5 Р Е Ш Е Н И Е № 402 гр.София, 17.01. 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ гражданско отделение, в публично заседание на шестнадесети ноември, две хиляди и единадесета година в състав: Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА Членове: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 449 описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. В. К. и Р. К. К. и двамата от [населено място], приподписана от адв. Г. П. срещу въззивно решение № 448 от 29.10.2010 г. по гр. д. № 577/2010 г. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 48 от 21.04.2010 г. по гр.д. № 145/2008 г. на Каварненския районен съд, с което е развален сключения между П. Я. К. и И. В. К. договор за покупко-продажба на недвижим имот- 1/2 ид.ч. от дворно място с площ от 720 кв.м., находящо се в [населено място], ул. “Д. Д.- Доктора” № 8, съставляващо ПИ VІІ-1011, кв.29 по плана на града, както и 1/2 ид.ч. от построената в имота къща, състояща се от три стаи, обективиран в Н. А. № 46, т.V, рег. № 2958 д.№ 613/2004 г., поради неизпълнение на задължението на купувача да заплати продажната цена. Със същото решение е отхвърлен предявеният от И. В. К. и Р. К. К. срещу П. Я. К. насрещен иск за признаване за установено правото на собственост върху същия имот, като придобито на оригинерно основание. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно. Претендират се и разноски за производството. Ответницата П. Я. К. в писмения отговор изразява становище, че обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима. С определение № 908 от 15.07.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по правния въпрос: какво представлява нотариалният акт в частта, в която е отразено, че сумата по договора за покупко-продажба е изплатена на продавача, чия е доказателствената тежест да установи, че отразеното в нотариалния акт е невярно и с какви доказателствени средства. По поставеният правен въпрос съдът в настоящия състав приема следното: Нотариалният акт за правна сделка представлява официален свидетелстващ документ, в частта, с която нотариусът удостоверява, че пред него са се явили посочените лица и съдържащите се в нотариалния акт изявления са техни. Нотариалният акт в частта, съдържаща изявлението на купувача, че е платил цената, респ. че същата е получена от продавача е частен свидетелствуващ документ за знание, материализиращ удостоверителното изявление на своя издател за даден факт. Този факт може да се е осъществил обективно, може и да не се е осъществил, затова частните свидетелствуващите документи могат да бъдат верни или неверни, т.е. може да се установява неистинността им. Опровергаването на записаното в нотариалния акт изявление за заплащане на продажната цена е в тежест на страната която го е представила. В случая това е ищцата. Опровергаването на документа, в частта на волеизявленията на страните, е ограничено до вида на доказателствените средства - изключване на свидетелски показания за опровергаване съдържанието на частен документ изхождащ от страната, освен в хипотезата на чл.164, ал.2 ГПК. При дадения отговор на поставения правен въпрос съдът в настоящия състав намира жалбата на И. В. К. и Р. К. К. за основателна. За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е развален сключения между П. Я. К. и И. В. К. договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ 1/2 ид.ч. от дворно място с площ от 720 кв.м., находящо се в [населено място], ул. “Д. Д.- Доктора” № 8, съставляващо ПИ VІІ-1011, кв.29 по плана на града, както и 1/2 ид.ч. от построената в имота къща, състояща се от три стаи, обективиран в Н. А. № 46, т.V, рег. № 2958 д.№ 613/2004 г., поради неизпълнение на задължението на купувача да заплати продажната цена Добричкият окръжен съд е приел, че нотариалния акт в частта относно изявленията на лицата, които са го подписали има качеството на частен документ. Частта на записванията относно плащането на цената е оспорена от ищцата П. К. и тъй като в тази част удостоверява изгодни за жалбоподателя К. факти негова е доказателствената тежест да установи изпълнението на задължението по чл.200 ЗЗД. Приел е, че К. не е доказал факта на плащане на цената по договора, поради което са налице предпоставките на чл.87, ал.3 вр.чл.81, ал.1 ЗЗД за уважаване на иска за разваляне на договора. Неправилен е изводът на въззивния съд, че опровергаване верността на удостовереното в частния свидетелствуващ документ получаване на продажната цена от продавача е в тежест на купувача. Съдът е разместил доказателствената тежест, като е приел че купувача следва да докаже удостоверения изгоден за него факт, че е платил цената. Ищцата е поддържала, че по силата на валидна упълномощителна сделка ответникът е договарял сам със себе си да прехвърли правото на собственост върху описаната в нотариалния акт ид.част от недвижим имот. Плащането на цената по договора за покупко-продажба е установено от нотариалния акт, в частта имаща характер на разписка. Твърди се от ищцата, че не е получила посочената в нотариалния акт цена и нейна е доказателствената тежест да опровергае верността на удостовереното. От събраните по делото доказателства, включително и от показанията на разпитаните свидетели не може да се изведе извод, че е опровергана верността на удостовереното в нотариалния акт, тъй като те са за факти относно основанието на което имотът, предмет на договора за покупко-продажба е придобит от страните по него, проведените разговори във връзка с начина, по който да се прекрати съсобствеността, кой след развода на П. К. и И. К. е ползвал имота. Поради това направеният от въззивния съд извод, че продавачът не е получил продажната цена е необоснован и това е довело и до неправилния извод за основателност на иска за разваляне на договора, поради неизпълнение на задължението на купувача да заплати продажната цена. Решението на въззивния съд в частта, с която е развален на основание чл.87, ал.3 ЗЗД договорът за покупко-продажба, поради неизпълнение на задължението за заплащане на цената от страна на купувача ще следва да се отмени и се реши от касационната инстанция съобразно чл.293, ал.2 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че искът за разваляне на договора за покупка-продажба на недвижимия имот, поради неизпълнение на задължението на купувача да заплати цената е неоснователен и ще следва да се отхвърли. В частта, с която е отхвърлен предявеният от И. В. К. и Р. К. К. срещу П. Я. К. установителен иск за собственост на недвижимия имот, предмет на договора за покупко-продажба не е допуснато касационно обжалване и в тази част решението е влязло в сила. С оглед изхода на делото по иска с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД и на основание чл.78, ал.3 ГПК на жалбоподателите се дължат направените разноски за производството в размер на 300 лв., адвокатско възнаграждение за производството пред първоинстанционния съд, 42.83 лв. държавна такса за производството пред въззивния съд и 405 лв. за касационното производство, от които 105 лв. държавна такса за касационно обжалване и 300 лв. адвокатско възнаграждение за един адвокат- общо 747.83 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 448 от 29.10.2010 г. по гр. д. № 577/2010 г. на Добричкия окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 48 от 21.04.2010 г. по гр.д. № 145/2008 г. на Каварненския районен съд в частта му, с която е развален сключения между П. Я. К. и И. В. К. договор за покупко-продажба на недвижим имот- 1/2 ид.ч. от дворно място с площ от 720 кв.м., находящо се в [населено място], ул. “Д. Д. - Доктора” № 8, съставляващо ПИ VІІ-1011, кв.29 по плана на града, както и 1/2 ид.ч. от построената в имота къща, състояща се от три стаи, обективиран в Н. А. № 46, т.V, рег. № 2958 д.№ 613/2004 г. и вместо него в тази част Постановява: ОТХВЪРЛЯ предявеният от П. Я. К., ЕГН: [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.1, ап.1 срещу И. В. К. и Р. К. К. и двамата от [населено място], [улица], ет.ІV, ап.12 иск за разваляне на сключения между П. Я. К. и И. В. К. договор за покупко-продажба на недвижим имот- 1/2 ид.ч. от дворно място с площ от 720 кв.м., находящо се в [населено място], ул. “Д. Д. - Доктора” № 8, съставляващо ПИ VІІ-1011, кв.29 по плана на града, както и 1/2 ид.ч. от построената в имота къща, състояща се от три стаи, обективиран в Н.А. № 46, т.V, рег. № 2958 д.№ 613/2004 г. на нотариус Й. П., с район на действие К., обл. Д., вписан под № 035 в регистъра на Нотариалната камара. Осъжда П. Я. К., ЕГН: [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.1, ап.1 да заплати на И. В. К. и Р. К. К. и двамата от [населено място], [улица], ет.ІV, ап.12 направените разноски по делото в размер на 747,83 лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: