Р Е Ш Е Н И Е № 243 София, 30.07.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 479 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1158 от 02.11.2012 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 1759 от 14.11.2011 година по гр.д. № 1775/2011 година на Софийски апелативен съд, с което предявеният от М. С. В. против П. Н. Н., двамата от [населено място] иск с правно основание чл. 92 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 1968 щатски долара до 19861 щатски долара Касационно обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по процесуалноправния въпрос по приложението на чл. 269 ГПК - допустимо ли е съдът да се произнася по въпроси извън въззивната жалба и в частност по ненаведено основание за нищожност на договорна клауза за неустойка. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр.д. 212/2011 г. ІV г.о.; решение № 230 от 10.11.2011 год. по гр. д. № 307/2011 год. ІІ г. о., решение № 385 от 18.04.2012 год. по гр. д. № 1538/2010 год. на І г. о. Възраженията на ответника, в т.ч. възражението по чл. 92, ал.2 ЗЗД за прекомерност на уговорената неустойка за неизпълнение на договорно задължение се преклудират с изтичане на срока за подаване на отговор на исковата молба – чл. 133 ГПК. Когато в срока по чл. 131 ГПК ответникът не е упражнил потестативното си право да иска намаляване на неустойката, съдът не може служебно да изследва въпроса доколко уговорената от страните неустойка е прекомерна в сравнение с претърпените вреди. Въззивният съд не може да се произнася и по валидността на клауза за неустойка без направено възражение за липса на целените от страните по правната сделка последици – съдът не може да основе решението си на обстоятелства, които не са въведени от ответника чрез възражение в законоустановения срок. В същия смисъл и решение № 230 от 11.02.2013 г. по т.д. № 1090/2011 г. ІІ т.о.; решение №88/22.6.2010 г. по т.д. № 911/2009 г. І т.о.; решение № 28 от 01.07.2011 г. по гр.д. № 243/2010 г. ІV го. и решение № 661 от 11.03.2011 г. по гр.д. № 266/2009 г. ІV г.о. ВКС. В обжалваното решение на Софийски апелативен съд е прието за установено, че с договор за заем от 01.10.2004 г., ответникът е поел задължение да върне получена от ищеца в заем сума от 3000 щатски долара в срок до 31.03.2007 г., изплащайки всеки месец най-малко по 100 щатски долара. При несвоевременно изпълнение на поетото задължение за връщане на заемната сума, заемателят се е задължил да заплати неустойка в размер на 6% годишно; при забава на ежемесечните плащания неустойка в размер на 1% върху дължимата сума за всеки ден просрочие, както и че при просрочие на три месечни вноски цялата сума става изискуема. Ответникът е върнал общо 800 щатски долара; за периода 01.11.2004 г. до 03.10.2007 г. уговорената неустойка възлиза на 19861 щатски долара, от които 1509 щатски долара за забавено плащане на четвърта до осма вноска, а остатъка за забавено плащане на неизплатените вноски. Съдът е приел, че не следва да обсъжда въпроса за прекомерност на уговорената неустойка предвид липса на направено от ответника възражение, но следва служебно да се произнесе по валидността на клаузата за неустойка – доколко същата не е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Изхождайки от естеството и целта на задължението за неустойка, от начина на уговарянето и размера и, съдът е приел, че уговорката за заплащане на 1% върху дължимата сума за всеки ден просрочие е нищожна поради противоречие с добрите нрави, поради което е отхвърлил претенцията над размер от 1968 щатски долара. В касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд, постъпила от М. С. В. се поддържа, че съдът е формирал неправилен извод за нищожност на уговорената клауза за неустойка, произнасяйки се по непредявено възражение. Ответникът по касационната жалба П. Н. Н. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационното оплакване за допуснато нарушение на чл. 269 ГПК е основателно. Правилно, в съответствие с чл. 269 ГПК и чл. 133 ГПК, въззивният съд е приел, че въпросът за прекомерност на уговорената неустойка предвид липса на направено от ответника възражение не следва да бъде разглеждан. Неправилен е изводът, че въпреки липсата на въведено в хода на инстанционното производство възражение на ответника относно правните последици на постигнатата уговорка, следва служебно да се произнесе по валидността и. В нарушение на съдопроизводствените правила, обезпечаващи спазването на основни начала на гражданския процес, каквото е диспозитивното, съдът се е произнесъл по непредявено възражение, обсъждайки и произнасяйки се по обстоятелства, които не са въведени от ответника. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено. Решението следва да бъде отменено изцяло – предмет на въззивното производство е искът с правно основание чл. 92 ЗЗД в частта, в която е отхвърлен за разликата над 1968 щатски долара до 19861 щатски долара, като в останалата му част първоинстанционното решение е влязло в сила на основание чл. 296, т.2, пр. І-во ГПК. Следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявеният иск за присъждане на уговорената неустойка за неизпълнение на задължение за връщане на получена в заем сума за периода 30.01.2005 г. – 03.10.2010 г. се уважи като основателен общо до размер 19861 щатски долара или следва да бъде присъдена сумата 17993 щатски долара. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на касатора ответник по делото следва да бъдат присъдени направените съдебни разноски в размер общо на 1021,74 лева, в т.ч. 521,74 лева внесени в държавни такси и 500 лева изплатено възнаграждение по договор за правна помощ от 04.03.2008 г. с адвокат К. Л. от Софийска адвокатска колегия. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 1759 от 14.11.2011 година по гр.д. № 1775/2011 година на Софийски апелативен съд, с което предявеният от М. С. В. против П. Н. Н., двамата от [населено място] иск с правно основание чл. 92 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 1968 щатски долара до 19861 щатски долара ОСЪЖДА П. Н. Н. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на М. С. В. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] на основание чл. 92, ал.1 ЗЗД сумата 17993 (седемнадесет хиляди деветстотин деветдесет и три) щатски долара, както и сумата 1021,74 (хиляда двадесет и един лев и седемдесет и четири стотинки) лева разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: