № 45/23.01.23 г., постановено по в.н.ч.х.д. 3874/22 г. по описа на СГС е отменена присъда от 09.02.2022 г. по н.ч.х.д. №7061/18 г. по описа на СРС, НО, 107 състав в частта, с която подсъдимият К. З. е оправдан за извършени от него на 05.04.2018 г. престъпления по чл.148, ал.т.1 и т.2, пр.2, вр. чл.146, ал.1 от НК и по чл. 148, ал.2, пр.1, вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2, вр. чл.147, ал.1 от НК, като присъдата е била потвърдена в останалата й част. Със същото решение е прекратено наказателното производство, образувано и водено срещу подсъдимия З. по обвинение за извършени от него на 05.04.2018 г. престъпления по чл.148, ал.1, т.1 и т.2, пр.2, вр. чл.146, ал.1 от НК и по чл. 148, ал.2, пр.1, вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2, вр. чл.147, ал.1 от НК, поради изтичане на абсолютната погасителна давност за наказателно преследване. Въззивното решение е било съобщено лично на частния тъжител М., който се намира в Затвора – София, на 27.01.2023 г., видно от приложената по делото призовка. В решението изрично е посочена частта от същото, която подлежи на обжалване пред ВКС и срока за обжалване, който е 15-дневен, считано от съобщението на страните за изготвянето му. Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от частния тъжител М., по пощата, която е постъпила директно в регистратурата на ВКС на 21.02.2023 г., заведена с вх.№ 501147, като видно от пощенското клеймо върху плика, същата е била изпратена на 20.02.2023 г. С разпореждане на Зам. - Председател на ВКС и ръководител на НК от 01.03.2023 г. касационната жалба на М. е била изпратена по компетентност на съдията –докладчик от СГС, за извършване на преценка по чл.351 от НПК. След получаване на касационната жалба, съдията-докладчик от въззивния съд е постановил обжалваното по настоящото дело разпореждане, с което е върнал жалбата на подателя й, на осн. чл.351, ал.5, т.2 от НПК, поради това, че същата не е била подадена в срок. Разпореждането на съдията-докладчик от СГС е правилно и законосъобразно, а подадената срещу същото частна жалба следва да се остави без уважение като неоснователна.Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл.350, ал.2 от НПК жалбата срещу решението на въззивния съд се подава в петнадесет дневен срок от обявяването му по реда на чл.340, ал.2 от НПК. В настоящият случай частният тъжител М. е бил уведомен лично за изготвянето на решението чрез съобщение, което е било получено на 27.01.2023 г. При това положение срокът за касационно обжалване на решението в допустимата част е изтекъл на 13.02.2023 г. Касационната жалба е подадена по пощата, лично от М. на 20.02.2023 г., което е извън срока за обжалване по чл.350, ал.2 от НПК.С подаването на жалбата извън предвидения в закона 15-дневен срок, който е преклузивен, лицето губи правото си на жалба по силата на закона. В тези случаи, на подаване на касационна жалба извън срока за обжалване, за съдията от въззивния съд възниква задължението по чл.351, ал.5, т.2 от НПК да върне жалбата на подателя й, което е осъществено с обжалваното по делото разпореждане. Следва да се посочи, че частният тъжител М. е имал упълномощен повереник, който е бил уведомен за въззивното решение на 08.02.2023 г. и е разполагал с процесуална възможност да подаде жалба срещу решението от името на своя доверител, от която възможност той не се е възползвал. При това положение след като касационната жалба на частния тъжител е била подадена извън срока за обжалване, тя се явява недопустима и не може да послужи като годно основание за образуване на касационно производство/ТР 1/2018 г. на ОСНК на ВКС/, поради което правилно е била върната на подателя й от съдията-докладчик при СГС и жалбата срещу разпореждането за връщане следва да се остави без уважение като неоснователна. Водим от горното и на осн. чл.351, ал.6 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Е. Д. М. срещу разпореждане от 07.06.2023 г. на съдията-докладчик по в.н.ч.х.д. 3874/22 г. по описа на Софийски Градски Съд за връщане на касационната му жалба срещу въззивно решение №45/23.01.2023г. по същото дело. Определението не подлежи на обжалване. Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя М. чрез Затвора-София. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: