3 РЕШЕНИЕ № 338 С., 27.09.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря ЦВЕТАНКА НАЙДЕНОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №64/2011 година. Производството е по чл.290 ГПК. С определение №794/02.6.2011 г. по настоящото дело е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване на въззивно решение №493/01.11.2010 г. по гр.д.№764/2010 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, по подадена от адв. П. Г. – процесуален представител на ищцата А. В. П. от [населено място], област П., касационна жалба, вх.№5264/24.11.2010 г., по следните материалноправни въпроси: 1. “Налице ли е изрична уговорка за изпитване в допълнително споразумение когато работникът или служителят преминава на друга длъжност в същото предприятие, при положение, че за изпълнение на предишната длъжност трудовият договор е било сключено за неопределено време, а допълнителното споразумение е подписано без да е изразено изрично писмено желание за превръщане на договора в такъв със срок за изпитване, и приложима ли е в случая разпоредбата на чл.67, ал.3 КТ ?”, и 2. “Какъв е редът , по който е възможно да се премине от трудов договор за неопределено време към договор за определен срок – срок за изпитване и последиците след изтичане на уговорения срок, и приложима ли е нормата на чл.70, ал.5 КТ в хипотезата на работа при един и същ работодател, когато работникът е изпълнявал различни по съдържание трудови функции ?”. По точното приложение на закона с оглед поставения въпрос. Отговори на поставените въпроси са дадени с решение №765/11.01.2011 г. по гр.д.№228/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., и с решение №716/27.12.2010 г. по гр.д.№253/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. В тях е прието следното: “Редът за изменение на трудовото правоотношение е уреден в чл.119 от КТ, където е формулиран принципа за изменяемост на съдържанието на трудовото правоотношение по съгласие на страните. Не е допустимо сключване на договор за изпитване с работник или служител,които вече е имал сключен с работодателя окончателен трудов договор за същата работа,за която е сключен окончателния договор.Няма пречка обаче да се сключи договор за изпитване с такъв работник или служител/който вече е работил при същия работодател по окончателен трудов договор, ако договорът се сключва за нова трудова функция, т.е.- за друга длъжност, при която се изпълнява различна по характер трудова функция,такава,каквато до този момент работникът или служителя не е изпълнявал. Тъй като по правната си природа промяната на съдържанието на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, представлява сключване на нов договор между същите страни тя действа от момента на постигане на съгласието за нея и съответно от този момент престава да действа постигнатата предходна договорка, която е изменена с новата. На това основание, ако по реда на чл.119 от КТ е постигнато между страните писмено съгласие за изменение на осъществяваната трудова функция – не е недействителна уговорката за срок за изпитване между работник и работодател, между които вече е съществувало трудово правоотношение, но за друга длъжност. За новата трудова функция е налице сключен нов трудов договор със срок за изпитване и след изтичане на този срок за работодателя не съществува задължение да предлага на работника да продължи да изпълнява трудова функция по предходния окончателен договор,тъй като той не запазва действието си.”. “Договорът със срок за изпитване не е срочен договор по смисъла на чл.68 от КТ. Той не се прекратява с изтичане на срока; модалитетът „срок за изпитване” дава възможност на страната, в полза на която е уговорен срокът, да прекрати договора до изтичането му. Или докато тече срокът за изпитване съществуването на договора е несигурно /той не е окончателно сключен, работникът не е окончателно приет – арг. от чл.71, ал.2 и чл.70, ал.1,изречение 1 от КТ/, а зависи от волята на страната, в чиято полза е уговорен срокът. Ако не бъде прекратен до изтичане на срока за изпитване, трудовият договор се счита за окончателно сключен като срочен или за неопределено време, на основание чл.71, ал.2 от КТ.” “Договорът със срок за изпитване се сключва, когато работата изисква да се провери годността на работника да я изпълнява, или когато той желае да провери дали работата е подходяща за него – чл.70, ал.1 от КТ. В ал.5 е установена еднократност и изключителност на договора – само веднъж, за една и съща работа в едно предприятие, за да не се държат страните / и предимно работникът/ в договорна връзка, която е неокончателна и затова – несигурна, и се прекратява облекчено /без мотиви, предизвестие, закрила по чл.333 от КТ, дължими обезщетения/ от страната, в чиято полза е уговорен срокът. Договор със срок за изпитване не може да се сключи и за работа /трудова функция/, която работникът вече е изпълнявал при работодателя по окончателен трудов договор.” От изложеното по горепосочените решения следва, че забраната по чл.70, ал.5 КТ е неприложима в хипотезата на изменение на трудов договор, с който работникът или служителят изпълнява друга работа/трудова функция/. На втората част от първия въпрос относно това дали допълнителното споразумение е подписано с изрично изразено писмено желание за превръщане на договор в такъв със срок за изпитване и приложима ли е в случая разпоредбата на чл.67, ал.3 КТ, настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира следното: Предвид отговорите на въпросите до тук следва да се приеме, че разпоредбата на чл.67, ал.3 КТ е приложима само при превръщане на договор за неопределено време във такъв за определено време за една и съща длъжност и при положение, че измененото правоотношение е срочно. Когато обаче се касае до изменение на трудовото правоотношение, което е свързано с промяна в заеманата длъжност и същото е безсрочно, но с модалитет “срок за изпитване”, нормата на чл.67, ал.3 КТ е неприложима. По основателността на касационната жалба. С въззивното си решение окръжният съд изцяло е споделил мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК и е препратил към тях. Освен това с оглед наведения довод, че уговорката по чл.70, ал.1 КТ не съдържа конкретизиране на срока на изпитване, въззивната инстанция е стигнала до извод, че при липса на изрично уговорен срок по посочената разпоредба, следва да се приеме, че същият е в размер на максимално допустимия от закона срок, а именно – 6 месеца. Предвид препращането към мотивите на районния съд следва да се посочи, че същият е приел прекратяването на трудовото правоотношение за законосъобразно. Съдът е стигнал до изводи, че е налице валидно изменение на трудовия договор по чл.119 КТ с модалитета на чл.70, ал.1 КТ. Прието е, че уговорката за срок на изпитване не е в нарушение на чл.70, ал.5 КТ, тъй като се касае за заемане на друга длъжност, различна по своите функции от предишната. Изложени са изводи за законосъобразно сключване на изменението на трудовия договор, а липсата на конкретно уговорен срок не сочи на нарушение на закона, тъй като максимално допустимия, съгласно чл.70, ал.1 КТ е шест месеца, и за него следва да се приеме, че е уговорено изпитването. В касационната жалба против въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд се навеждат доводи за нарушение на чл.70, ал.1 и чл.71, ал.1 КТ, като твърди, че неправилно окръжният съд е стигнал до извод, че при липса на уговорен срок по чл.70, ал.1 КТ в трудовия договор не е налице нарушение на закона от страна на работодателя. Правят се оплаквания по иска по чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.ал.1 и 2 КТ. Моли се за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените искове. Постъпили са молба и писмено становище от процесуалния представителна касационната жалбоподателка – адв. Г.. Ответникът по касация – Държавен фонд ”Земеделие” - С., посредством процесуалния си представител – юрисконсулт Щалиянов, е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Същият се явява в съдебно заседание, поддържа писмения си отговор и моли касационната жалба да се остави без уважение, а обжалваното решение – в сила. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на ответника по касация, изявлението му в съдебно заседание и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното: Решението на Пазарджишкия окръжен съд е правилно. С оглед отговора на поставените от касационния жалбоподател въпроси настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че законосъобразно, обосновано и при спазване на съдопроизводствените правила въззивната инстанция е постановила своя акт. Наведените в касационната жалба оплаквания са изцяло неоснователни предвид отговорите на поставените от касационния жалбоподател въпроси в настоящото изложение. В процесния случай трудовото правоотношение е трансформирано само по отношение заеманата длъжност и е въведен модалитет “срок за изпитване. По естеството си измененото трудово правоотношение също е безсрочно, поради което нормите на чл.67, ал.3 и чл.70, ал.5 КТ не се отнасят за него. Липсата на изрично упоменат в допълнителното споразумение срок за изпитване не прави споразумението недействително, тъй като при наличието в закона на максимален срок за изпитване/чл.70, ал.1, изречение първо КТ/, следва да се приеме, че страните са се съгласили за максимално допустимия от закона срок. Изложеното налага категоричен извод за неоснователност на касационната жалба, поради което тя следва да се остави без уважение, а обжалваното решение – в сила. Водим от изложените съображения и на основание 293, ал.1, хипотеза първа ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №493/01.11.2010 г. по гр.д.№764/2010 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: