Ключови фрази


2
определение по ч.гр.д.№ 4506 от 2021 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 60154

София, 07.12.2021 г.



В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 4506 по описа за 2021 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК във връзка с чл.538, ал.2, предл.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Столична община- район „Л. срещу решение № 521 от 26.10.2021 г. на Софийския градски съд,ЧЖ-VI-А състав, постановено по в.ч.гр.д.№ 11047 от 2021 г., с което по същество е потвърдено решение № 2397 от 28.08.2021 г. по гр.д.№ 48863 от 2021 г. на Софийския районен съд, 139 състав за оставяне без уважение заявлението на Столична община за вписване в особената книга по чл.49, ал.1 ЗН на волеизявлението за приемане по опис от Столична община на наследството на Л. Д. Г.- ЕГН [ЕГН], починал на 17.02.2019 г.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение и се моли то да бъде отменено.
Като основания за допускане на касационно обжалване пълномощникът на Столична община- район „Л.“ сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди, че обжалваното решение противоречи на посочена практика на ВКС /решение по гр.д.№ 1306 от 2004 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 72 от 25.06.1960 г. по гр.д.№ 43 от 1960 г. на ОСГК на ВС, решение № 165 от 16.09.2013 г. по т.д.№ 1057 от 2011 г. на ВКС, ТК, II т.о, решение № 226 от 04.04.2018 г. по т.д.№ 1906 от 2016 г. на ВКС, ТК, II т.о., т.4 и т.5 от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по тълк.д.№ 3 от 2013 г. на ОСГК на ВКС, определение № 3 от 02.01.2019 г. по ч.гр.д.№ 3403 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о. и определение № 203 от 24.02.2011 г. по гр.д.№ 147 от 2011 г. на ВКС, ГК, II г.о./, в която според пълномощника на касатора се приемало, че приемането на наследството от държавата по опис е следство за охрана интересите на държавата и че обстоятелството, че общината в хипотезата на чл.11 ЗН е само частен правоприемник, само по себе си не изключва задължението на общината да приеме по опис това наследствено имущество.
Освен това, пълномощникът на общината счита, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по три посочени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че общината няма право да приема по опис вещи и имоти, които придобина на основание чл.11 ЗН, тъй като в този случай тя придобива собствеността не като наследник на починалото лице, което не е оставило наследници по закон или чиито наследници са се отказали от наследството, а ex lege. Поради това и кредиторите на починалото лице могат да очакват изпълнение на задълженията си само от държавата, но не и от общината, спрямо която е валидна разпоредбата на чл.68 от Закона за наследството.
С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение налице е соченото от жалбоподателя основание на 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по следния поставен и доуточнен от настоящия състав на ВКС правен въпрос: Допустимо ли е общината да приеме по опис наследствените вещи и имоти, които придобива на основание чл.11 от Закона за наследството ?
Този въпрос е съществен за делото, тъй като е обусловил изводите на съда в обжалваното определение. По този конкретен правен въпрос няма практика на ВКС: с посоченото от касатора определение № 3 от 02.01.2019 г. по ч.гр.д.№ 3403 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о. е допуснато касационно обжалване, но по друг различен от настоящия правен въпрос; определение № 203 от 24.02.2011 г. по гр.д.№ 147 от 2011 г. на ВКС, ГК, II г.о. e за недопускане на касационното обжалване, поради което в него не е даден отговор на правен въпрос, а останалата посочена от касатора съдебна практика е напълно неотносима към поставения конкретен въпрос. Наред с това, въпросът касае приложението на правна норма, която се нуждае от тълкуване /чл.61 ЗН във връзка с чл.11 ЗН/, поради което произнасянето на ВКС по този въпрос би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
На поставения правен въпрос настоящият състав на ВКС, ГК дава следния отговор: Разпоредбата на чл.61 от Закона за наследството не ограничава лицата, които могат да приемат наследствено имущество по опис. Ал.2 от тази разпоредба само посочва кои лица задължително следва да приемат наследството по опис /непълнолетните, държавата и обществените организации/. Спрямо тези лица това задължение е въведено с цел осигуряване защита на имуществените им права от бъдещи претенции от страна на кредиторите на починалото лице.
При заявено искане от заинтересована страна обаче по опис може да бъде приемано наследствено имущество както от наследниците по закон /чл.5-10 ЗН/, така и от всички други лица, които придобиват част от наследственото имущество, но не по наследство, а по силата на закона /държавата и общините, които придобиват собственост по силата на чл.11 ЗН, а не като наследници на починалия/.
Обстоятелството, че в хипотезата на чл.11 ЗН общината не е универсален правоприемник на починалия, а придобива само определени негови вещи, не е пречка за придобиването на това имущество от общината по опис, когато общината е направила такова искане. Действително, в този случай положението на общината е сходно с положението на заветник. В същото качество /не на универсален, а на частен правоприемник/ се намира обаче общината и в хипотезата на придобиване на движими вещи или имоти по дарение и завещание, в които случаи съгласно чл.34, ал.3 от Закона за общинската собственост общината също следва да придобие дарените или завещани имоти като ги приеме по реда на чл.61, ал.2 ЗН- по опис.
Приемането на посочените в чл.11 ЗН движими вещи и недвижими имоти от общината по опис се налага не за да се ограничи отговорността на общината за задължения на починалото лице, защото независимо дали общината е приела по опис или не, тя не отговаря за задълженията на починалото лице /за тях отговоря само държавата до размера на полученото имущество, тъй като съгласно чл.61, ал.2 ЗН държавата винаги приема това имущество по опис/, а спрямо общината е приложима по аналогия разпоредбата на чл.68 ЗН: че полученото от общината наследствено имущество се намалява съответно, когато останалото наследствено имущество /в случая останалото в собственост на държавата наследствено имущество/ не е достатъчно за изплащането на наследствените задължения. Приемането по опис на придобитото от общината на основание чл.11 ЗН имущество се налага, за да се отграничат движимите вещи и недвижимите имоти, които общината придобива по реда на чл.11 ЗН /жилища, ателиета, гаражи, парцели и имоти, предназначени предимно за жилищно строителство, находящи се на територията на тази община/ от останалите движими вещи, жилища, ателиета, гаражи, парцели и имоти, предназначени предимно за жилищно строителство, останали в наследството на починалиия, но намиращи се на територията на други общини, както и от останалите недвижими имоти на починалото лице, които остават в собственост на държавата на основание чл.11 ЗН. Същото е необходимо, за да е ясно, спрямо кои недвижими имоти на държавата кредиторите на починалия могат да насочат претенциите си и спрямо кои вещи на общината ще бъде приложена разпоредбата на чл.68 ЗН при недостиг на придобитото по реда на чл.11 ЗН от държавата имущество за удовлетворяване на кредиторите.
Поради всичко гореизложено съдът приема, че в случаите, в които общината придобива по силата на закона посочените в чл.11 ЗН движими вещи и недвижими имоти на починало лице, общината има право да инициира производство по чл.61 ЗН за приемане на това наследствено имущество по опис, независимо че в този случай се явява частен, а не универсален правоприемик на починалия.
Предвид отговора на поставения правен въпрос обжалваното решение на Софийския градски съд, в което е прието обратното, е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Като неправилно следва да бъде отменено и потвърденото с решението на Софийския градски съд решение на Софийския районен съд, 139 състав. След отмяната на горепосочените съдебни актове, делото следва да бъде върнато на Софийския районен съд за предприемане на следващите се съдопроизводствени действия по подадената от Столична община- район „Л.“ молба за приемане по опис на притежаваните от Л. Д. Г., починал на 17.02.2019 г., движими вещи, жилища, ателиета, гаражи, парцели и имоти, предназначени предимно за жилищно строителство, намиращи се на територията на Столична община.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение


О П Р Е Д Е Л И :


ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 521 от 26.10.2021 г. на Софийския градски съд,ЧЖ-VI-А състав, постановено по в.ч.гр.д.№ 11047 от 2021 г.
ОТМЕНЯ решение № 521 от 26.10.2021 г. на Софийския градски съд,ЧЖ-VI-А състав, постановено по в.ч.гр.д.№ 11047 от 2021 г. и потвърденото с него решение № 2397 от 28.08.2021 г. по гр.д.№ 48863 от 2021 г. на Софийския районен съд, 139 състав.
ВРЪЩА делото на друг състав на Софийския районен съд за ново разглеждане и извършване на следващите се съдопроизводствени действия по подадената от Столична община- район „Л.“ молба за приемане по опис на движимите и недвижимите вещи на Л. Д. Г., починал на 17.02.2019 г., които общината придобива по силата на чл.11 ЗН.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.