О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 509 Гр. София, 18.11.2020 г. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети ноември две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гр. дело № 2607 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. С. М., чрез адвокат Т. Б. от АК - К., срещу въззивно решение № 74 от 03.04.2020 г. по в.гр.д.№ 20/2020 г. на Окръжен съд - Кърджали. Ответникът по касация С. С. С. е депозирал отговор чрез адвокат М. Ч. от АК – К. и поддържа, че липсват основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, както и че същото е правилно. Ответникът по касация Х. С. С. не е депозирал отговор. Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК, придружена е от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК и е насочена срещу решение, подлежащо на касационно обжалване. По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното: С атакуваното решение е отменено решение № 212 от 28.11.2019 г. по гр.д.№ 86/2019 г. на Районен съд – Момчилград, с което е постановено възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК и вместо това едноетажната масивна жилищна сграда със застроена площ 113 кв.м., състояща се от шест стаи и коридор, построена на основание отстъпено право на строеж върху имот държавна собственост, представляващ УПИ * с пл.сн.№ *, кв. 12, по плана на [населено място], [община], област К., с площ от 600 кв.м., при граници [улица], УПИ *, УПИ * и УПИ *, е изнесена на публична продан при първоначална цена 35 200 лева, като получената след проданта цена се разпредели между С. С. М., С. С. С. и Х. С. С., съобразно правата им в съсобствеността, а именно – 14/16 идеални части за С. С. М. и по 1/16 идеална част за С. С. С. и Х. С. С.. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че съделителите са сестра и двама братя, а процесният недвижим имот е бил собствен на техните родители – наследодатели. От показанията на разпитаните по делото свидетели Х. А. и К. М. е прието за установено, че съделителката С. М. е живяла в процесния недвижим имот от 1992 г. заедно със своите родители, за които се е грижила и ги е гледала, докато са били болни. Бащата на страните е починал на 11.10.2000 г., а майка им – на 24.07.2015 г. Допуснатият до делба имот представлява неподеляемо жилище. Съделителката С. М. не притежава друго жилище. Въззивният съд се е произнесъл по единствения релевиран във въззивната жалба довод, че не са налице условията за възлагане по т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ВКС, ОСГК, тъй като съсобствеността е възникнала в резултат на повече от един юридически факт, а именно – наследство и продажба. Приел е, че в случая се касае за смесена съсобственост - произтичаща както от наследяване, така и от сделка с част от имота, представляваща прекратена съпружеска имуществена общност (продадената от майката Ф. С. С. част от имота е била не само наследствена от нейния съпруг и баща на страните С. Ю. С., но и нейна лична собственост, придобита по време на брака между тях и като такава представляваща съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на съпруга й), поради което и на основание т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ВКС, ОСГК, съдът не може да извърши делбата чрез възлагане на имота по чл. 349, ал. 2 от ГПК. Тъй като допуснатият до делба недвижим имот е неподеляем и не може да бъде възложен, същият следва да бъде изнесен на публична продан при първоначална цена, от която да започне публичната продан в размер на 35 200 лева. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа искане касационното обжалване да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: Налице ли е т.нар. комбинирана (смесена) съсобственост в контекста на т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ВКС, ОСГК, и приложението на чл. 349, ал. 2 ГПК, в хипотезата, когато собствеността на имота е била еднородна и се е подчинявала на режима на съпружеската имуществена общност, а след смъртта на единия съпруг, част от наследниците, сред които и преживялата съпруга, са извършили помежду си разпоредителни сделки, в резултат на които наследственият имот е съсредоточен и следва да се подели само между трима от тях и в съсобствеността не участват чужди на наследството трети лица – с довод, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Решение № 148 от 07.04.2010 г. по гр.д.№ 437/2009 г. на ВКС, І г.о., Решение № 86 от 09.03.2012 г. по гр.д.№ 1100/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 223 от 12.10.2012 г. по гр.д.№ 235/2012 г. на ВКС, ІІ г.о. и Решение № 143 от 08.02.2017 г. по гр.д.№ 1693/2016 г. на ВКС, ІІ г.о. Поставеният от касатора въпрос е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и е от значение за изхода на спора, а разрешаването му е в противоречие с цитираната практика на ВКС, т.е налице са както общият, така и допълнителният селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. При допускане на касационното обжалване касаторът дължи внасяне на пропорционална държавна такса, която в случая възлиза на сумата 616 лв. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 74 от 03.04.2020 г. по в.гр.д.№ 20/2020 г. на Окръжен съд - Кърджали. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.03.2021 година от 9.00 часа, за когато страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК. На касаторката, чрез адвокат Т. Б. от АК - К., да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 616 (шестстотин и шестнадесет) лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: