Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * незаконно уволнение * обезщетение за оставане без работа * писмени доказателства * трудово възнаграждение * доклад по делото * указания на съда


5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 255



София,11.07.2011 година





В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А





ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на пети май две хиляди и единадесета година в състав:

Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 587 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 715 от 24.06.2010 година е допуснато касационно обжалване на решение № 442 от 10.12.2009 година по гр.д. № 906/2009 година на Русенски окръжен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ, предявен от К. Д. Д. от [населено място] против Основно училище “Т. К.”, [населено място] за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.
Касационно обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по процесуалния въпрос за точното приложение на чл. чл. 268, ал.1 ГПК относно съдържанието на доклада на въззивния съд и в частност следва ли въззивният съд да даде на страната указания съобразно чл. 146, ал.2 ГПК, когато счита, че определени твърдяни от нея факти не са били доказани в първоинстанционното производство.


По приложението на чл. 268, ал.1 ГПК.
Съгласно чл. 268, ал.1 ГПК, въззивният съд разглежда жалбите в открито заседание с призоваване на страните, на което се докладват жалбите и отговорите. Съдът докладва основното съдържание на въззивната жалба, включващо какъв е предмета на делото пред въззивната инстанция: в коя част е обжалвано първоинстанционното решение, в какво се изразяват сочените от страната пороци на решението; в какво се състои искането и; кои са новооткритите и новонастъпилите факти, които жалбоподателят иска да се вземат предвид при решаване на делото от въззивната инстанция и какви причини е посочила страната, попречили и да посочи своевременно новооткритите факти; кои са новите доказателства и какви са причините, попречили на страната да ги посочи и представи своевременно. Въззивният съд не докладва делото – съгласно чл. 145, ал.3 ГПК докладът на делото е задължение на първоинстанционния съд. Докладът на въззивния съд се изчерпва със съдържанието на въззивните жалби и отговорите по тях. Законът предоставя възможност на страните да попълнят делото с относимите към спорното право доказателства и в тази фаза на процеса, но само когато са съществували обективни пречки доказателствата да бъдат посочени и представени в срок при разглеждане на делото от първата инстанция или когато доказателствата не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. Такива са доказателствата, които страната е поискала, но не са били събрани от съда в нарушение на съдопроизводствените правила или доказателства, които страната не е представила поради пропуск на съда при изпълнение на служебните му задължения по чл. 146 ГПК да разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. В този случай въззивният съд е длъжен да допусне доказателствата на основание чл. 266, ал.3 ГПК, когато с въззивната жалба, съответно с отговора или насрещната въззивна жалба, страната е поискала събирането им – чл. 260, т. 6 ГПК, но няма задължение да указва на страните за кои от твърдяните от тях факти не сочат доказателства. Указание за това е дадено на страните в първоинстанционното производство, а когато това указание е непълно или неточно, въззивния съд следва да допусне поисканите от страната доказателства поради пропуск на първоинстанционния съд само при изрично искане.
С обжалваното решение на Русенски окръжен съд е отхвърлен като неоснователен иск за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, предявен от К. Д. Д. от [населено място] против Основно училище “Т. К.”, [населено място]. Прието е, че не е установен фактът на оставане на уволнената служителка без работа в шестмесечен период след незаконното уволнение, извършено от работодателя със заповед № 15 от 25.09.2008 година. Прието е, че обстоятелство дали служителят е останал без работа следва да бъде доказано с писмено доказателство – справка от НАП, каквато не е представена по делото, поради което искът за присъждане на обезщетение е отхвърлен като неоснователен.
В касационна жалба против решението на Русенски окръжен съд, постъпила К. Д. Д. от [населено място] се поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила, съдът не е дал указание на страната за обстоятелствата, които счита за недоказани; не е зачел представените в първоинстанционното производство доказателства – трудова книжка, установяваща факта, че след уволнението ищцата не е постъпвала на работа по трудово правоотношение, както и обстоятелството, че ответникът е оспорил предявеният иск за обезщетение по чл. 225, ал.1 ГПК само по отношение на претендирания размер.
Ответникът по касационната жалба Основно училище “Т. К.”, [населено място] не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационното оплакване за нарушение на чл. 146, ал.2 ГПК е неоснователно. Предвид гореизложените мотиви по приложението на чл. 268, ал.1 ГПК, въззивният съд няма задължение да указва на страните, за кои от твърдяните факти не сочат доказателства.
Касационните оплаквания за допуснати нарушения на чл. 12 ГПК, чл. 235, ал.2 ГПК са основателни.
В нарушение на съдопроизводствените правила, въззивният съд е приел, че фактът на оставане без работа след незаконното уволнение може да бъде установяван само с писмени доказателства и в частност само със справка от Националната агенция по заетостта, поради което не е съобразил обстоятелствата, отразени в представеното по делото копие от трудовата книжка на ищцата. Фактът на оставане без работа може да бъде установен с всички допустими в закона доказателствени средства, в т.ч. чрез констатация по трудовата книжка на работника или със свидетелски показания, за които няма ограничение по чл. 164 ГПК. Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл в решение № 132 от 11.03.211 г. по гр.д. № 1513/2009 г. на Четвърто гражданско отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, констатацията, че след незаконното прекратяване на трудовото правоотношение в трудовата книжка на работника няма отбелязване да е започнал работа при друг работодател, е достатъчно доказателство за установяване на факта на безработицата. Трудовата книжка е официален документ, който се ползва с материална доказателствена сила, поради което възникнало вземане по чл.225 ал.1 от КТ може да бъде установено с представяне на трудовата книжка за констатация или на копие от документа.
Основателно е и касационното оплакване за допуснато нарушение на чл. 269 ГПК, съгласно който текст въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр.д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр.д. № 331/10г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр.д. № 1645/09г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр.д.№ 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010г. по гр.д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.
Във въззивната жалба, постъпила от работодателя Основно училище “Т. К.”, [населено място] срещу първоинстанционното решение на Русенски районен съд в частта му по иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ е въведено оплакване, че при определяне размера на дължимото обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ съдът не е отчел и приспаднал изплатеното вече от работодателя обезщетение в размер на 624,36 лева. Няма въведено от жалбоподателя оплакване относно допустимостта на доказателствените средства, въз основа на които първоинстанционния съд е приел, че служителката е останала без работа в шестмесечен период след незаконното уволнение, нито оплакване за необоснованост на този извод. Приемайки, че фактът на оставане на уволнената служителка без работа не е установен поради липса на справка от НАП, въззивният съд е надхвърлил правомощията си по чл. 269 ГПК и е формирал неправилен извод за неоснователност на претенцията по чл. 344, ал.1, т.3 КТ.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено в тази му част на основание чл. 293 ал.2 ГПК и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ се уважи като основателен. С оглед представените по делото доказателства за размера на полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението и доказателствата за реализирани от ищцата доходи в шестмесечния период след уволнението, искът за обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ следва да бъде уважен в размер на 2573,09 лева. За разликата до предявения размер от 3746,16 лева претенцията следва да се отхвърли като неоснователна. Доводите за изчислено и изплатено трудово възнаграждение в по-нисък размер от полагаемото се нямат отношение към претенцията по чл. 225, ал.1 КТ, тъй като размерът на обезщетението се изчислява съобразно чл. 228 КТ въз основа на последното реално получено брутно трудово възнаграждение. Неоснователно е и въведеното от ответника възражение за приспадане на получено от ищцата обезщетение въз основа на заповед № 54 от 20.10.2008 г. в размер на 624,36 лева, каквато не е представена по делото, нито са събрани доказателства за изплатено обезщетение поради уволнението, извършено с отменената като незаконна заповед № 15 от 25.09.2008 г.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК на касатора, ищец в инстанционното производство следва да бъдат присъдени направените съдебни разноски съобразно уважената част от иска общо в размер на 320 лева, съставляващи възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 09.11.2009 г. с адвокат Е. К. от Р. адвокатска колегия.
Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 442 от 10.12.2009 година по гр.д. № 906/2009 година на Русенски окръжен съд, в частта му, с която предявеният от К. Д. Д. от [населено място] против Основно училище “Т. К.”, [населено място] иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ е отхвърлен до размер на 2573,09 лева.
ОСЪЖДА Основно училище “Т. К.”, [населено място] да заплати на К. Д. Д. от [населено място], ЕГН [ЕГН] сумата 2573,09 (две хиляди петстотин седемдесет и три лева и 09 ст.) лева на основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ, съставляващи обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 25.09.2008 г. до 03.02.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.11.2008 г. до окончателното и изплащане, както и сумата 320 лева съдебни разноски.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му обжалвана част.
Решението не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: