О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 176
София, 16.04.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на пети април две хиляди и тринадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 1319 /2013 година и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК .
Образувано по частна касационна жална вх. Nо 254/ 09.01.2013 год. на И. Г. К. от [населено място] чрез адв.В.П.- АК Х. срещу Определение Nо 405 от 27.12.2012 година постановено по ч.гр.д. Nо 923/2012 година на ОС-Хасково, в частта , с която е потвърдено определение на РС-Свиленград за частично прекратяване на делото и основание чл. 133 АПК е постановено ,че искането за прогласяване нищожността на Заповед на Директора на А. „М.” С. за утвърждаване на щатно разписание е от компетентността на Адм.съд – София и делото е изпратено по подсъдност на същия съд.
С частната жалба се поддържа , че обжалваното определение е неправилно, тъй поради неправилно тълкуване на твърдяните факти и обстоятелства. Иска се отмяната на въззивното определение в обжалваната част и делото се върне за разглеждане и по повдигнатия въпрос за валидността на цитираната заповед, от РС-Свиленград.
С изложение към частната касационна жалба се поддържа , че обусловилите „изхода на спора” от гл.т. на постановеното прекратително определение правни въпроси по см. на чл. 280 ал.1 ГПК са :следва ли при трудов спор за прекратяване на трудовото правоотношение решаващият съд да се произнесе за валидността на заповед за утвърждаване на щатно разписание въз основа на което е извършено прекратяване на трудовото правоотношение, като се има предвид , че работникът не е бил страна в производството по издаване на административния акт щом въпросът е повдигнат независимо дали с конкретно искане или възражение и може ли съда , при направено искане за произнасяне по валидността на Заповед на директора на А. „М.” ,послужила като база за преструктуриране на организацията на труда и прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, при спор за законността на уволнението и съпътстващите искове за възстановяване на работа и обезщетение за времето на незаконното уволнение, да приеме преюдициално , че се касае до иск подлежащ на разглеждане по друг ред и от друг съд и че по отношение на този акт съдебния контрол е недопустим. Искането се прави в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа с тезата , че ВКС следва да се произнесе на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК и по въпроса : следва ли при разделянето на производството, след като се приема , че е заявен иск , подлежащ на разглеждане по реда на АПК от административен съд и този иск има преюдициално значение , основният правен спор- по чл. 344 ал.1 т.1-4 КТ да се спре и ще се ползва ли решението на административния съд със силата на пресъдено нещо и задължителни ли ще бъдат неговите изводи за гражданския съд ?
В срока по чл. 276 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника по жалба- А. „М.”- С..
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия на основание чл. 280 ал.1 и ал.2 ГПК , намира:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, касае производство по трудов спор и се явява процесуално допустима.
При преценка на наведените основания за допускане на касационно , оспорващ обжалване и като намира , че изведените правни въпроси, касаещи възможността за произнасяне, в рамките на висящите трудови спорове, по реда на чл. 17 ал.1 и 2 ГПК ,от гражданския съд по заявено искане относно валидността/ недействителността на акт на работодателя - в случая Заповед на Директора на А. „М.” за утвърждаване на ново щатно разписание от 01.07.2012 година, имат характера на обуславящи постановеното отделяне на иска по оспорване валидността на административния акт и изпращането му по подсъдност на друг по вид съд- административен, като единствено компетентен да се произнесе по спора, налагат произнасяне с оглед установяване на еднаквото и точно прилагане на закона , поради което и касационното обжалване следва да се допусне.
Разгледана по същество частната касационна жалба е основателна.
Съдебното исково производство е образувано по обективно съединените искове на И. Г. К. по чл. 344 ал. 1 т.1 -3 КТ срещу агенция „М.”- С., имплицитно включващи искане за прогласяване , на основание чл. 17 ал.2 ГПК , нищожността на Заповед на Директора на а. „М.” за утвърждаване на ново щатно разписание от 01.07.2012 година.
Ответникът А. „М.” С. релевира възражение за отвод на местната подсъдност на заявените искове пред РС-Свиленград и искане делото да се разгледа от РС-София.
С Определение Nо 1064 от 07.11.2012 година , по гр.д. Nо 853/2012 година на РС-Свиленград , съдът е прекратил производството в частта относно искането за обявяване нищожността на Заповед на Директора на а. „М.” за утвърждаване на ново щатно разписание от 01.07.2012 година и препратил делото по подсъдност на Адм. съд- София. Със същото определение е оставено без уважение искане за отвод на местна подсъдност, направено от ответника А. „М.”.
С определение Nо 405 от 27.12.2012 година по ч. гр.д. Nо 923/2012 година на ОС-Хасково, е потвърдено Определение Nо 1064 от 07.11.2012 година , в частта , с която е оставено без уважение възражението за отвод на местна подсъдност по въззивната жалба на А. „М.”, както и в частта , с която е прекратено производството в частта относно искането за обявяване нищожността на Заповед на Директора на а. „М.” за утвърждаване на ново щатно разписание от 01.07.2012 година и препратил делото по подсъдност на Административен съд- София- град по въззивната жалба на И. К..
Спорът относно компетентния съд да разгледа заявените искове по чл. 344 ал.1 -3 КТ е разрешен.
За да приеме , че определението на районния съд , с което е прекратено исковото производство производството относно искането на ищеца И. Г. К. за обявяване нищожността на Заповед на Директора на А. „М.” за утвърждаване на ново щатно разписание от 01.07.2012 година и препратил делото по подсъдност на Административен съд- София град, е правилно и законосъобразно, окръжният съд излага мотиви за това , че разпоредбата на чл. 17 ал.2 ГПК, при искане за инцидентно произнасяне по валидността на административен акт , не може да намери приложение когато се касае до заявен иск , а единствено урежда възможността в рамките на съдебния исков процес решаващия съд да обсъди в мотивите си такова възражение.
С частната касационна жалба се поддържа тезата, че искането по чл. 17 ал.1 и 2 ГПК за произнасяне по валидността на Заповед на Директора на а. „М.” за утвърждаване на ново щатно разписание от 01.07.2012 година е допустимо и следва да се разгледа в рамките на исковете по чл. 344 ал.1 т.1-3 КТ, а не като самостоятелен иска по реда на АПК.
Изводите на въззвиния съд , с които е потвърдено определението на първата инстанция, са неправилни. Приетата квалификация на Заповедта на Директора на а. „М.” като административен акт , чиято нищожност може да бъде прогласена при заявен иск само от компетентния административен съд , е неточна.
Постановената от съставите на ВКС задължителна съдебна практика по въпроса за правната природа на Заповед на Директора на а. „М.” за утвърждаване на ново щатно разписание от 01.07.2012 година, по аналогичните спорове, приема , че тази заповед няма правната природа на административен акт, касае се до частноправен акт на работодателя , чиято законосъобразност в смисъл на съответствие с посочените законови разпоредби на който е базирано нейното приемане/ издаване/ може и следва да се провери в рамките на преценката по законосъобразността на самото уволнение, последвало като резултат на този акт. Съдът , който е сезиран с иска по чл. 344 ал.1 т.1 ГПК, ще следва да прецени правно-релевантните обстоятелства и съответни норми на правото, като правните изводи ще рефлектират на крайния правен изход, без необходимостта от постановяване на изричен диспозитив. Заповедта за одобрение на ново щатно разписание не е административен акт. тъй като не се издава от административен орган в изпълнение на властнически правомощия.
По силата на приетата задължителна съдебна практика , ВКС приема, че е недопустимо да бъде разгледан самостоятелен иска за прогласяване нищожността на административен акт. Когато е направен искане в тази насока , сезираният гражданския съд е компетентен да се произнесе по валидността на всеки административен акт , независимо от възможността за обжалване пред съд.
По същество частната касационна жалба се явява частично основателна , макар и не изцяло по съображенията на въззивната инстанция .
Обжалваното определение на въззивния съд, касаещо прекратяване на производството по заявения „иск за обявяване” нищожността на Заповед на Директора на а. „М.” за утвърждаване на ново щатно разписание от 01.07.2012 година, ще следва да бъде потвърдено , но по съображението ,че разглеждането на такъв иск дори и ако се касае до атакуване на административен акт/ а настоящия случай не е такъв/, като самостоятелен , обективно съединен иск в рамките на висящия граждански спор е недопустимо поради недопустимостта на самия иск.
В частта , с която с обжалваното определение е потвърдено определението на първата инстанция и делото е препратено за разглеждане на административен съд по компетентност следва да бъде отменено .
По изложените съображения , състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТЪРЖДАВА Определение Nо 405 от 27.12.2012 година постановено по ч.гр.д. Nо 923/2012 година на ОС-Хасково, в частта касаеща прекратяване на производството по заявения „иск за обявяване” нищожността на Заповед на Директора на а. „М.” за утвърждаване на ново щатно разписание от 01.07.2012 година.
ОТМЕНЯВА Определение Nо 405 от 27.12.2012 година постановено по ч.гр.д. Nо 923/2012 година на ОС-Хасково, в частта, с която е потвърдено , че прекратеното производство се изпраща за разглеждане по компетентност от Административен съд- София град.
Определението е окончателно и не подлежи на разглеждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |